Българските ученици имат повече вредни навици от връстниците си от други държави

Снимката е илюстративна: АРХИВ

Изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за социално-емоционалните умения на 15-годишните отново показва тревожни резултати за българската образователна система. 

Българските 15-годишни ученици употребяват повече цигари и алкохол от връстниците си от други държави, често не закусват, закъсняват за училище и имат по-ниски очаквания за бъдещето си. Това са част от изводите от доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) “Социално-емоционални умения за по-добър живот”, представен в петък в София.

Изследването на OECD е проведено през 2023 г. в 16 държави по света. Учениците са попълвали въпросници, чрез които се измерват ключови социално-емоционални умения, които хората могат да развиват, като:

уменията за изпълнение на задачи, вкл. постоянство, отговорност, самоконтрол и мотивация за високи постижения;

емоционална регулация, вкл. устойчивост на стрес и оптимизъм; 

умения за комуникация, вкл. увереност и общителност;

толерантност, емпатия и доверие;

любознателност и креативност.

Всички тези социално-емоционални умения влияят в различни степени на академичните постижения и бъдещите стремежи на учениците. В изследването са взети предвид оценките на учениците по три предмета - математика, четивна грамотност и изкуства. Резултатите доказват, че умения като мотивация за високи постижения, постоянство и емоционален контрол имат положителна връзка с академичните резултати на учениците. В България 15-годишните с по-високи нива на социално-емоционални умения показват по-добри академични постижения и по-големи амбиции за бъдещето си. Учениците с по-слабо развити социално-емоционални умения имат повече вредни навици.

Новият доклад на ОИСР идва четири месеца след оповестяването на резултатите от друго изследване на организацията - PISA. В края на декември бяха публикувани данните от PISA 2022, според които половината от българските ученици нямат умения като аналитично и критическо мислене, правене на логически взаимовръзки, четене с разбиране, осмисляне на събития, аргументиране, решаване на ежедневни проблеми.

Новите данни за социално-емоционалните умения показват още по-тревожна картина на българското образование. Тези умения са ключови за 21. век и бъдещия свят, в който днешните ученици ще живеят и работят. Компетентности като постоянството, поемането на отговорност, емоционалната регулация, креативността и уменията за комуникация стават много по-важни за успешната личностна и професионална реализация от запаметяването на знания, което продължава да бъде фокус на българската образователна система. 

Защо е важно да обърнем внимание на социално-емоционалните умения

Освен че са изключително важни за бъдещата професионална реализация на младите хора, социално-емоционалните умения са фактор за това децата и младежите да се чувстват добре, щастливи и приети в по-голямата група. В наскоро публикуван доклад на УНИЦЕФ от картографиране на програми и инициативи в българия за насърчаване на социално-емоционалното учене се казва, че “социално-емоционалните умения помагат на децата да: 

управляват емоциите си;

създават и поддържат взаимоотношения както с връстниците си, така и с възрастните около себе си;

разрешават междуличностни проблеми; 

взимат ефективни решения, които са съобразени с етичните и моралните принципи.” 

Остарялата философия на българската образователна система не поставя на преден план развиването на социално-емоционални умения в учениците. Усилия в тази посока идват от отделни директори и учители, както и от гражданския сектор. За да има устойчиви резултати обаче, има нужда от ефективни национални и общински политики за:

развиване на социално-емоционалните умения на самите учители;

нови учебни програми с различна философия, поставяща фокус и върху социално-емоционалните умения;

подготовка на учителите за преподаване, което развива социално-емоционални умения в учениците;

интегриране на развиването на социално-емоционалните умения във всички учебни часове за всички деца и ученици в предучилища и училищна възраст;

отделяне на време и пространство, както и повече свобода за учителите, за да обръщат внимание на социално-емоционалните умения на учениците.

Голяма част от учениците закъсняват за училище и пропускат часове  

В България 65% от 15-годишните ученици са закъснели за училище поне веднъж през двете седмици преди провеждането на изследването, което е над средното за всички участващи държави, региони и градове (48%). 45% от българските ученици са пропускали цели учебни часове (при средно за изследването 29%), а 29% са пропуснали поне един учебен ден през двете седмици преди изследването (при средно 31%).

Българските ученици нямат високи стремежи за своето бъдеще. Малко над 70% от тях очакват да завършат висше образование, а само 45% - да имат ръководна позиция или професионална реализация, когато навършат 30 години. И двете очаквания са под средното ниво за изследването (съответно 84% и 57%).

Амбициите на българските учениците се влияят силно от техните социално-емоционални умения. 15-годишните с по-високи нива на любознателност, упоритост, емпатия, толерантност, креативност, мотивация за постижения, самоконтрол, оптимизъм, енергия, отговорност, устойчивост на стрес, емоционален контрол и общителност имат по-високи очаквания да завършат висше образование и да се реализират професионално. По-уверените ученици също са склонни да имат по-високи очаквания за завършване на висше образование, докато учениците с по-високи нива на енергия и доверие са склонни да имат по-високи очаквания за професионалния си път.

Българските 15-годишни: пушене, пиене и без закуска

Изследването показва тревожни данни по отношение на здравословния начин на живот на 15-годишните в България. Тукашните ученици пушат цигари, пият алкохол и пропускат закуската много по-често отколкото връстниците си в други държави. В България 40% от 15-годишните ученици съобщават, че са пушили цигари или са пили алкохол поне веднъж в живота си, което е повече от два пъти над средното за изследването (17%). 47% от 15-годишните в България не закусват през повечето дни в сравнение с 37% средно за изследването.

Момичетата показват по-ниски нива на всички показатели, свързани със здравето и благополучието (психологическо благополучие, тревожност при изпитване и в клас, здравословно поведение, удовлетвореност от взаимоотношенията, положително възприятие на собственото тяло), отколкото момчетата. 

В България 15-годишните ученици с по-високи нива на социално-емоционални умения (особено оптимизъм, устойчивост на стрес, енергия и мотивация за постижения) показват по-добро психологическо благополучие, здравословно поведение, удовлетвореност от взаимоотношенията и положително възприятие на собственото тяло. Учениците с по-високи нива на устойчивост на стрес, емоционален контрол, оптимизъм, енергия, общителност, увереност, креативност и отговорност обикновено имат по-ниска тревожност при изпитване и в клас.

Социално-емоционалните умения влияят пряко на академичните постижения

Изследването на ОИСР доказва пряка връзка между социално-емоционалните умения на учениците и техните академични постижения.

15-годишните български ученици, които имат по-високи нива на мотивация за постижения, постоянство, отговорност, толерантност и емоционален контрол имат по-добри оценки по математика, четене и изкуства. Учениците с по-високи нива на мотивация за постижения, отговорност, любопитство, упоритост, самоконтрол, емоционален контрол, толерантност, емпатия, творчество, оптимизъм, доверие и енергия съобщават, че закъсняват и пропускат училище по-рядко.

Положителната корелация на умението за съпричастност върху оценките по математика и четене е по-силна в България, отколкото в другите държави. За сметка на това постоянството се свързва по-слабо с нивото на оценките на българските ученици.

Момичетата са по-малко уверени, момчетата - по-малко мотивирани

Резултатите за България показват, че 15-годишните момичета имат по-ниски нива на устойчивост на стрес, енергия, емоционален контрол, доверие, увереност, оптимизъм, самоконтрол, отколкото 15-годишните момчета. В сравнение с другите държави различията между половете в България по отношение на увереността са по-големи.

15-годишните български момчета показват по-ниски нива на емпатия, толерантност, мотивация за постижения, творчество и любопитство, отколкото момичетата. Разликите по отношение на емпатията, креативността и любопитството са по-големи в България, отколкото средно за всички държави. 

И социално-емоционалните умения на учениците зависят от произхода им 

Разликите между ученици от привилегировани и непривилегировани социални слоеве се виждат не само по отношение на академичните резултати, но и по отношение на социално-емоционалните умения.  

15-годишните ученици в неравностойно положение в България показват по-ниски нива на толерантност, креативност, емпатия, увереност, любопитство, общителност, упоритост, мотивация за постижения и енергия. Влиянието на социално-