Днес е големият църковен празник, посветен на рождението на св. Йоан Кръстител, който в народната традиция се нарича Еньовден. В основата на този празник стои култът към слънцето и всички българи не само тук във Варненско или Североизточна България се среща поверието, че на Еньовден слънцето играе и трепти преди изгрев.
Днес то тръгва и се обръща към зимата, като в народната традиция се казва, че на Еньовден, Еньо започва да си кърпи кожуха и да се стяга за зимата. Народното честване на Еньовден отразява връзката му с деня на лятното слънцестоене, един от най-важните астрономически преломи в годишното време.
Според някои изследователи честванията на Еньовден датират още от времето на мистичните траки. Самият ден съвпада с лятното слънцестоене, затова в много от поверията заляга култът към слънцето. На изток славянските народи често кладат огън, който после прескачат. На самия Еньовден билките добиват по-голяма, едва ли не чародейна сила, който види как слънцето играе в утрото на празника, ще бъде здрав цялата година. Силата на небесното светило правила водата лековита, а в сутрешната роса се криела магия. Който измие очите си, или пък се претърколи през росата, също го чакало здраве. На Еньовден не трябва да се жъне. Християнската традиция се смесва с окултното, с предания и легенди от отдавна отминали времена, които са пренесени от езически времена и са променени в чест на новата християнска религия.
Еньовден у нас се чества и като Ден на българското лекарство, отбелязва се от 1994 г.
Днес имен ден празнуват Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диян, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янко и всички имена на билки.
Здраве за всички, честити да са имениците!
Коментари