Днес е „Попова Коледа“, честваме зимния Кръстовден

Днес е зимният Кръстовден или т.н. „Попова Коледа“. Народът вярва, че на този ден се пропъждат т.нар. "мръсни дни", които започват на 25 декември и свършват на Кръстовден. В българските вярвания се смята, че през тези дни има космически хаос и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са "некръстените" дни, в който новородения Исус Христос не е получил все още Светото Кръщене.

Традиционно на този ден в църквата се отслужва служба, на която попът кръщава водата, като в нея пуска кръст. После със светената вода и китка босилек той ръси къщата, за да изгони лоши, нечисти сили и болест от нея. Домакините слагат паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст попът хвърля в река или водоем.

Наричан още Водокръщи, този ден е първия от поредица водни обреди, които по начало са много сходни. Вторият и третият са Йордановден и Ивановден.

Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо - ще се сбъдне.

Трапезата на Попова Коледа е постна. На места, както на Коледа, се прави обредна пита с пара.

Днес имен ден празнуват всички с имената Кръстьо, Кръстана и Ставри.

Големите Господски празници (посветени на Господ Иисус Христос) имат предпразненства и попразненства, т.е. подготовка за празника и постепенното му "изпращане". Така и Богоявление (празник на Христовото кръщение от свети Йоан Кръстител и на явяването на трите лица на Света Троица - Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух) има свое предпразненство днес.

Богослуженията са особени не само по съдържание, но и по строежа си, а накрая се извършва и голям (велик) Богоявленски водосвет, какъвто се прави и на самия ден Богоявление.

От днес започва и поръсването със светена вода на домовете на християните, което се приема като Божие благословение за живеещите в тях. Денят е постен за всички вярващи, тъй като постът, молитвата и покаянието са основните съставки на православния духовен живот.

Преподобната Синклитикия, основателка на един от първите женски манастири в Египет, живяла през ІV век. Била мъдра жена и задълбочена наставница в духовния живот. От нея са запазени редица нравоучителни изречения. Произлизала от знатно семейство, което се преселило от Македония в Александрия. Когато родителите й починали, Синклитикия раздала на бедните голямото си наследство и започнала да живее като подвижница заедно със сляпата си сестра. Непрестанно се молила, изучавала Свещеното Писание и се учила да прогонва от себе си всяка лоша мисъл.

Нейният богоугоден живот и високият й пример скоро събрали около тях много благочестиви жени, които искали да се ръководят в духовните си стремежи от съветите на Синклитикия. Монахините се учили от нейните наставления и още повече от убедителния й пример да обичат Бог и своите ближни, да понасят с търпение неволи и страдания. Никога не я чули да се оплаче или да възроптае, когато заболяла от тежка болест. Починала в дълбока старост.