Хиляди българи губят работата си. В кои сектори сега сме най-зле?

Хиляди хора губят работата си през последните месеци, като най-тежко е положението в строителството и сферата на развлеченията, показват данни на НСИ. Освен това намаляват работните места за висшисти, а търсят повече хора със средно образование.

Работещите хора в страната на 15 и повече години през първото тримесечие са 3,068 млн. души, обявиха от НСИ. Това е спад на заетостта с 12,2 хил. спрямо последното тримесечие на миналата година. Негативната тенденция на пазара на труда започва много по-рано, много преди началото на войната в Украйна. Още през последното тримесечие на миналата година има спад на заетостта. А броят на работещите в страната през първото тримесечие на 2022 г. е с над 66 хил. души по-малък спрямо третото тримесечие на миналата година. Намалението на заетостта обаче не е еднакво при мъжете и жените, в градовете и селата, както и при хората с различно образование, пише "Труд".

През първото тримесечие на 2022 г. работещите мъже са 1,63 млн., а жените са 1,43 млн. Спрямо последното тримесечие на миналата година броят на работещите мъже е намалял с над 15 хил., но жените с работа са нараснали с над 3 хил. Спрямо третото тримесечие на миналата година обаче има намаление както на работещите мъже, така и на жените, но при мъжете спадът е по-голям.

Негативните тенденции в селата са много по-ясно изразени, отколкото в градовете. През първото тримесечие на годината работещите в градовете са намалели само с 1,4 хил. души, докато в селата спадът е с 10,8 хил.

По принцип най-голям е броят на работещите хора на възраст между 35 и 55 години, а най-малка е безработицата при хората с висше образование. През първото тримесечие на годината обаче има интересни промени на пазара на труда. Работещите младежи на възраст 15-24 години се увеличават с 6,5 хил. спрямо последното тримесечие на миналата година. С 3 хил. повече са и работещите хора над 65 години. Същевременно има спад на заетите между 25 и 44 години. При заетите между 45 и 64 години също има увеличение, но то е по-малко, отколкото при пенсионерите.

Има съществена промяна на заетостта и в различните браншове от икономиката. Най-голям е спадът на броя на заетите в строителството и в сектора “Култура, спорт, развлечения” - съответно с 15 хил. и с 12 хил. спрямо предходното тримесечие.

Заетите в сферата на държавното управление намаляват с 5,6 хил. до 211 хил. души, а работещите в преработващата промишленост намаляват с 4,2 хил. до 556 хил. души. Но има ръст на заетите в търговията и в информационните технологии.