Карамановден е! Честваме свети Силвестър и преподобния Серафим

На втория ден от Новата година православната църква почита паметта на свети папа Силвестър и на преподобния Серафим Саровски.

Св. Силвестър се смята за покровител на животните и най-вече на воловете.

На този ден народът отдава почит на едрия рогат добитък и най-вече на вола, тъй като в миналото това животно е било използвано като основна впрегатна сила. Поради това празникът на свети Силвестър се нарича още Волски празник, а също и Карамановден.

Обичаите през днешния ден имат очистителен характер и са свързани с чистене, ринене на тора от оборите, който не е изхвърлян от Коледа. В нощта срещу празника момците, които са коледували, обикалят домовете, а празникът завършва с голямо хоро на мегдана.

На празничната трапеза днес не се слагат свинско месо и сланина, за да бъдат здрави животните през годината.

Свети Силвестър е роден в Рим и живял през III-IV век. Станал християнин от ранна възраст, докато още продължавали гоненията срещу християнството и сам той бил преследван, но оцелял. 

На 30 години Силвестър бил ръкоположен за дякон от папа Милтиад, а след неговата смърт го избрали за римски епископ и станал тридесет и пети папа. По негово време (314-335 г.) били проведени най-важните реформи на император Константин Велики за прекратяване на гоненията и за спокойствието на Църквата. 

Чрез свои пратеници свети Силвестър подписал решенията на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. Преименувал неделния ден от "ден на слънцето" на "ден Господен", понеже в неделния ден Господ Иисус Христос възкръснал от мъртвите. С думи и дела светителят наставлявал своите духовни чеда. След много и плодоносни трудове, с които привлякъл в Христовата вяра мнозина езичници и юдеи, свети Силвестър починал в мир на 31 декември 335 г. 

Днес имен ден празнуват Силвестър, Силвия, Гopан и Гopица. Честит празник!

Свети Серафим е роден в град Курск, Русия, през 1759 г. На 10-годишна възраст започнал усърдно да изучава Свещеното писание, но заболял тежко. В критичен момент от болестта той видял в съня си света Богородица, която обещала да го излекува. Това наистина се случило чрез чудотворната Курска икона на Божията майка и здравето му се подобрило, постепенно се възстановило напълно.

Когато станал пълнолетен, се замонашил в манастира в Саров. Подвизавал се усърдно в молитва и пост както в обителта, така и в килия в гората, където прекарал много години. Завърнал се в манастира Саров, преподобният Серафим се посветил да служи на ближните си с молитви и съвети. Посрещал всички с обръщението "Радост моя!" и с поздрава "Христос воскресе!". С молитвите си изцелявал болни, а съветите му били спасителни за мнозина. Упокоил се в мир на 2 януари 1833 г.