Тъжна вест: Почина писателят Алек Попов

Снимка: Архив/БГНЕС

Българската академия на науките с прискърбие съобщава, че на 22 март 2024 г. загуби един от достойните си членове член-кореспондент Алек Попов (1966-2024). Той беше един от най-оригиналните и талантливи съвременни български белетристи. До последния си дъх се опитваше да разгадае тайните на българското слово, дълбаеше в безкрайните тунели на отечественото езиково пространство и чрез творбите си показваше и разгръщаше многобагровата палитра на българската изящна словесност.

​Многократно в различни свои интервюта и беседи той заявяваше, че е писател, който цял живот се труди на „нивата на езика“. Затова и неговия основен инструмент е именно българският език. Алек Попов се интересуваше много от развитието на нашия език, от неговото обогатяване и магичната му способност да изразява и изобразява конкретните пулсации на духа на времето. Творбите му доказваха по елегантен начин това и предизвикваха у четящия човек желание за размисъл, за диалог, а понякога и за полемика. Но нали тъкмо в полемиката и в спора се ражда истината?

​Книгите на Алек Попов се радваха на завиден читателски интерес. Неслучайно някои от тях имаха редица преиздания, какъвто например е случаят със сатиричния му роман „Мисия Лондон“. Но нека тук добавим и други знакови негови белетристични творби като „Черната кутия“ , „Мисия Туран“, „Митология на прехода“, „Спътник на радикалния мислител“, „Телесни плевели“ и т.н. В тях авторът демонстрираше умението си за дискретен психологически анализ на своите герои, таланта си да води живо и увлекателно повествованието, да владее фабулата и сюжета на разказа, новелата или романа. И преди всичко да постига впечатляващо иронично самоотстранение, кодирано не само в сюжета, но и в езиковата фактура на творбата.

Министърът на културата Кръстю Кръстев изказа съболезнования на семейството и близките на Алек Попов по повод неговата кончина:

"Между философските и забавните безценни редове, които ни остави, съумявайки същевременно да скъсява с лекота дистанцията с читателя, въпреки цялата сериозност на дейността си и като член-кореспондент на Българската академия на науките, Алек Попов постави в обществения литературен дебат един от ключовите въпроси на съвремието ни: "Може ли сатирата да ни промени към по-добро?". Вярвам, че благодарение на упоритата му и последователна работа в полето на българската белетристика, днес можем да сме малко по-оптимистично настроени и малко по-горди пред света, когато си отговаряме на този въпрос. Защото неговите книги тепърва ще продължават да допринасят за еволюцията на мисленето и нашият манталитет. От нас зависи да продължим "Мисия България" на Алек Попов. Дълбок поклон!"