1,4 млн. "мъртви" души в изборните списъци. Те ли ще решат идния вот?

На предсрочните парламентарни избори на 2 април в избирателните списъци отново ще има над 1 млн. фантоми, показват изчисленията на проф. Михаил Константинов, предаде “Труд news”.

Около 1,4 млн. са мъртвите души в избирателните списъци за предстоящите предсрочни парламентарни избори на 2 април, изчисли пред “Труд News” проф. Михаил Константинов. “Българските избиратели са 6,6 милиона, от тях в България са 5,2 милиона души, а в чужбина са 1,4 милиона”, коментира математикът. “Това означава, че фантомите в избирателните списъци са 1,4 милиона. Парадоксалното е, че фантомите непрекъснато растат. Преди бяха около 1 000 000 души”, каза още проф. Михаил Константинов. Той бе категоричен, че единственият начин да се изчистят списъците е активната регистрация.
В списъците, които Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” (ГД ГРАО) даде на ЦИК за последните парламентарни избори на 2 октомври 2022 г. имаше 6 602 990 души с право на глас.

Малко преди изборите на въпроси на “Труд News” как данните от преброяването ще се отразят на избирателните списъци, шефът на ГД ГРАО Иван Гетов отговори, че “няма релация между данните за населението от преброяването и избирателните списъци, тъй като същите се съставят въз основа на регистъра на населението, а не по данни от НСИ. Съгласно чл. 23, ал. 1 и чл. 26 от ИК, избирателните списъци се съставят от общинските администрации и се отпечатват въз основа на Националния регистър на населението от ГД ГРАО.” 

“Избирателните списъци се отпечатват по постоянен адрес, който задължително е в България за всички български граждани, независимо от тяхното местоживеене”, припомни Гетов. Членове на избирателни комисии обаче бяха категорични, че в списъците има хора, които повече от 30 години живеят в чужбина. Има и много лица, които са починали зад граница и които не са заличени от избирателните списъци.

Проф. Михаил Константинов обясни, че е привърженик на система за активна регистрация, която много прилича на френската и даде следния пример: “През 2023 г. обявяваме активна регистрация от 1 януари до 31 декември. Активно се регистрират граждани по следните начини: Първо, отиват до общината и се отбиват до службата ГРАО, където декларират, че ще гласуват в страната. Второ, чрез електронен подпис в сайта на общината. Тези, които са се регистрирали влизат в избирателния списък. Другите, които са пропуснали, в деня на изборите отиват да секцията, където от избирателната комисия ги дописват в списъците. Това е според мекия вариант на активната регистрация. При твърдия вариант, ако не си се регистрирал тази година, на следващата нямаш право да гласуваш.”

Проф. Константинов коментира, че ако секционните комисии действат по правилата и партиите имат наблюдатели в критични общини, нарушения няма как да се случват. Математикът обясни, че в малки населени места, където членовете на комисията си прекарват заедно свободното време в кръчмата, няма проблем хора, които от години са в чужбина да се окаже, че са “гласували” по родните си места. Условието е само едно - хората от комисията трябва да са сигурни, че този човек няма да гласува в чужбина.

Вотът отново заложник на частна фирма

Компанията ще има нужда от около 50 дни, за да подготви устройствата.

Вотът отново ще е заложник на частната фирма “Сиела Норма”, защото ЦИК твърдят, че нямат капацитет нито да осигурят експерти, които да променят софтуера на машините за гласуване, нито да намерят необходимите около 3 000 техници, които в деня на изборите да следят за изправността на устройствата. Нещо повече, най-вероятно ще се наложи от комисията да се обърнат към “Сиела Норма” и за осигуряване на техници за видеокамерите, каквито трябва да има във всяка секция.

Ако “Сиела Норма” поеме и този път осигуряването на машините за изборите, компанията ще има нужда от около 50 дни, за да подготви устройствата. Това заяви пред БНТ Веселин Тодоров, изпълнителен директор на “Сиела Норма”, която досега осигурява устройствата за гласуване.

Той уточни, че все още “Сиела Норма” няма сключен договор за доставка и поддръжка на машините за изборите на 2 април. Коментира, обаче, че предвид краткия срок за произвеждане на вота, едва ли ще се намери друга фирма, която да е в готовност да осигури машинното гласуване.

Според Веселин Тодоров промените в Изборния кодекс няма да създадат сериозни пречки около организацията на машинния вот, но е важно до 8 февруари да има яснота какви са изискванията за превръщането на разписката от машината в бюлетина.

Тодоров изтъкна, че “Сиела Норма” вече разговаря с ЦИК по организацията на вота на 2 април. Вероятно компанията ще иска около 10-процентно увеличение на цената за доставка и поддръжка на машини.

За да се превърне разписката от машината в бюлетина, ще трябва да се добавят около 10 см към дължината ѝ. Тодоров пресметна, че ако това се случи, от една ролка ще могат да излязат около 140-150 действителни бюлетини за гласуване.
24 март е крайната дата, в която БНБ трябва да достави ролките за машините за изборите на 2 април, каза още той.

От “Сиела Норма” са сменили съобщението “Протоколът е подправен”, което се изписа на екраните на няколко машини на последните избори и предизвика смут сред много избиратели.

Той допълни, че всяка разписка от машините за гласуване има QR-код, с който вотът е електронно подписан и може да се установи кога в коя секция е гласувано.

“Това е доста по-надеждна защита от всякакви традиционни печатарски техники”, изтъкна той.

Според него е добре да се удължи срокът, в който партиите могат да получат изходния код на машините за гласуване.

Към момента в складовете на ЦИК има 12 837 машини за гласуване. Те се охраняват от жандармерия.

Не бих казал, че избирателните списъци биха могли да създадат проблем на този етап. Въпросът е по-скоро те да се изчистят от т. нар. мъртви души. БСП имаше проект за активна регистрация, но не се прие. Активната регистрация се прави на базата гласувалите на последните парламентарни избори и според бройката им се съставят избирателните списъци. Предвиждахме също така избирателят да може да подаде предварително заявление за гласуване. И това не се прие. А има нужда от активна регистрация, защото за мъртви души в избирателните списъци се говори още от изборите за Велико народно събрание през 1990 година. Според мен по-големият проблем е купуването на гласове. Това е бич и драма в България. За мен е необяснимо как “обичта” за някои партии нараства главоломно в самия ден на изборите.

От 2014 година насам говорим с проф. Михаил Константинов за несъществуващи между 1 млн. и 1,3 млн. фиктивни избиратели, записани в официалния държавен списък. От тогава до сега не се е подобрила ситуацията. Това са близо 15-18 процента от всички избиратели в избирателния списък. Тези, които се опитват да фалшифицират изборите през този масив от фиктивни лица имат много голям ресурс за изкуствено добавяне към естествените проценти, които имат от гласуването на нормалните, живи избиратели. Как може да се прекъсне тази практика? Много лесно, ако използваме опита на развити западни държави - това е т. нар. “активна регистрация” в две форми. При твърдата форма всеки избирател като наближи датата на избори, примерно месец преди това, отива в съответната община и се регистрира, че ще гласува.

Подобна практика има във Франция. Така от близо 6,7 млн. избиратели по списъци в България биха останали 3,5 млн. до 4 млн. съществуващи и активно регистриращи се избиратели. Тогава ще знаем какви избори правим. Втората по-мека форма, която беше предложена е да се правят списъци от предходните два избора. Сега, например правим парламентарни избори и да се вземат данните от гласувалите от изборите на 2 октомври 2022 година и от 14 ноември 2021 година. И само тези лица се записват в избирателните списъци за 2 април 2023 година. Така фиктивните избиратели ще са много, много по-малко и ще се вържат ръцете на фалшификаторите да ползват този инструмент. Примерно, ако една голяма партия си добавя 3-4 процента към гласовете, в този случай би могла да си добави 0,5 процента. И виждате, че използването на тази практика става безсмислена. Разпространените практики за използването на “мъртви души” е един човек да обикаля с 10 лични карти различни секции и да гласува. Друга форма е американският начин, при който вече починали хора са още в избирателните списъци. Особено такива, които са в чужбина, но информацията още не е дошла в България. Активната регистрация е метод, който има много измерения. Първо - този раздут избирателен списък на ГРАО и ЦИК рязко ще бъде съкратен и ще бъдем реалисти за истинската избирателна активност. Второ - всеки гражданин става активен и той не е само човек, който има право да гласува, но всеки гражданин преди да си реализира правото, има задължение, има отговорност. При демокрацията има парва и отговорности, а до сега нашата изборна демокрация действа само по отношение на правата.

София печели 4 мандата, Пловдив и Варна по един

След преброяването по един мандат губят Добрич, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Плевен и Русе.

Четирима депутати повече ще има столицата в бъдещото 49-ото Народно Събрание, а Пловдив и Варна ще изпратят с по един народен представител повече. Причината за преразпределянето на мандатите са резултатите от преброяването, които излязоха на 3 януари.

Още три мандата получава 23 МИР в София, а 24 МИР - един. Непроменени остават депутатите за 25 МИР София - 14 и за София окръг - 8. Трите столични района общо имат 46 народни представители, или близо 1/5 от всички депутати.

Около една трета от изборните райони на 2 април ще бъдат с нов брой на депутатските мандати, съобщи председателят на ЦИК Камелия Нейкова. Комисията официално ще обяви промените след указите на държавния глава. Нейкова не даде подробности, но е ясно, че София ще увеличи мандатите. Същевременно, независимо от спада на населението в тях, няма да има район с под 4 мандата - такова остана законовото изискване.

Най-осезателно са намалели МИР Видин и Смолян, но и двата района имат по четири мандата и няма как да бъдат намалени. По един мандат губят Добрич, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Плевен и Русе.