Цветница е! Честваме празника Вход Господен в Йерусалим

Днес е последната неделя от Великия пост, наричана Вход Господен в Йерусалим или Вайя (от гръцки - Връбница) и Цветница. В този ден честваме тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим няколко дни преди страданията и кръстната Му смърт.

Дни преди юдейския празник Пасха Христос тръгнал за Йерусалим от Витания, където възкресил Лазар. Той поискал учениците Му да вземат едно осле (магаренце) от близкото село, седнал на него и придружен от тях, и от други Свои последователи наближил стените на свещения град.

Когато жители на града и много от поклонниците за празника научили, че Той идва, се стекли да Го посрещнат. Те вече научили за възкресяването на Лазар и били въодушевени от чудото на Христос, мнозина от тях виждали в Него Божи пратеник. Затова едни постилали дрехите си, за да мине Той по тях, други носели палмови клонки в ръце и с тях Го приветствали, като викали: "Осанна! (Да живее!) Благословен е идващият в името Господне, израилският цар!". Този вид приветствия били обичайни за царете на еврейския народ, а с него евреите посрещнали Иисус Христос като благодатния израилски цар - Месия, Помазаника (на гръцки - Христос), Който бил обещан от Бог като Спасител.

Сам Иисус Христос не обръщал особено внимание на почестите, не се поддавал на празничните чувства на народа, нито се ласкаел от временната слава, защото добре знаел, че всъщност вече пристъпва към страданията и кръстната Си смърт.

Юдейските първенци поискали от Христос да забрани на народа да ликува, но Той им отвърнал: "Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще завикат", т.е. това приветствие на хората било искрено и заслужено.

На този ден у нас вярващите носят върбови клонки, подобно на възторжените посрещачи на Спасителя, за да Го посрещнат в душите си.

От утре започва Страстната седмица (седмицата на Христовите страдания), след която е Възкресение Христово.

Традициите

Цветница е празник на цветята и с този ден завършват моминските пролетни игри. Привечер на този ден на мегдана се събират моми и ергени, за да играят последното Лазарско хоро. Към него се присъединяват още моми и момци, с което хорото се затваря. Това е първото сключено хоро след забраната да се играят хора по време на Великденските пости.

Лазарките от предния ден отиват на реката и пускат своите цветни венци. Момата, чийто венец изплува най-отпред, най-първа ще се задоми. Ако венецът се заплете и остане на едно място – сватба скоро не се предвижда. Избира се и кума, като се постави парченце хляб върху дръвче и всяка мома пуска своето в реката. Клончето, на която мома отиде най-далече – тя ще бъде кумата. Кумата от този ден до Великден е най-важната. Всички моми мълчат пред нея, тя води хорото и нея люлеят на люлката. След това момите се събират в нейния дом, а тя ги гощава с постни гозби като коприва и питка.

Хлябът на Цветница не е обикновен. Сутринта рано момите стават и замесват обреден хляб, наричан „кукли”. Той има различни форми. От там е и другото име на празника Цветница – Куклин ден.

На празничната трапеза трябва да има постни ястия като боб, картофи, коприва. Тъй като Цветница съвпада с Големия пост, на този ден е позволено да се яде риба. 

На Цветница празнуват всички, които носят имена на растения, цветя, дървета като Явор, Ясен, Детелина, Ралица, Цветелина, Цвета и техните производни.

Днес отбелязваме Световния ден, посветен на безопасността и здравето на работното място, както и на паметта на трудещите се по целия свят, които са загубили живота си в следствие на трудова злополука или професионална болест.