Юристи дадоха становище за заплащането на компенсаторни ТОЛ такси

От Институтът за пътна безопасност разпространиха становище  относно, административно-наказателна отговорност по Закон за пътищата за ТОЛ системата.

Ето какво пишат:

Институтът за пътна безопасност възложи на юристи да представят конкретно правно становище при заплащането на компенсаторни такси на ТОЛ системата в България.

С последните изменения на чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП) в сила от 28.09.2018 г., се въведе възможността лицата, за които е „установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по ал. 1, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност. В този случай се освобождават от административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да носят такава във връзка с конкретното пътно превозно средство“. Целта на заплащането на компенсаторната такса е да се освободят от административнонаказателна отговорност лицата по чл. 179, ал. 3 – 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за които е установено неизпълнение на задължение съгласно чл. 10, ал. 1 (ЗП). По този начин законодателно едно административно наказание е заменено с гражданскоправното задължение за заплащане на такса. Чрез тази серия, от взаимно - препращащи между отделните закони, правни норми, се изменя естеството на задължението и произтичащите от него давностни срокове. В конкретния случай, давността относно задължението за заплащане на такса не е по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), а е по реда на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), тъй като таксите представляват плащания за извършени услуги или ползване на вещи, каквито наказанията безспорно не са. По - конкретно съгласно чл. 110 от ЗЗД, давността за плащане на таксата е 5-годишна, но съгласно ЗАНН, за контролните органи текат два срока: 1- годишен преклузивен за издаване на електронен фиш (чл. 34 от ЗАНН), т.е. след изтичането му електронен фиш или наказателно постановление не следва да се издава изобщо, или 2- годишен давностен след издаването му (чл. 82 от ЗАНН).

Съгласно публично оповестената информация в интернет страниците, на част от дружествата, продаващи електронни винетки, в случай че на нарушителите се връчи електронен фиш или откажат да заплатят компенсаторна такса, имат 14- дневен срок за нейното заплащане, след който следва да заплатят пълния размер на съответната глоба по чл. 179 от ЗДвП. Компетентни да налагат наказанията по ЗДвП, се определят по реда на чл. 165, чл. 167, ал. 3 - 3б и чл. 167а. В случая от текстовете на ЗП и ЗДвП не стават ясни условията, които следва да се изпълнят, за да се издаде законосъобразно електронния фиш, чрез който едновременно се дава 14- дневния срок за заплащане на компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 ЗП след изтичането, на който ще се дължи глобата по чл. 179 от ЗДвП. Не става ясно и как с електронен фиш, който представлява правораздавателен административен акт, с който се налага наказание, се отправя покана за изпълнение на гражданскоправно задължение. Липсата на ясно разписана процедура поставя под съмнение законността на електронния фиш, с който едновременно нарушителят се кани да плати такса и му се налага наказание. Сместването на тези различни по своята същност задължения създава проблеми, тъй като нарушителят може да бъде поканен да заплати таксата в давностния срок по чл. 110 от ЗЗД, но в случай на забавяне от страна на органа и изтичане на сроковете по чл. 34 и 82 от ЗАНН, ще бъде незаконосъобразно предявяването на електронния фиш.

В Института за пътна безопасност са постъпили множество сигнали за автомобили, които са били управлявани по участък от републиканската мрежа „Път I-8 в посока Божурище – ок. п. София за участъка от км 46+432 до км 48+674“, за който съгласно действащото законодателство, се дължи заплащане на такса. Това е така, тъй като със своето „Решение № 127 от 28 Февруари 2020 г. за промени на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса“ (Решението), Министерски съвет е определил, че не се дължи такса за ползване на „Път I-8 в посока Божурище – ок. п. София за участъка от км 46+432 до км 48+674“. Въпросният участък, доколкото е възможно да се определи от публично достъпната информация, започва от пътния възел в близост от хипермаркет „Метро“ и продължава до Околовръстния път на гр. София.

Следвайки дословно буквата на закона, установените множество нарушения са действителни и следва да се заплати дължимата компенсаторна такса, за да се избегне налагането на глоба с фиш, чийто размер е 3 пъти по- голям. Ние считаме, че буквалното и сляпо изпълнение на законовите задължения не следва да се поощрява от гледна точка на справедливостта, тъй като водачите са въведени в заблуждение от публичните изяви на министър-председателя, пресцентъра на Министерския съвет и средствата за масово осведомяване. Това е така, защото периода от 17.02.2020 до 28.02.2020 г., бе повдигнат въпрос относно задължението на гражданите на Столична община да заплащат такси за ползване на участъци от републиканската пътна мрежа, които де факто са единствените им налични за свободно придвижване в техния град. В резултат от създадения публичен дебат, чрез средствата за масово осведомяване бе заявено, че за живущите в близките до гр. София населени места няма да се изисква заплащане на такса. По-конкретно на 27.02.2020 г., бе разпространен списък, съгласно който МС освободи пътуващите от с. Пролеша до гр. София от задължението им. По този начин на обществеността и живущите в селата около гр. София е създадена представата, че се дължи заплащане на винетна такса в случай на преминаване отвъд разклона за с. Пролеша по републикански път I-8.

Видно от справките по регистрационен номер на автомобил от системата на звено „Национално ТОЛ управление“ към Агенция “Пътна инфраструктура” е, че за периода от 28.02.2020 до 01.11.2021 г. практически не са осъществявали контрол относно задължението за заплащане на винетните такси, т.е. въпреки наличието на стационарни контролни камери, броят установени нарушения е минимален. Впоследствие, от 01.11.2022 г. досега, за превозните средства контролът е възстановен, без това да бъде публично оповестено, дори чрез необходимите за целта указателни табели. Пътят от с. Пролеша до гр. София е възможен само с прекачване от път, за който не се дължи такса към път с платен достъп. Първият видим пътен знак, указващ нуждата от заплащане на винетна такса, се намира на няколкостотин метра след включване в движението по платения участък. При така уредената регулация, неосведомените водачи, са поставени в невъзможност да избегнат нарушението, тъй като те могат да видят знака и да разберат за нуждата от плащане на такса, едва когато са навлезли в движението по платения път.

Считаме, че електронната системата, чрез която се събират винетни такси и поставя изискване за предоставяне на e-mail адрес за получаване на електронна разписка, би следвало да известява своевременно водачите за извършените от тях нарушения, с оглед предотвратяване натрупването на множество такива. В мотивите за въвеждане на т.нар. компенсаторна такса, се посочва желанието на законодателя да облекчи нарушителите, като им предостави възможност да заплатят такса, вместо установената в ЗДвП глоба от 300 лв. По всичко личи, че с тази „благородна цел“ е пропуснато да се въведе функцията за известяване в случай на нарушение от електронната система от Националното ТОЛ управление, тъй като единствения начин за един водач на МПС да разбере дали е нарушил Закона за пътищата е, като потърси, с доста усилие, в сайтовете на търговците на електронни винетки, тази информация. По този начин положението на водачите на МПС в страната се утежнява значително, тъй като с премахването на физическите винетки за водача остава единствена възможност да следи за тяхната валидност по електронен път или ако пази разходооправдателен документ, което по закон не е длъжен да прави. За сравнение, всяка община на територията на Република България с въведен режим на платено паркиране, което се заплаща чрез СМС, известява нарушителите със съобщение до последния телефонен номер, който е използван за осъществяване на плащане. В този ред на мисли е странно, че малките и изпитващи хроничен недостиг на финансов ресурс български общини са успели да въведат системи за контрол, които да съобщават на нарушителите своевременно за допуснатите от тях нарушения, а институция разходваща ежегодно суми в размер над 1 млрд. лв. не е успяла да си осигури подобна система.

Считаме за необоснован размера на компенсаторната такса за превозните средства Категория 3 (К), която се начислява на период от 24 часа и е в размер на 70 лв., при цена на годишна електронна винетка от 97 лв. Това е така, защото те са с максимална допустима маса от 3.5 т. и практически нанасят най-малко щети на пътната мрежа, а и размерът на тяхната такса е фиксиран. Не така стои въпросът при превозните средства от Категории 1 и 2, техните такси се изчисляват на база изминат километър, което усложнява значително изчисляването на дължимата компенсаторна такса. За двете категории тя е 125 лв. за К2 и 175 лв. за К1. Считаме, че с така определения размер на таксата за К3 е нарушен Закона за държавните такси. Член  2 от Закона гласи:

„Държавните такси са прости и пропорционални. Те се заплащат в брой или безкасово по съответната сметка. Държавните такси могат да се плащат чрез държавни таксови марки само ако това е изрично предвидено в нормативен акт. Министърът на финансите определя със заповед реда за унищожаване на държавните таксови марки.

(2) Пропорционалните такси се определят върху цената на документа или услугата. Когато цената не е указана, таксата се определя върху пазарната цена. Простите такси се определят възоснова на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата“. Считаме, че освен нарушението на Закона за държавните такси, се засягат прекомерно правата на собствениците на най-малките превозни средства, като по този начин се нарушава принципа за съразмерност на наказанието спрямо извършеното нарушение (в административноправен смисъл), както и добрите нрави (в гражданскоправен смисъл).

 Доводите ни са следните:

Размерът на компенсаторната такса за К3 се явява почти 78 % от размера на годишната такса от 97 лв. Според обществено достъпните статистически данни за Европейския съюз, гражданите му изминават средно 11 300 км. или 30 км. дневно. Разделяйки цената на винетната и компесаторна такса за изминатото разстояние се получават следните приблизителни цени за км: 0,009 лв. при редовно платена такса и 0,43 лв. в случай на заплащане на коменсаторна такса.

Не така стои въпросът при по- тежките автомобили. За всяка подкатегория на К1 и К2 са определени ставки на изминат километър, които варират от 0.01 до 0.20 лв. Осреднената цена за всички категории на километър е 0.061 лв. Според статистическите данни средногодишният пробег за двете категории е 49 300 км. или 135 км. на ден. Средните годишни приходи от тези автомобили би следвало да бъдат около 3 000 лв. или 8 лв. на ден. В случай, че редовната такса не бъде платена, собственикът или водачът, ще заплатят 175 или 125 лв. компесаторна такса, която се явява за К1 6% от средногодишната стойност, а за К2 4 % от средногодишната стойност.

На следващо място, при справка за цената на винетните такси за 2020 г. (последната година, в която за всички категории МПС се е дължала само такса за период, вместо за изминат километър). Максималните такси за този периода по категории са: К3 – 97 лв., К2 – 105 лв. за месец, К1 – 174 лв. за месец. Съпоставяйки цената на компенсаторната такса по категории с годишното задължение за автомобили от всяка категория  установяваме, че отново таксата за най-леката и най-малко амортизираща пътната мрежа К3 се налага най-голямото наказание спрямо тяхното задължение. Изчислявайки размерът на таксата спрямо задължението на водача се установяват следните цифрови зависимости на годишна база: К3 – 78 %, К2 – 9,9% и К3 – 8,3%.

Безспорно анализа на нормативната уредба ни показва следните пороци на процедурата по налагане и събиране на компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата:

Липсва изрична и прецизна уредба за налагане на наказанието по чл. 179 ЗДвП, в случай на неговата замяна с компенсаторната такса и последващ отказ от заплащането ѝ;

Таксата, която по своята същност е гражданскоправно задължение за заплащане на ползване на дадена вещ или услуга, се използва като инструмент за налагане на административно наказание;

Размерът на самата такса поставя водачите на най-малките превозни средства в значително по-неизгодно положение спрямо останалите две категории. По този начин казано на общоупотребим език, размерът на наказанието спрямо вредите от нарушението е прекомерно по-голям и противоречи на принципа на съразмерност, което граничи с произвол.

Екипът на ИПБ препоръчва на потърпевшите от този административен произвол да се защитят по следния начин:

Да избягват спиране от автомобили на звено „Национално ТОЛ управление“ към Агенция “Пътна инфраструктура”, като за целта си закупят електронна винетка;

Да изпратят писмо до омбудсмана с молба за помощ и съдействие;

Да изпратят писмо до максимален брой медии, които да отразят ситуацията и по-конкретно онези медии, които са допуснали публикуването на грешна информация.

Автор: Екип на Института за пътна безопасност