Да зарежем лозята... с коронования винар Бай Тошо. СНИМКИ от старите ленти

Снимки: Иван Григоров/Dir.bg

Историята за лозарската корона с петолъчка започва ден преди това в далечната 1973 година в Плевен. На 13 февруари в града пристига държавният глава и комунистически лидер Тодор Живков. Хиляди плевенчани са излезли на улицата, за да посрещнат височайшия гост. Живков върви в центъра на града, заобиколен от местните партийни величия, и маха с ръка за поздрав към народа, пише Dir.bg.

Първият в държавата открива фабрика "Мизия". За да отрази събитията, тук присъства малка армия от журналисти. Сред тях е и фоторепортерът Иван Григоров, тогава на 26 г., пристигнал като асистент-оператор с екип на "Студиото за документални и игрални филми", за да заснеме визитата на Тодор Живков.

"Партийните активисти се въртяха около него, гледаха го в устата, готови на мига да реагират. Имаше страшно много хора, които искаха да се доближат до Живков, но охранители с бомбета бяха направили дистанция от него", спомня си Иван Григоров.

Хората ликуват от присъствието на Първия, дошъл в града при тях. Издигнати са лозунги, които зоват за "Борба за изпълнение на плана за 1973 година".

Възсторжени плевенчани поздравяват Тодор Живков. По това време Иван Григоров успява да направи и култова снимка.

"Тогава стана голям калабалък и аз се озовах точно зад гърба на Живков. С голям риск реших да снимам голото му теме. В този момент той си вдигна и двете ръце за поздрав към народа. Получи се емблематична снимка, на която хем не му се вижда лицето, хем не може да го сбъркаш с друг. Но ако ме бяха видели ченгетата как го снимам в гръб, най-малкото, което можеха да ми направят, беше да ми вземат лентата", разказва Григоров.

13 февруари 1973 г.: Култовата снимка в гръб на Тодор Живков в Плевен

В програмата на Живков е партийно събрание с местния актив на БКП.

13 февруари 1973 г.: Тодор Живков с Пенко Герганов и Иван Бешев се качват на трибуната за партийното събрание

На трибуната с Тодор Живков е членът на ЦК на БКП Пенко Герганов и първият секретаря на БКП в града Иван Бешев, а зад гърба им е поставен огромен лозунг с надпис: "На упорита работа и борба за изпълнение решенията на декемврийския пленум на ЦК на БКП!".

Лозунгите по това време са неразделна част от битието на народа. Няма предприятие, в което да няма изписани с големи букви партийните повели на БКП, както и портрети на Георги Димитров, Ленин, Леонид Брежнев или Тодор Живков.

1 от 14

Партийното събрание в Плевен

13 февруари 1973 г.: На събрание на плевенския партиен актив

Събранието свършва късно вечерта, но журналистите не са забравени, отварят стол и ги нахранват. Визитата в Плевен на Тодор Живков продължава на Трифон Зарезан, професионален празник на лозаря още от 1962 г. с министерско постановление. Според българския обичай в празничния ден стопаните излизат на полето и зарязват няколко пръчки, поливат корените на лозата с вино и благославят: "Колкото капки, толкоз коли грозде". Такава е традицията и до днес.

Тодор Живков трябва да зареже лозовите масиви на Института по лозарство и винарство в Плевен.

14 февруари 1973 г.: Посрещане на Тодор Живков на лозето

"Беше едно гадно време, газим в кал. Рота войници мина покорай нас и провери със специални устройства за мини лозята, преди да дойде Тодор Живков. Изведнъж видях корони от лозови листа, а на върха им петолъчка. Такова нещо не бях виждал и веднага започнах да снимам", спомня си Григоров.

14 февруари 1973 г.: Тодор Живков зарязва лозята в Плевенско

Оказва се, че короните са за Тодор Живков и останалите ВИП гости от София - академик Ангел Балевски и академик Панталей Зарев. Както традицията повелява, жени в носии ги посрещат с питка и бълици с вино.

Царят на лозята - Тодор Живков

"Цар на лозята", естествено, е Тодор Живков.

"Връчиха му косера, с който се зарязва лозето. С короната с петолъчка се завря в храстите и започна ритуала. Беше доста смешен с тази корона, но всички го гледаха с възторг как се справя с ритуала. По това време дойде правителственият фотограф Димитър Алтънков, който редовно тормозеше и строяваше репортерите, при отразяването на събития. Като видя цялата картина с короните с петолъчки, веднага ни отправи закана никой да не снима. Аз обаче вече бях успял да изщракам цял филм и бързо го скрих. Така запазих тези снимки, без да ги показвам, до падането на режима", спомня си Григоров.

Тодор Живков разязва лозята

След церемонията на лозето последва кратка раздумка с народа там. Това беше характерно за Тодор Живков по време на цялото му управление за да демонстрира, че и той е "човек от народа". Така завършва висшочайшата визита в Плевен.

14 февруари 1973 г.:Възсторжено посрещане на Тодор Живков на лозарските масиви край Плевен за заразявнето на лозята на Трифон Зарезан

14 февруари 1973 г.: Тодор Живков говори със специално облечените в народни носии жени на лозето

Последното зарязване на лозе от Тодор Живков е през 1998 г., вече свален от власт и с присъда. Винопроизводители от Врачанско го канят за зареже лозята. За да излезе от София, защото е под домашен арест, е поискано специално разрешение. Денят е слънчев и топъл. Тодор Живков съблича сакото и останал само по риза, подрязва лозето. Два месеца след това той влиза в Правителствена болница, а после изпада в 20-дневна кома. Смъртта му настъпва на 5 август 1998 г.

Тодор Живков управлява България цели 33 години. Той е най-дълго задържалият се на власт комунистически лидер в цяла Източна Европа. Живков бе вторият след Ерих Хонекер в ГДР, който беше свален по време на събитията, последвали падането на Берлинската стена и рухването на комунизма. В България това стана с безкръвен преврат през есента на 1989 година. Живков обаче бе първият от всички свалени източноевропейски комунистически диктатори, изправен на съд. През 1992 година той получи осъдителна присъда за присвояването на 21.5 млн. лева, по тогавашния курс - около 24 млн. щатски долара. Съдът го осъди и за това, че е раздавал на комунистическия елит автомобили, апартаменти и вили на смешно ниски цени. Тодор Живков бе осъден на 7 години затвор, но поради влошеното си здравословно състояние изкара част от присъдата си под домашен арест до смъртта си на 86-годишна възраст.