Ето какво реши Министерски съвет днес:
Приет е нов списък на републиканските пътища, за които се събира тол такса
Министерският съвет одобри нов Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса, и отмени предишния списък от 2020 година. В него са включени и второкласните пътища.
С новия списък се прецизира и актуализира информацията за тол сегментите на автомагистралите, пътищата първи и втори клас, които са обособена част от трасетата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, по които се събира тол такса.
Извършени са промени в броя, наименованието, началната и крайната точка, дължината на конкретния сегмент в метри и километри на автомагистралите, пътищата първи и втори клас, които подлежат на толуване. Те ще доведат до значително подобряване отчетността на тол сегментите, което ще доведе до подобряване на събираемостта на тол таксите.
Допустимо ли е главният прокурор да разпорежда проверки във всички сфери на управление и на всички административни нива, пита МС
Министерският съвет отправя до Конституционния съд (КС) искане за задължително тълкуване на чл. 126, ал.2 във връзка с чл. 127 от Конституцията, свързано с правомощието на главния прокурор да осъществява надзор за законност върху дейността на всички прокурори. Това бе решено на днешното заседание на МС.
Въпросът до КС е: „Систематичното тълкуване на чл. 126, ал.2 във връзка с чл. 127 от Конституцията на Република България допуска ли главният прокурор, осъществявайки надзор за законност върху дейността на прокурорите, да им възлага извършването на проверки за спазване на законността във всички сфери на управление и на всички административни нива?”
В искането си правителството поддържа, че правомощията на главния прокурор по визираната конституционна разпоредба са относими само към дейността на прокурорите при осъществяване на основната функция на прокуратурата като подсистема на съдебната власт. В същото време главният прокурор по реда на надзора за законност възлага проверки във всички сфери на управление и на всички административни нива, за което има многобройни примери от годишните доклади за дейността на прокуратурата и от прессъобщения на институцията - възлагани са проверки в широк диапазон: от разрешителните за носене и притежание на оръжия (независимо дали те са за лов, охрана, спорт и т.н.) до пътната маркировка и пътната сигнализация на магистралите и първокласните пътища в страната. Изкуственото разширяване на сферите на правомощия в пълна степен важи и за разпоредени от прокуратурата проверки по сигнали или самосезиране. Възприетата практика води до това, че обхватът на въздействие на главния прокурор надхвърля системата на прокурорските органи и потенциално засяга всички сфери на управление и органи на централната и местната власт, което не съответства на конституционната уредба, се сочи в искането.
Министерският съвет моли също КС да обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 145 от Закона за съдебната власт в отделни части, тъй като с тях се разширяват изключително правомощията на прокуратурата.
Обучават повече студенти за медицински сестри и лекарски асистенти
Отпускат се допълнително още 50 места за обучение на медицински сестри и 30 за лекарски асистенти в Медицинския университет в София. Това реши правителството с промяна на вече утвърдения брой на приема в държавните висши училища през учебната 2022-2023 година.
МУ-София ще обучава общо 337 студенти за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ за двете специалности. Мотивът за това увеличение е сериозният недостиг на медицински сестри в сектор „Здравеопазване“ и засилващият се интерес към професията на лекарския асистент.
Друга промяна предвижда с 18 повече места (от 44 на 62) за курсанти в специалността „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“ (за степен „бакалавър“) във Висшето военно-въздушно училище „Георги Бенковски“ - Долна Митрополия. Допълнителните бройки са продиктувани от трудното задържане на кадри за въоръжените сили. С едно място повече (от 6 на 7) ще има и за специалността „Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили“, за степен „магистър“ (след придобито виеше образование) във Военната академия „Г. С. Раковски“.
Правителството одобри решение за участието на България в кампании по доброволна релокация на граждани на трети държави, търсещи или получили международна закрила с подкрепа от Национална програма по Фонд „Убежище, миграция и интеграция“
Министерският съвет одобри участието на България в кампании по доброволна релокация на граждани на трети държави, търсещи или получили международна закрила с подкрепа от Национална програма по Фонд „Убежище, миграция и интеграция“. На 10 юни т.г. в рамките на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, проведен в Люксембург, министрите на вътрешните работи на държавите- членки на ЕС дискутираха проект на политическа декларация относно механизма за доброволна солидарност под формата на релокация. Тази декларация е част от първия етап на подхода за постигане на напредък по Пакта за миграция и убежище, предложен от Френското председателство и включва релокация на спасени по море лица в държавите членки от Средиземноморския и Западноатлантическия маршрут. По искане на България бе въведена възможност за преразглеждане на механизма след 6 месеца от задействането му и разширяване на обхвата.
През месец юни тази година бе създаден специален формат на Платформата за солидарност към ЕК с цел координиране на изпълнението на декларацията и обмен на информация между държавите членки на ЕС. Страната ни заяви готовност за участие чрез поетапна релокация на 179 лица, съгласно капацитета й и в рамките на осигуреното финансиране по Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ 2014-2020, чийто срок за усвояване е удължен до края на 2023 г. и ще започне с възможност за преместване на 50 кандидата за международна закрила. В рамките на точка 4 „Специални случаи“ от националната програма по този фонд са налични средства за преместването на 221 лица в общ размер на 1 326 000 евро. В сегашния момент България участва в схема за доброволна релокация от Република Гърция, в изпълнение на която е поет ангажимент за преместването на 70 непридружени непълнолетни деца /досега са пристигнали 28/.
Решението на правителството ще позволи принципно участие на страната ни в кампании на ЕС за релокация, съобразно възможностите и в зависимост от ситуацията по външните ни граници. Като държава на предна линия, разположена на един от най- чувствителните миграционни маршрути, България е потенциален бенефициент на бъдещ механизъм за солидарност. Именно в тази връзка на 21 март т.г. беше проведено и редовно заседание на Националния съвет по миграция, граници, убежище и интеграция, на което участниците единодушно одобриха приемането на документа.
Допълнителни количества питейна вода се осигуряват за пострадалите от наводненията села в Пловдивско
Министерският съвет прие Решение за освобождаване с възстановяване и предоставяне на освободени държавни резерви от бутилирана вода за питейни нужди по искане на Областния управител на Област Пловдив, за преодоляване на последиците от обявено частично бедствено положение на територията на общините Карлово и Калояново и в с. Трилистник, община Марица.
Безвъзмездното предоставяне на количествата питейна вода от 200 000 литра, ще способства за обезпечаване нуждите на населението на територията на общините Карлово и Калояново и в с. Трилистник, община Марица.
Министерството на отбраната ще предостави помощ на Украйна от 350 броя медицински комплекта с превързочни средства за 35 000 души
Министерството на отбраната чрез Военномедицинска академия, ще предостави на Украйна 350 броя медицински комплекта. Всеки от тях съдържа бинтове, триъгълни кърпи, марля на кърпи, хигроскопичен памук и асептични превръзки за оказването на помощ на 100 ранени. Общо в тези 350 комплекта, превързочните средства в комплектите са за 35 000 души.
Дарението се осъществява в отговор на получено искане от украинската страна за осигуряване на медицинска техника и имущества, топли дрехи и екипировка за наближаващия зимен сезон.
Министерството на отбраната споделя убеждението, че един от основните приоритети във всеки въоръжен конфликт е осигуряването на адекватни медицински грижи за ранените и пострадалите.
Посочените количества са от дългосрочно съхраняваните запаси от медицински имущества за нуждите на Българската армия и са напълно годни за използване. Необходимите дейности по организацията, подготовката, транспортирането и предаването на материалните средства на съответните оторизирани лица от Украйна ще бъдат осъществени от Министерството на отбраната и от структури от състава на българските Въоръжени сили.
Разноските на материалните средства ще са за сметка на бюджета на ведомството за настоящата година.
Министърът на отбраната е определен за орган, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Интендантско обслужване“ ЕАД - София
Министерският съвет отмени Разпореждане № 6 от 16 юни 2022 г. за определяне на орган, който да упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Интендантско обслужване“ ЕАД - София.
На основание чл. 13 от Закона за публичните предприятия, Министерският съвет определи министъра на отбраната за орган, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Интендантско обслужване“ ЕАД - София.
Отменя се правителствено решение за увеличаване на капитала на ТЕРЕМ-ХОЛДИНГс непарична вноска, представляваща правото на собственост върху имоти
Правителството отмени РМС № 269 от 26.03.2021 г. за увеличаване на капитала на „ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ“ ЕАД - гр. София, с непарична вноска, представляваща правото на собственост върху недвижими имоти - частна държавна собственост. Имотите, находящи се в град София, все още се намират в управление на Министерството на отбраната. Настоящото решение се взема на базата на писмено становище от ръководството на „ТЕРЕМ - ХОЛДИНГ“ ЕАД за отпаднала необходимост от недвижимите имоти - предмет на Решението на Министерския съвет от 2021 година.
Правителството освободи почетния ни консул в Демократична република Конго по лични причини
Правителството прие решение за освобождаването на г-жа Теодора Игнатова от функциите й на почетен консул на България в ДР Конго със седалище град Лубумбаши и с консулски окръг, обхващащ територията на област Катанга по лични причини.
Министерство на външните работи изразява благодарност за работата г-жа Теодора Игнатова като почетен консул на Република България в ДР Конго.
„БДЖ-Товарни превози” ЕООД ще отдаде под наем част от недвижим имот
Министерският съвет даде съгласие „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД да отдаде под наем част от недвижим имот чрез пряко договаряне. Обектът е разположен в град Русе. Имотът се намира в добро техническо състояние и чрез отдаването под наем ще се подпомогне дружеството в извършване на основната му дейност.
Променя се статутът на сграда, предоставена за управление на Национална компания „Железопътна инфраструктура“
Правителството взе решение за обявяване на сграда публична държавна собственост за сграда частна държавна собственост, която се намира се в село Стамболово, община Ихтиман, област Софийска. Тя ще бъде премахната от активите на Национална компания „Железопътна инфраструктура” поради лошото и конструктивно състояние.
Преобразуването и премахването на сградата е необходимо за изпълнение на проект „Модернизация на железопътната линия София - Пловдив”, железопътен участък Елин Пелия – Костенец”.
Община Марица получава собствеността върху държавен имот
С решение на правителството сграда - публична държавна собственост става частна държавна собственост и се прехвърля на община Марица. Тя се намира на ул. „5-та“ в с. Радиново и е със застроена площ 31 кв. м. Общината ще я използва за пенсионерски клуб и дейности от местно значение, което ще подобри социалните контакти на хората, интеграцията и жизнен стандарт на пенсионерите в селото. Поради отпаднала необходимост управлението на имота се отнема от Българската агенция по безопасност по храните.
Министерски съвет одобри проект на Програма между България и Монголия за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката
Министерският съвет на Република България прие решение, с което одобри, като основа за водене на преговори, проект на Програма между правителството на Република България и правителството на Монголия за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката.
Програмата ще бъде сключена съгласно Спогодбата за културно и научно сътрудничество между правителството на България и правителството на Монголия, по силата на която се подписват петгодишни Програми за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката, които предоставят необходимата правна рамка за сътрудничеството в тези области.
Решението на Министерския съвет има за цел да обнови договорно-правната база между Република България и Монголия и да насърчи двустранния обмен в областта на културата, образованието и науката. Програмата предвижда активизиране и разширяване на контактите между културни и научни институции на България и Монголия, размяна на посещения на изявени културни дейци, обучение на студенти и докторанти и др.
България и Монголия имат дългогодишно сътрудничество в областта на образованието, като нашата страна е със съществен принос в обучението на монголските кадри и в развитието на монголската култура. Виеше образование в България са получили над 500 монголски граждани, а квалификация - повече от 3000 души в различни области, като архитектура, медицина, геология, оперно пеене, приложни изкуства и др.
Залегналите в Програмата договорености ще допринесат за цялостното развитие на двустранното сътрудничество и ще съдействат за взаимното опознаване на културите на Република България и Монголия.
504 лв. ще е линията на бедност в България през 2023 г.
504 лв. ще е линията на бедност в България през 2023 г., реши правителството. Стойността й ще се повиши с 91 лв. или с 22 % в сравнение с 2022 г. Това е най-големият ръст на линията на бедност за последните 10 години.
Новото равнище на показателя ще компенсира изоставането на националната линия на бедност спрямо линията на бедност, определена с изследването на Евростат „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.
Увеличаването на стойността й ще доведе до повишаване на социалните помощи по Закона за социално подпомагане и финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания, което ще окаже благоприятно въздействие върху уязвимите и най-ниско доходните групи от населението.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерски съвет
Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерски съвет за 2022 г. в размер на - 8 150 000 лв. за както следва: 5 000 000 лв. за източноправославното вероизповедание - на Българската православна църква - Българска патриаршия (капиталови разходи); 800 000 лв. за Мюсюлманското вероизповедание - на Мюсюлманското изповедание (текущи разходи); 2 250 000 лв. за ремонт и реставрация на Богословския факултет в гр. София, и 100 000 лв. за проектиране и изграждане на православен християнски храм в Република Кипър.
Одобрени са допълнителни 9,5 млн. лв. по бюджета на ЦИК за осигуряване на дейностите по машинното гласуване
Със свое постановление правителството одобри допълнителни разходи в размер 9 456 233 лв. по бюджета на Централната избирателна комисия за 2022 г. Средствата са за финансово обезпечаване дейностите по техническото осигуряване на електронното машинно гласуване за изборите за народни представители на 2 октомври 2022 г., като в тази сума е включен ДДС.
Обезпечените с постановлението дейности включват инсталиране на демоверсия на електронна бюлетина, параметризиране на бюлетините, конфигуриране, профилактика, инсталиране и настройване на специализираните устройства за електронно машинно гласуване.
Средствата ще бъдат осигурени чрез преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2022 година.
Одобрена е позицията на Република България за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство
Кабинетът одобри позицията на Република България за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 26 септември 2022 г. в гр. Брюксел, Кралство Белгия.
В рамките на заседанието се очаква Комисията, в присъствието на украинския министър на земеделието, да представи информация относно състояние на производството и логистиката в Украйна и връзките с Европейския съюз, след което министрите ще проведат обмен на мнения на база на предварително формулирани от Чешкото председателство въпроси.
Република България ще призове Европейската комисия да обърне специално внимание на ситуацията на пазара в страната, в резултат на прилагането на Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Украйна, и да приложи всички възможни инструменти, в т.ч. прилагането на чл. 219 за извънредни мерки срещу смущения на пазара, описани в Регламент (ЕС) 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти.
По отношение на „Коридорите за солидарността“ Република България приветства Плана за действие между Европейския съюз и Украйна и ясните послания от приетите Заключения на Европейския съвет във връзка с прилагането на Плана и продоволствената сигурност в световен мащаб.
Отново в точки „Други въпроси“ се очаква Комисията да представи на министрите информация относно селскостопанските аспекти на преразглеждането на Директивата за емисиите от промишлеността.
Правителството прие Постановление за създаване на комитети за наблюдение на Споразумението за партньорство на Република България и на програмите, съфинансирани от ЕФСУ за програмен период 2021 - 2027 г.
С постановлението се създават Комитет за наблюдение на Споразумението за партньорство на Република България, очертаващо помощта от Европейските фондове при споделено управление, и комитети за наблюдение на всяка от програмите, съфинансирани от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ). Определени са функциите и съставът на комитетите за наблюдение и правила за провеждане на заседанията и вземане на решения.
С оглед осигуряване на необходимата прозрачност и спазване принципа на партньорство е предвидено в комитетите за наблюдение да участват, както представители на централните и териториалните органи на изпълнителната власт, така и на общините, на национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите, на организации, представляващи гражданското общество и академичната общност. Нормативно се определят критериите и процедурите за определяне на представители на академичната общност, както и за избор на юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, чиито представители да участват в съставите на комитетите за наблюдение.
С приемането на постановлението се създава нормативна уредба, осигуряваща гаранции за прилагането и спазването на принципите на партньорство, пропорционалност и прозрачност при управление на средствата от ЕФСУ.
Одобрен е проект на Допълнение към Изявление относно VJTF
Министерският съвет прие Решение, с което одобрява проект на Допълнение към Изявление за намерение от 14 януари 2019 г. за участие в поддръжката от страната домакин и във финансовите и други отговорности, установени с Техническото споразумение между Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SHAPE) и правителството на Република България относно съюзническите сили в състава на Съвместните сили с много висока степен на готовност (VJTF) при военни дейности на НАТО, в контекста на VJTF, подписано от Министерство на отбраната на Федерална република Германия на 23.05.2022 година.
С Допълнението към Изявлението за намерение от 14 януари 2019 г. се отменя крайният срок за участие в поддръжката от страната домакин и във финансови и други отговорности, който към момента е 31.12.2022 година.
Министерският съвет прие също така Решение, с което одобри Нота за присъединяване (NOA) на Министерството на националната отбрана на Португалската република за участие в поддръжката от страната домакин и финансовите и други отговорности, установени за Република България в случаите на военни дейности на НАТО в контекста на VJTF (Съвместните сили с много висока степен на готовност).
С горепосочената Нота, Португалската република изразява съгласие да спазва разпоредбите на Техническото споразумение между правителството на Република България и Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SHAPE) относно осигуряването на поддръжка от страната домакин на дейности на съюзни сили в контекста на Съвместните сили с много висока степен на готовност (VJTF).
С цитираното две решения на Министерския съвет, Република България потвърждава поетите ангажименти за оказване на поддръжка от страната домакин на сили на НАТО, което е принос към колективната отбрана и за гарантиране на националната сигурност.
Изменя се Устройственият правилник на Министерство на културата
Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Устройствен правилник на Министерство на културата.
С предлагания проект се цели оптимизация на структурата на Министерството на културата, която да създаде условия за ефективност на процесите, свързани с правно осигуряване на дейността на министерството и същевременно осигуряване на необходимия ресурс за пълното обезпечаване на дейностите, свързани с провеждане на цикъла на обществените поръчки.
Общата численост на организационните структури и административните звена на Министерството на културата - 169 щатни бройки след промяната й през 2020 г.(ДВ, бр. 70 от 2020 г.), позволява реорганизация на дейностите, при спазване на изискванията на нормативите за численост съгласно Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (чл. 12 от НПКДА). За извършване на реорганизацията е структурирана дирекция „Правнонормативна дейност и публични предприятия“ с 8 щатни бройки и „дирекция „Обществени поръчки“ с 4 щатни бройки в структурата на общата администрация, чрез преминаване на числеността на дирекция ПНДОП към двете нови дирекции.
Увеличава се числеността на политическия кабинет на министъра на културата в съответствие с чл. 12 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията.
Регламентира се редът за ползване на отпуска за отглеждане на дете до 8 години от бащите
Правителството прие промени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските и Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. С измененията в наредбата за работното време се урежда редът за ползването на отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя). Новите разпоредби регламентират документите, които бащата (осиновителят) следва да представи в предприятието, срокът за подаването им, условията за прекратяване на отпуска, както и задължението на работодателя да го предостави или да уведоми писмено работника или служителя, че отказва ползването му. За да излезе в отпуска, бащата (осиновителят) трябва да подаде писмено заявление-декларация. Когато отпускът се ползва за първи път, работодателят следва да издаде удостоверение.
С измененията в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване се осигурява възможност за отпускане и изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя). За целта се създават необходимите образци на документи и се регламентира редът за представянето им в Националния осигурителен институт от осигурителите и самоосигуряващите се лица.
Регламентират се и редът за установяване на задълженията за дежурство и за времето на разположение на работодателя. Съгласно промените работодателят се задължава със заповед да определи длъжностите, за които въвежда дежурства, както и да утвърди поименни графици за тях.
Министерство на правосъдието предлага по-леки наказания за обида и клевета
Освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, когато обект на обида или клевета е орган на власт. Това предвиждат новите изменения в Наказателния кодекс (НК), предложени от Министерство на правосъдието.
Проектът предвижда също намаляване на размера на глобите при обида и клевета, както и отмяна на по-тежко наказуемия състав, когато те са насочени към длъжностни лица.
Промените са мотивирани от редица осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу България, установяващи нарушения на свободата на изразяването на мнения, регламентирана в член 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Извън това в Националния план за възстановяване и устойчивост е предвидено влизане в сила на изменения в правната рамка, свързани със защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на законодателството. Измененията в относимата правна рамка включват и изменения в регламентацията в Наказателния кодекс, свързана с престъпленията обида и клевета, които да осигурят съответствие с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа и решенията на Европейския съд за правата на човека.
През последните години в България се наблюдава и друга негативна тенденция във връзка с правната уредба и прилагането на института на клеветата. Тя се изразява в нарастващия брой частни наказателни дела за клевета срещу граждани, заведени от длъжностни лица, след подадени жалби и сигнали срещу тях при и по повод изпълнение на службата им.
В тази връзка се предлагат изменения в чл. 78а от НК, който да дава възможност гражданите да могат да бъдат освобождавани от наказателна отговорност при обида и клевета срещу орган на властта, когато са изпълнени всички други условия на чл. 78а от НК.
С измененията ще се премахнат и долните граници на глобите по чл. 146 и 147 от НК, които в момента са съответно 1000 и 3000 лева.
Намаляват се долните граници на глобите, предвидени в чл. 148, ал. 1 и 2 съответно на петстотин и хиляда лева. Така от една страна се защитава свободата на изразяване на мнение от страна на журналисти и други обществени фигури, като се ограничава възможността за налагане на прекомерни и непропорционални на извършеното парични санкции.
Премахва се квалифицираният състав по чл. 148, ал. 1, т. 3 по отношение на престъплението „обида“, който е приложим и по отношение на престъплението „клевета“. По този начин националното законодателство се хармонизира с изискванията на установеното в практиката на ЕСПЧ правило, че длъжностните лица могат да бъдат обект на обществена критика в по-широк обхват във връзка с изпълняваните от тях обществени функции.
Разширяват се правата на непълнолетните участници в наказателния процес и на пострадалите
Делата за престъпления, извършени от непълнолетни, ще се разглеждат с предимство и при закрити врати от съдии, притежаващи специална подготовка в областта на правата на детето или които имат ефективен достъп до специализирано обучение. Специална подготовка или достъп до ефективно специализирано обучение ще се изисква и от прокурорите и разследващите органи в рамките на досъдебното производство по такива дела. Това предвиждат част от измененията и допълненията на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приети от правителството днес.
Задължително ще се изготвя характеристика на непълнолетния обвиняем, за да се установят неговите специфични потребности по отношение на организацията на защитата, продължаване на образованието, обучението и ефективното реинтегриране в обществото. Тя ще се изготвя от инспектор при детска педагогическа стая с участието на непълнолетния, а когато е подходящо и с участието на родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за обвиняемия, както и други лица, които разполагат с информация за личността му, включително и посочени от него.
На непълнолетния обвиняем се предоставят редица допълнителни права: пълна информация за правата му ще може да получава родител, попечител или лице, което по закон полага грижи за него; същите лица ще могат да го придружават в съдебните заседания и при извършване на действията по разследването; медицински преглед при задържане; установяване на личностните особености, защита на правото на личен и семеен живот чрез ограничаване на разпространяването на информация.
Регламентира се задължението да се правят звукозапис и видеозапис при разпит на непълнолетен, задържан или обвинен за престъпление, за което се предвижда не по-малко от 10 г. лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.
Редуцират се сроковете при задържане на непълнолетен, като е записано, че явяването му пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 48 ч. за довеждането му. Мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от 5 м., ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, и повече от 1 г. за престъпление, за което се предвижда не по-малко от 15 г. лишаване от свобода или друго по- тежко наказание. Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от 2 м.
Разширява се списъкът с процесуални права на пострадалите, като се добавя правото им да бъдат придружавани в наказателния процес от лице по техен избор. Това право може да бъде ограничено, когато присъствието на избраното лице противоречи на интересите на пострадалия или може да затрудни наказателното производство.
Ограничава се възможността за провеждането на повторен или допълнителен разпит като свидетел, което цели да намали ненужния стрес за пострадалия. Изключение се предвижда единствено при наличие на нови факти, които не са били изяснени при първоначалния разпит на пострадалия.
Създава се нова уредба за „свидетел със специфични нужди от защита“. Тя предвижда разпитът на такъв свидетел да се провежда при вземане на мерки за избягване на контакт с обвиняемия, включително чрез видеоконференция или телефонна конференция. Разпитът ще може да се извършва и в подходящо помещение; в присъствието на педагог или психолог и от един и същи разследващ орган, ако е необходим повторен разпит. В случаите на домашно насилие или на престъпление против половата неприкосновеност по искане на пострадалия разпитът може да се извърши от лице от същия пол.
Предлагат се и изменения в Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления. Изцяло нова глава урежда процедурата за извършване на индивидуалната оценка на пострадалите веднага след подаването на сигнала за извършеното престъпление. При оценката се вземат предвид видът и характерът на престъплението и обстоятелствата, свързани с него; видът и степента на претърпените вреди; възрастта, интелектуалното развитие, емоционалната и социалната зрялост и образованието на пострадалия.
Проектозаконът дава възможност на членовете на семейството на пострадалия (съпругът, лицето, с което той се намира във фактическо съжителство, възходящите, низходящите, братята, сестрите и издържаните от него лица), претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления от общ характер, също да получат подпомагане.
С проектозакона се въвеждат разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство и се осигурява пълното въвеждане на изискванията на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.
Правителството прие решение относно предложение до Народното събрание за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“ - втори етап
Министерският съвет на Република България прие Решение, относно предложение до Народното събрание за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“ - втори етап.
Основната задача на Проекта е да създаде условия за реализация на втория етап по придобиване на нов тип боен самолет за нуждите на Въоръжените сили на Република България.
С придобиването на още 8 броя самолети F-16 Block 70 ще се осигури възможност за ефективна подготовка на летателните екипажи, ще се повишат съществуващите способности на изтребителната авиация и ще се изградят нови способности, които ще позволят изпълнението на широк спектър от задачи в национален и колективен формат.
Реализацията на втория етап на проекта за нов тип боен самолет ще разшири обхвата на способностите, които ще бъдат постигнати с придобиването на първите 8 самолета и ще позволи постигане на допълнителни способности.
С доизграждането на една ескадрила многоцелеви изтребители F-16 Block 70 ще се създадат условия за изпълнение на изискванията на НАТО за оперативна и технологична съвместимост и за разширяване на приноса на българската страна съм колективната отбрана на Алианса.
С Методика се създава възмо