Днес е Неделя Кръстопоклонна, чества се и паметта на преподобния Георги, Митилински епископ

Днес е третата неделя от Великия пост. Нарича се Кръстопоклонна, защото в нея се отдава почит на Христовия кръст, на който Иисус Христос, въплътеният Божи Син, бил разпнат без вина и умрял като Изкупител на нашите грехове. По време на богослужение в храма се изнася от олтара светият кръст и всички му се покланят с благоговение. Това е един вид пролетен Кръстовден, но е с подвижна дата за разлика от есенния (на 14 септември).

Чества се и паметта на преподобния Георги, Митилински епископ. Преподобният Георги живял през VIII-IX век и бил един от многото изповедници на православната вяра, които, без да се опасяват за здравето и живота си, защитавали истините на своята вяра, установени от вселенските събори. Неговият пример е впечатляващ, но въпреки това няма запазени много сведения за живота му, не се знае къде и кога е роден, къде е бил монах. Знае се за него едва от първите му прояви в защита на иконопочитанието. През време на гонението срещу почитателите на светите икони, предприето от император Лъв ІІІ Исавър и продължено от сина му Константин V Копроним, твърде строго били преследвани почитателите на иконите и други свещени изображения, публично били унижавани и избивани монаси, унищожавани християнски светини и манастири.

В тези размирни и опасни десетилетия ученият монах Георги се проявил като непоколебим защитник на иконопочитанието, за което претърпял гонения и притеснения. Но по-късно, по времето на император Константин Багрянородни, когато гонението било прекратено, Георги бил избран за митрополит на град Митилин на остров Лесбос. Положил много усилия да се умири паството му и да заживее живот по Бога.

Когато обаче на власт дошъл иконоборецът император Лъв Арменец, с още по-голяма сила възобновил гонението срещу почитателите на светите икони. През 815 г. той свикал в Цариград много епископи и ги убеждавал да приемат иконоборческото учение. Повикан бил и преподобният Митилински епископ Георги. Той бил вече твърде стар, но въпреки това проявил смелост и пред всички изобличил императора и патриарха иконоборец за техните еретически заблуждения. За тази си дързост престарелият епископ Георги бил изпратен на заточение в град Херсон (днес в чертите на град Севастопол) на Кримския полуостров, където светият старец починал в изгнание в 821 г.

На 7 април отбелязваме Световния ден на здравето и професионалния празник на всички, които работят в областта на хуманната медицина. Темата за Световния ден на здравето през 2024 г. е  „Моето здраве, мое право“.

Международният ден на здравето се чества от 1950 г. с решение на втората Световна здравна асамблея на Световната здравна организация (13 юни-2 юли 1949). Годишнина от влизането в сила (1948 г.) на устава на Световната здравна организация, приет на Международна конференция по въпросите на здравеопазването в Ню Йорк, САЩ (19 юни-22 юли 1946 г.) и подписан на 22 юли 1946 г. от представителите на 61 държави членки на ООН. Денят е отбелязан за първи път на 22 юли 1949 г. с решение на първата Световна здравна асамблея (24 юни-24 юли 1948 г.). 

В България на 7 април се отбелязва Професионалният празник на работещите в здравеопазването. Обявен с Решение 184 на Министерския съвет от 5 април 2006 г. Годишнина от влизането в сила (1948) на устава на Световната здравна организация (СЗО). Дотогава се отбелязва като Ден на здравния работник в България с Разпореждане 32 на Министерския съвет от 6 февруари 1964 г. 

Днес е още празникът на Медицински Университет – София и празник на община Струмяни.