Кола връз тротоара – само на определени места. ВАС си каза тежката дума

Разпоредбата от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата, която позволява да се паркира на всеки тротоар и при отстояние от 1,5 м, е загубила сила.

Допуска се паркиране единствено на тротоари, където собственикът на пътя е указал това със знак, прие Върховният административен съд, след като беше сезиран с искане да се отмени чл. 96, ал. 3, изр. 2 от правилника.

Противоречие

Разпоредбата гласи: "За престой и паркиране в населените места - пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение, по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се спиране за престой и паркиране на моторни превозни средства с максимално допустима маса до 2,5 т върху тротоарите, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 1,5 м за преминаване на пешеходци".

Оказва се обаче, че тази разпоредба е в противоречие със Закона за движение по пътищата, където в чл. 94, ал. 3 е предвидено следното: "За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци".

Двата текста са в противоречие, защото според правилника може да се паркира върху всеки тротоар, а според закона – само на определени места.

Нормата на закона

Върховният административен съд, в състав Марио Димитров (председател на състава), Иван Раденков и Румяна Лилова (докладчик) заявяват, че разпоредбата на правилника е загубила сила след измененията в ЗДвП от 2002 г. и 2007 г. и вече не действа.

Тримата магистрати специално подчертават, че изгубилият сила подзаконов нормативен акт, поради отмяната на нормите, съставляващи правно основание за издаването му, е равнозначен на отменен акт.

Така съдът е категоричен, че при противоречие между правилник и закон – прилага се нормата на закона.