Огромни загуби на фермерите от слаба реколта свиват пазара на земя

Поне 150 млн. лв. ще бъдат по-ниски приходите на зърнопроизводителите у нас тази година. Това се дължи на лошото време, което намали реколтата от пшеница до под 4 млн. тона, външни фактори, които допълнително натискат цените на продукцията и неясноти около прилагането на европейските програми за субсидиране в сектор. Очаква се стопаните да приберат в хамбарите с около половин милион тона по-малко зърно, което по пазарни цени е за 150 млн. лева. Това пише в днешния си брой в. „24 часа", цитиран от агенция КРОСС.

Липсата на достатъчно приходи и оборотни средства ще се отрази на пазара на земя. Там стопаните са основен играч. На някои земеделски стопанства се налага да разпродават ниви, за да избегнат фалити. По данни на агенции, специализирани в продажбите на земеделска земя дори вече се стига до непознати доскоро ситуации като липса на купувачи на сериозни количества земя. Фермер пък съобщил пред „24 часа", че сравнително голям парцел за района - 90 дка, му е бил предлаган миналата година на цена от 800 лв./ дка. Тази година той вече е изтъргуван, но за едва 550 лв./дка. 

Едва ли във всички райони на страната има такива спадове, но тенденцията за натиск на цените на земята надолу е явна, коментираха анализатори на пазара. Каква точно ще е ситуацията в търговията със земеделска земя обаче, ще стане ясно към края на годината. Причината е, че фермерите нямат големи приходи до жътвата и затова се смята, че периодът между март и юли е слаб и сделките със земя са по-малко. Те са основен играч на пазара, но заради липсата на приходи са спрели да купуват ниви. 

Заради лошото време реколтата от пшеница ще намалее до под 4 млн. тона. Така стопаните ще приберат в хамбарите с около половин милион тона по-малко зърно, което по пазарни цени е за 150 млн. лева. „Рано е да говорим окончателно, но наистина най-вероятно ще получим под четири милиона тона зърно през 2015 г.", коментира Ангел Вукодинов, зам.-шеф на Национална асоциация на зърнопроизводителите. След бедствията през март състоянието на посевите във всяка област у нас било различно. Преовлажняването на почвите през есента и меката зима доведоха до създаване на т.нар. мързелива коренова система, обясни Вукодинов. Там, където има засушаване или преовлажняване, растенията не се развивали добре. „Има райони, в които има градушки, а в Северна и Източна България -обилни валежи. В Пловдивско и Пазарджишко пък - засушаване", коментира Ангел Вукодинов. Ефектът от всичко щял да бъде само компрометиране на реколтата. 

Причините за безпокойството не са само от природата и ниските добиви, но и от външни фактори. Например сравнително ниските международни цени на зърното, както и новите правила на евросубсидиране, които са непознати за бранша. Освен това световните анализи за състоянието на реколтата в основните зърнопроизводителни региони предсказват добри добиви от зърнени и технически култури, което ще се отрази и върху борсовите цени, коментира Христо Цветанов, член на управителния съвет на Института за агростратегии и иновации. Натискът върху пазара продължава и това се вижда от спада в цените и блокираната вътрешна търговия. За разлика от миналата година, когато износът на зърно беше значителен, сега складовете на много производители са пълни, а търсене почти няма. Всичко това води до натрупване на запаси от зърно в складовете, които ще продължат да натискат надолу цените през цялата 2015 г.

Освен от цените на реколтата фермерите ще бъдат ощетени и от прилагането на новата европейска политика за подпомагане на агросектора, пише още „24 часа". За първи път се въвеждат т.нар. зелени плащания или екологични изисквания, които са непознати за българските стопани. Непредсказуемостта в прилагането на директните плащания при всички положения ще затрудни производителите и ще намали тяхното подпомагане, смятат експертите. Новите изисквания за зелените плащания допълнително ще свият размера на зърнените посеви. Всеки зърнопроизводител е длъжен да оставя поне 5% от земята си като угар или друг вид екологично насочена площ. А от есента на миналата година заради дъждовете фермерите засяха и доста по-малко площи с пшеница, което ще се отрази и върху крайните добиви. Така вместо традиционните 11-12 млн. декара с есенници бяха обработени едва около 10 милиона. Голяма част от тях поради дъждовете през пролетта на тази година пък бяха презасети.