Днес празнуват учителите

На днешната дата България и още над 100 държави по света отбелязват Деня на учителя по инициатива на ЮНЕСКО от 1994 г. Преподавателите са много чувствителна брънка в цялата обществена система. Те са на прицела на обществото, заради омразата му към Системата изобщо. За жалост, в последните години у нас учителите станаха лесна плячка на народното недоволство и липсата на ценности. Хилядите безсмислени и спорни реформи в образователната ни система, както и липсата на национална конкретна стратегия, която да има обществена важност превърнаха родните преподаватели в жертви. Да си учител е професия като всяка друга – има призвани има и такива, които работят само по инерция. На призваните учители пожелавам да търсят и намират начини да се съхранят, да не се отчайват и отказват, защото има смисъл – и едно дете да успеят да научат на магията на езика, на необятната красота на математиката и чудесата на природните науки, да са отворили света за някой непозната за него материя - пак си е струвало. Именно тези учители са вдъхновение и опора, те носят любовта в себе си. Честит празник, български учители!

В исторически план на 5 октомври 1912 г. Българската армия влиза в започналата формално няколко дни по-рано Балканска война, с което фактически започва активната й фаза. Войната се води между Балканския съюз, в който влизат Гърция, Сърбия, Черна Гора и България и Османската империя. Целта на войната е балканските страни да си разпределят османските владения на Балканите, най вече Македония и Тракия. В чиито земи над 80 % от населението е било чистокръвно българско.

Днес своя празник честват градовете Стара Загора, Свиленград и Банско, което е първото селище от Пиринския край, получило своята независимост от турската власт по време именно на Балканската война.

На 5 октомври църквата чества паметта на свети Дионисий Велики, Александрийски епископ.

Свети Дионисий е роден в Александрия, Египет, в края на II век в заможно семейство на езичници. Получил добро образование и проявявал интерес към религията на родителите си, докато в зряла възраст се запознал с християнството и се покръстил. После се обучавал в прочутата Александрийска школа на християнския учен Ориген, дори след време я оглавил.

По това време християнството, наред с противопоставянето си на езическите религии, трябвало да се справя и с лъжеученията на отклонили се от правилните вярвания християнски еретици. Дионисий се включил в тази борба, писал и съчинения срещу еретиците, както свидетелстват светите отци от следващото поколение. В средата на III век Дионисий бил ръкоположен в свещен сан, а в 248 г. станал епископ на църквата в Александрия. Но тогава дошъл на власт нов император, Деций Траян, останал в историята с масовите гонения срещу християните.

През 249 г. в Александрия започнало голямо преследване от езическата тълпа и стотици християни били нападани, убивани с камъни или изгорени поради отказа им да се отрекат от вярата си. Епископ Дионисий успял да оцелее при това преследване, но през януари 250 г. императорът в стремежа си да върне западналия авторитет на държавната власт издал указ за съдебно преследване на християните по цялата територия на империята. Дионисий бил издирван от управителя Аврелий Апий Савин, затова заедно със свои клирици и други вярващи избягал в либийската пустиня и се укривал там до края на преследването през следващата година. Когато през 252 г. чумна епидемия опустошила Александрия, завърналият се епископ, заедно с други свещеници и дякони, се заел да помага на болните и умиращите.

Преживял подновените преследвания при император Валериан, свети Дионисий през 264 г. се упокоил от трудовете си.