8 март e! Честит празник, мили дами!

8 март е един много противоречив празник. Той има много лица, много поводи за дискусии за тези, които искат да ги намерят. Но истината е, че се е деформирал и малцина си спомнят откъде идва поводът, защо е точно тази датата. Преди всичко останало – той е празник от жената за жената. Да бъде обявен 8 март за Международен ден на жената от ООН през 1977 г. има толкова важни причини, които нямат нищо общо с майчинството и любовта или пък политическите режими.

Всяка година на 8-ми март виждаме по улицата мъже с букетчета цветя – за любимата, майката, колежката, съседката. Жените се обличат празнично, усмихват се повече от обикновените дни, кроят планове къде ще прекарат Деня на жената. Радват се, че има ден, в който могат да се почувстват „жени”, да се поглезят и повеселят. Има и такива противнички на празника, които се чувстват некомфортно от това планирано и очаквано внимание от страна на мъжете. Те смятат, че жената трябва да се уважава и почита не само на 8-ми март, но и на 7-ми март, и на 9-ти, във всеки един ден от годината. И двете страни имат своето право. Но защо точно 8-ми март се чества като ден на жената? Каква е историята на празника?

Счита се, че този ден се отбелязва главно в страните от Източна Европа и Русия. Неслучайно някои от противничките на празника го определят като политически и затова го игнорират. Всъщност за първи път ден на жената се отбелязва на 23 февруари 1909 г в САЩ по идея на Американската социалистическа партия.

Причината за отбелязването на специален ден на жената са многобройните протести за подобряване на условията на труд, породени от бурната индустриализация в началото на 20-ти век. На 8-ми март 1857 г е първата голяма проява на жени работнички в Ню Йорк, които излизат на протест срещу лошите трудови условия. Две години след това е създаден първият женски работнически синдикат. Най-известният и масов протест на жени е през 1908 г. в Ню Йорк, в който се включват 15 000 жени. Основните им искания са за по-малък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.

За основоположник на този празник се смята германката Клара Цеткин. На международната конференция на жените социалисти в Копенхаген на 27 август 1910 г Клара Цеткин предлага да се чества ден на жената. Клара Цеткин е известна с борбата си за икономическа независимост на работещите жени. Обявява се за еднакво право на заплащане с това на мъжете, за еднаква работа, за държавно и детско обслужване. Бори се за каузата за подобряване на ролята на жената в семейството. Жената не трябва да бъде само домакиня и майка. Бракът трябва да бъде обединение на равноправни партньори, които са отговорни съвместно за възпитанието на децата. Цеткин пропагандира и възможността за „свободната любов”, както и правото на аборт като лично решение на жената.
По идея на Клара Цеткин за първи път се чества международният ден на жената през 1911 г най-напред в Германия, Швейцария, Дания и Австрия. През 1913 г празникът се отбелязва и в Русия и Франция. През 1914 г. честването на деня на жената във всички страна става на тази дата – 8-ми март.

Малко хора знаят, че Руската революция от 1917 г започва с демонстрации на жените в Русия. На 8-ми март 1917 г работнички от Петроград излизат на протест срещу глада, царизма и войната. През 1920 г участнички във Втората международна конференция на жените – комунистки предлагат 8-ми март да се обяви като официален неработен ден на жените в Съветския съюз.

През 20-те години на миналия век празникът се позабравя и честванията поутихват. Но през 60-те години с масовото разпространение на феминизма, отново се преражда. През 1977 г. Общото събрание на ООН приема 8 март да бъде признат за Международен ден за правата на жените и за мир.

Днес Осми март е официален празник в Албания, Армения Азербайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, Казахстан, Китай, Камерун, Киргизстан, Куба, Македония, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан, Черна гора, Виетнам.

В България продължава да се чества, макар да не е неработен ден. Мъжете показват внимание, уважение към жените край себе си. По улиците носещите цветя мъже създават особена, мила и леко приповдигната атмосфера. И макар споровете и дискусиите да продължават – трябва ли жената да има специален празник или трябва всеки ден да бъде празник на жената – денят се отбелязва и почита.

Дали за вас 8-ми март е специален ден, в който ще отделите време за себе си – за разкрасителни процедури, среща с приятелки, официална вечеря с любимите хора, или е поредният ден от ежедневието ви, изберете сами. Независимо какво мисли всяка жена за този празник, тя заслужава да бъде уважавана, обичана, глезена и почитана във всеки един ден от годината.

8 март е денят, в който, жените днес, си припомняме и почитат всички онези дами в миналото, които са проправяли пътя на жените дотук – да са независими финансово, да имат равни права спрямо мъжете във всяка сфера на живота. С което задълженията им само се увеличават, но това е друга тема. И доколко успяват постигнат признание от тяхна страна – също. Можете ли да си представите, че зад всяко едно тяхно действие днес стоят митинги на работнички, демонстрации, насилие, пламенни речи на трибуни пред вдъхновено множество и тих психологически тормоз у дома?

История, градена от малки триумфи, като правото да има еднаква тоалетна за жени и мъже или големи – като правото да гласуваш и сама да бъдеш избирана. Толкова много жени по света са били пионер в толкова много области, че е трудно да обхванем с поглед цялото това наследство, което днес малко или много приемаме за даденост.

Нашето родно наследство също изобщо не е за пренебрегване. Да си спомним за жените хайдутки, първите светски учителки и интелектуалките, за жените партизанки, за милосърдните сестри по фронтовете на толкова много войни, за жените героини на социалистическия труд, за всички онези жени, които бяха първи в професията си, а после я и преподаваха. Имената им се нареждат в световната история на женското движение за еманципация, рамо до рамо с техните сестри.

Само за сравнение - д-р Елизабет Блекуел е първата жена - дипломиран лекар в САЩ през 1849 г., а през 1859 г. става и първата жена, вписана в Британския лекарски регистър. През 1866 г. се дипломира д- р Тота Венкова – първата жена лекар в България, милосърдна сестра, после и лекар на фронта, до последно упражняваща професията си безплатно. Те не само са работили в епоха, когато е било немислимо жена да го прави, те са проправяли път на всички жени след тях, които вече са можели да мечтаят за свободна професия, образование, място в обществото и за признанието му.

В модерни времена акцентът, разбира се, се е преместил значително от извоюване на права и отстояването, себедоказването. 

Много хора у нас празнуват 8 март и като Ден на майката, но е важно да отбележим, че християнският празник на майката и жената е Благовещение, който отбелязваме на 25-ти март.

Честит празник мили дами, бъдете здрави, обичани и успешни!