Днес църквата чества паметта на свети мъченик Николай Софийски и на Баташките новомъченици.
Свети Николай Софийски бил християнин, роден в град Янина (днес в Гърция) в първата половина на XVI век. От дете усвоил обущарския занаят и за по-добро препитание се преселил в София. Тук хората го обикнали и Николай създал семейство. Но някои мюсюлмани решили да го привлекат към своята вяра, често го безпокоели и го убеждавали да смени вярата си. Един ден го поканили на обяд, упоили го и в такова състояние го обрязали.
Когато се събудил, Николай разбрал какво е станало и с плач избягал в дома си, откъдето от срам не излязъл цяла година. Но имамът най-после го предупредил, че занапред ще трябва да посещава техните молитви. Николай твърдо му заявил, че той за нищо на света няма да промени християнската вяра на своите предци.
Оттогава започнал неговият мъченически подвиг. Много мохамедани искали смъртта на Николай. Хвърлили го в затвора, където го подложили на страшни мъчения. На съдебно заседание съдията обявил, че Николай е невинен. Но фанатизираната тълпа не се подчинила на отсъдената присъда. Мъченикът бил изведен вън от тогавашния град и в местността Юч бунар ("Три кладенци", днес мястото е на столичната улица "Цар Симеон" 125), Николай бил убит с камъни на 17 май 1555 г. Житието му е написано от дякон Матей Граматик, съвременник и очевидец на страданията и смъртта му. Недалеч от лобното място на свети Николай Софийски през 1900 г. е осветен голям храм в негова чест.
Баташките новомъченици са български православни свещеници, мъже, жени и деца, избити в село Батак, Пещерско, в първите дни на май 1876 г. при потушаването на Априлското въстание. Те са канонизирани от Българската православна църква през април 2011 г. заедно с новомъчениците от Новоселския манастир "Св. Троица" (днес в град Априлци), чиято памет се чества на 9 май.
Над 3 000 жертви на Баташкото клане се почитат като Събор на св. Баташки мъченици на 17 май, когато по време на Априлското въстание (1876) градът е напълно разрушен. Те са канонизирани в катедралния храм "Св. Александър Невски" от патриарх Максим в съслужение с митрополитите на Българската православна църква канонизира за светци заедно с убитите българи в Новоселския манастир "Света Тройца" в Априлци.
Канонизацията е извършена на 3 април 2011 г. съгласно решение на Светия Синод от 16 март същата година.
Историята е запазила само някои от имената на Баташките мъченици - свещениците Петър и Нейчо, великомъченикът Трендафил Тошев, Иван, Илия и други от Батак. Събор на св. Новоселски мъченици се отбелязва на 9 май, когато през 1876 г. в новоселския девически манастир "Света Троица" много мирни жители търсят убежище от турските войски, но вместо това намират смъртта си. Сред загиналите са двамата свещеници Никола Барбулов и Георги Дългодрейски и няколко монахини.
Това е първата канонизация, която извършва патриарх Максим, откакто оглавява БПЦ от 1971 година. Последните канонизирани за български светци са Свети Паисий Хилендарски през 1962 и Софроний Врачански през 1964. Те са канонизирани от тогавашния патриарх Кирил.
17 май е определен Световен ден за борба с хипертонията (отбелязва се от 2005 г.) и Световен ден на информационното общество. 17 май е обявен още за Международен ден срещу хомофобията и трансфобията и Международен ден на телекомуникациите.
Днешният ден се отбелязва още у нас, като Ден на българския спорт (от 2006 г. насам.). Денят е професионален празник на работещите в сферата на спорта. На 17 май 1894 г. в София пристигат първите учители по физическо възпитание от Швейцария. Тяхната мисия е да положат основите на спорта в страната ни след Освобождението. Най-известни са Шарл Шампо и Луи Айер. За първи път в България швейцарците внасят футболни топки и различни уреди за гимнастика. Те основават и емблематичната гимнастическа организация "Юнак". Шампо е и първият участник за България на Летни олимпийски игри - през 1896 г. в Атина. Ежегодно на празника се организират различни спортни мероприятия из цялата страна.
Коментари