Снимка: Kanazlak.com
На 31 май църквата чества паметта на свети апостол Ерм и на мъченик Ермий.
Свети Ерм бил един от седемдесетте апостоли на Иисус Христос. Името му се споменава в посланието на свети апостол Павел до римляни, където в края на писмото си апостолът изпраща поздрави до видни членове на църквата в имперската столица.
Според църковното предание Ерм бил епископ във Филипи (древен град северно от гръцкия град Кавала), а според други - във Филипопол (днес Пловдив). Той написал книгата "Пастир", в която говори за устройството и мисията на Църквата. Завършил мъченически живота си.
Свети мъченик Ермий живял в град Комана, област Кападокия, Мала Азия, а пострадал за вярата си в Иисус Христос по времето на император Антонин Пий (138-161 г.). Ермий служил в римската войска и се отличил с храброст. Затова, както и поради благия си характер и жертвоготовност като християнин, той бил на почит сред гражданите независимо от тяхната вяра.
А когато в Комана започнали гоненията срещу християните, Ермий проявил мъжество и не се скрил от преследване. Сред първите заловени последователи на Христос в града бил Емрий. Независимо от големите му заслуги към империята и от почтената му старост той бил доведен под стража при управителя Севастиан, който му заповядал да принесе жертва на идолите. Светецът обаче, твърд и непоклатим, отказал да предаде своя Бог и да принесе жертва на езическите божества. С кротостта, която го отличавала, той отговорил на увещанията на Севастиан: "Би било много глупаво, почитаеми господарю, да оставим светлината и да живеем в тъмнина, да изоставим истината и да прегърнем лъжата, да се отречем от живота и да предпочетем смъртта. Така че наистина е немислимо в края на живота си да загубя тези ценни блага".
Тогава управителят, разгневен, заповядал, след като го изтезавали жестоко, да го обезглавят. Това се случило в 160 г.
С разнообразна програма днес Казанлък отбелязва своя празник, съобщи за БТА заместник-кметът по хуманитарни политики Сребра Касева. Това е и първият от кулминационните дни в 121-вия Празник на розата.
Денят ще започне с тържествен водосвет за здраве и благоденствие и с церемония по издигане на знамето на града на централния площад „Севтополис“.
Празникът на Казанлък ще продължи в залата на Художествената галерия и Исторически музей „Искра“ с тържествена сесия на местния Общински съвет. Дневният ред на сесията включва връчване на почетните звания на града. Новоизбраният почетен гражданин на Казанлък е юристът и краевед Стефан Саранеделчев, а в Почетната книга на града ще бъдат вписани имената на ултрамаратонеца Ради Милев и на спортния и обществен деец Христо Ангелов.
В 17:00 часа на сцената на площад „Севтополис“ ще бъде открито тазгодишното издание на Международния фолклорен фестивал, а час по-късно в парк „Розариум“ ще се състои детското шоу на Общинския театър „Любомир Кабакчиев“.
За празника в Казанлък в своеобразна открита сцена ще се превърне и железопътната гара, където гости на града ще пристигнат с два необичайни влака. В 12:10 часа на гара Казанлък ще пристигне първият за деня атракционен влак с парен локомотив. Около 16:50 часа ще пристигне и влак с вагоните от т.нар. Корона експрес на цар Борис III, наречен тематично „По пътя на роза „Дамасцена“, а в 15:30 часа на жп гарата в Казанлък ще се състои концерт с участието на групите X-R@Y и „Уикеда“ и на местни състави. Той ще продължи до 19:00 часа. Железопътната гара ще бъде декорирана с картината „Рози от Казанлък“ на д-р Петя Илиева, автор на инициативата ART4Diplomacy, по която бяха украсени редица спирки и превозни средства на обществения транспорт в столицата.
Вечерта на сцената на площад „Севтополис“ ще започнат и кулминационните дни на Празника на розата. В 20:30 часа ще се състои тържествена церемония, в която новоизбраната Царица Роза Неделина Неделчева ще бъде коронясана от кмета на града Галина Стоянова. Тази година спектакълът ще бъде реализиран от балетна школа „Па-де-кре“ от Стара Загора, които сами са изразили желание, а вечерта ще завърши с празничен концерт на братя Аргирови.
Празникът на розата в Казанлък е организиран за пръв път през 1903 година и е бил посветен на красотата, цветята и милосърдието, пише местният историк д-р Косьо Зарев в книгата си “Българското розопроизводство и традиционна култура”. Организирани са богати изложби с рози и цветя, продавали са се картички с изглед от Розовата долина на тема розобер, производство на розово масло и други. Събирали са се средства за бедни семейства, възрастни хора, сираци и болни от туберкулоза.
През 2012 година, по идея на тогавашния и настоящ кмет Галина Стоянова, Празникът на розата прераства в двумесечен фестивал, през 2021 е патентован, а през 2024 патентът беше подновен за срок от десет години.