Честваме паметта на свещеномъченик Терапонт Сардийски и на свети Йоан Русин

Днес църквата чества паметта на свещеномъченик Терапонт Сардийски и на свети Йоан Русин.

Свети Терапонт живял през III век и бил епископ в град Сарди, област Лидия в Мала Азия. В средата на века положението в римската империя станало безнадеждно и християнското учение привличало много последователи. Но християните отхвърляли култа към императора и другите божества, с което предизвиквали враждебността на властите.

Император Валериан организирал нови гонения, много християни били подложени на мъчения и убити. Жертва на императорския указ, който предвиждал смъртно наказание за християните, ако откажат да признаят римската държавна религия, станал и свети Терапонт. Той бил заловен и жестоко изтезаван. Понесъл твърдо изтезанията и на 27 май 259 г. бил посечен с меч.

Свети Йоан бил руски войник християнин, който по време на поредната руско-турска война в 1711 г. бил взет в плен при град Азов от татарите. Те пък го продали на турски кавалерийски офицер от село Прокопи в малоазийската област Кападокия. Той взел Йоан за ратай, да се грижи за конете му. Селото било в район, където имало много хълмове от пясъчник, в който хората си издълбавали домове, храмове и стопански помещения. Така и в Прокопи Йоан живеел в издълбания обор при конете, но се грижел много добре за тях и господарят му оценил добротата и предаността на ратая християнин. Давал му възможност да се моли и да ходи на църква в пещерния храм "Св. Георги".

Йоан живеел в молитва, смирение и вярност към Христовото звание, бил за пример на християни и мюсюлмани. Упокоил се в 1730 г. и бил погребан с почит от християните в селото. След време се установило, че тялото му е нетленно и го положили в ракла. При размяната на населението през 1924 г. християните от Прокопи се изселили на остров Евбея в Гърция, като взели и мощите на светеца русин. Днес те са една от най-големите християнски светини в южната ни съседка.

На 27 май отбелязваме Световния ден на спешната медицинска помощ. За първи път е обявен през 2018 г. от Европейската асоциация по спешна медицина EUSEM.

Целта на този ден е да се обединят хората и управляващите по света да говорят за спешната медицина и спешната медицинска помощ, както и за важността на делото на хората, работещи в тази област на медицината.

Важно е да се осъзнае необходимостта от добре разработени, подготвени и организирани спешни медицински системи навсякъде по света, така че да оцелеят повече хора и да се намалят уврежданията, до които водят спешните състояния.

На 27 май 1994 г. в гр. Льовен, Белгия, се създава "Клубът Льовен" - група интензивни медици, които въвеждат специалността „Спешна медицина” в Европа. България е една от първите пет страни в Европа, която въвежда специализацията по спешна медицина като основна специалност за лекари през същата година.

От 2015 г. е въведена и специализация за медицинските специалисти "Спешна медицинска помощ" и вече има десетки специалисти по спешна медицина и сред тях. На този ден Европейската асоциация по спешната медицина се обръща с апел 27 май да се превърне в ден за размисъл и действия към спешната помощ и важността ѝ за системата.

Линейният кораб „Бисмарк” е най-големият германски боен кораб през Втората световна война (1939-1944). Той е кръстен на първия канцлер на Германската империя Ото фон Бисмарк. Корабът е първият линкор в германския флот, чиято структура и въоръжение го прави равностоен на всеки линеен кораб от този тип.

По време на Втората световна война, през месец май 1941 г., той участва в поход за преследване и унищожаване на корабите от английската флота, най-големият противник на Германия във войната. Този поход е единствен за „Бисмарк” и завършва с неговото потапяне. Преди да бъде унищожен той потапя най-големият британски крайцер „Худ” в Датския пролив близо до Исландия.