На 80 години почина дългогодишният главен редактор на в. „Труд“ Тошо Тошев. Той бе един от доайените на българската журналистика, съобщи "Труд".
Почти 60 години е на медийния фронт – във вестниците „Средношколско знаме“, „Вечерни новини“, „Народна младеж“, „Труд“, „Преса“, БНТ. Автор е и на десет книги. Удостоен е с орден „Стара планина” І степен за изключителни заслуги в областта на журналистиката, медийния бизнес и културата. Той е посветил 30 години на в. „Труд“ - 10 като заместник-главен и 20 – като главен редактор, най-дългогодишният главен редактор на вестника.
Тошо Тошев е роден на 7 декември 1942 г. Средно образование получава в Техникума по силни и слаби токове „Киров“. По това време започват ранните му писателски изяви във в. „Средношколско знаме“. Завършва Българска филология в СУ.
Началото на професионалния му път е във вестниците „Средношколско знаме“ (1965 – 1967) и „Вечерни новини“ (1968 – 1970). През 70-те години работи две години във в-к „Народна младеж“, след това в програмна редакция на Българската телевизия.
В средата на 80-те става зам.-главен редактор на в. „Труд“, а десет години по-късно - негов главен редактор. Малко след продажбата на вестника през декември 2010 г. Тошев е сменен на поста, остава вицепрезидент в издателския борд на Медийна група „България“ холдинг, която напуска през август 2011 г. заради несъгласие с наложения стил на управление. По-късно обявява, че ще издава нов вестник - „Преса“, чийто първи брой излиза на 3 януари 2012 г. и спира на 31 юли 2015 г.
Бил е председател на Съюза на издателите в България от създаването му през 2000 до 2011 г. През декември 2002 е награден с орден „Стара планина“, I степен.
Автор е на книгите „Истина за лично ползване“ (1984), „Времето за умиране стига“ (1988), „Китай в годината на Дракона“ (1989) – пътепис, „Страх“ (2001), трилогията „Лъжата“ (2001-2004), „Политическа орда“ (2017), „Власт“ (2018) и „Сенки сред виелицата" (2021).