Да посмятаме: Къде изчезнаха онези 400 хил. българи от преброяването?

Населението на страната се е сринало с 844 хиляди души за десетилетие, или 11,5%*. Над половината от спада се дължи на естествения прираст (т.е. смъртността е по-висока от раждаемостта), но тези данни не са нови, тях ги знаем от годишната статистика за населението. Новите данни са за останалите около 400 хиляди души, които са емигрирали в чужбина. Можем да засечем данните и по друг начин – миналата година НСИ отчете, че населението на България към края на 2020 г. е 6,92 милиона души, а сега казва, че според преброяването населението е 6,52 милиона, пише "24часа".

С други думи, отново 400 хиляди души са “изчезнали” от страната. Всъщност тези хора не са изчезнали, по всичко личи, че голяма част от тях са се преместили във Великобритания. Заради Брекзит страната премахна свободното движение на хора от 1 януари миналата година. Много българи са избързали да хванат крайния срок и са се преместили във Великобритания преди 31 декември 2020 г.

Доскоро не знаехме колко точно, но сега вече имаме представа - според официалните данни на английското правителство към септември 2021 г. почти 331 хиляди българи са подали документи за статут (вероятно числото ще се увеличи още малко, тъй като не са изтекли всички срокове). Но не всички ще получат одобрение да останат в Обединеното кралство - към момента поне 10% от заявленията са отхвърлени. Само допреди няколко години броят на българите, живеещи във Великобритания, беше в пъти по-малко. Хората знаеха, че могат да отидат на Острова по всяко време и нямаха стимул да бързат. Но с поставянето на краен срок това се промени – който е обмислял да отиде в Англия да работи или при роднини, е решил да действа веднага, за да не изпусне срока. Защото от 1 януари 2021 г. мандалото хлопна, оттук нататък вече ще е много трудно да се получи виза за работа или дългосрочно пребиваване.

Това масово преместване във Великобритания е огромно, но еднократно – оттук нататък потокът на масова миграция към острова практически ще спре. Нещо повече, когато българите си уредят статута в Англия, те ще могат и да се връщат в България – така че има шанс потокът на миграцията да се обърне. Но това ще зависи от привлекателността на България като място за живот.

Още по-наложително става да се обърне по-сериозно внимание на нивата на доходи в България, за да привличаме българи обратно. Работодателите гледат скептично на въпроса с доходите, но фактите са неумолими – за десетилетие работната сила е спаднала с 900 хиляди души и в момента имаме едва 3,9 млн. души в трудоспособна възраст.

Това окончателно слага край на възможностите да се поддържат ниски заплати в страната. През първите десетилетия на прехода винаги е имало голяма безработица и това винаги е потискало заплатите на изкуствено ниски нива. Но ерата на евтиния труд приключи – оттук нататък ще имаме постоянен дефицит на кадри, което неизбежно ще води до по-високо заплащане. Фирмите, които осъзнаят това по-рано, ще спечелят.

Един пример е секторът на информационните технологии, който не просто задържа младите хора с високи заплати, но дори връща българи от Западна Европа обратно в страната. Този подход ще трябва да възприемат и други браншове. Преброяването хвърля светлина и върху размера на ранното пенсиониране, т.е. хора в трудоспособна възраст, които са се пенсионирали. Според данните от преброяването около 1,55 млн. са българите над 65 г. – но пенсии получават 2,1 млн. души Може би още веднъж трябва да се помисли за ограничаване на привилегиите за ранно пенсиониране, като това трябва да върви ръка за ръка с реформа за осигуряване на по-високи и адекватни пенсии.

В преброяването има и едно позитивно развитие – населението на столицата София се увеличава с близо 200 хиляди души и достига 1,5 милиона. Всъщност възможно е дори населението на София да е по-голямо, тъй като преброяването в столицата не беше изчерпателно и не всички софиянци бяха преброени. Но така или иначе 400 хиляди българи са се преместили в Западна Европа и 200 хиляди българи са се преместили в София. С други думи, София се конкурира с най-популярните западни дестинации за българската миграция. София привлича и българи от чужбина да се върнат, макар че колко точно са те, ще трябва да изчакаме детайлните данни от преброяването през есента. Това, че София успява рязко да увеличи жителите си въпреки огромния спад на населението на България, като цяло е показател за огромен потенциал за столицата Но и огромно предизвикателство. Защото с толкова много жители идват и много по-големи нужди от инфраструктура, детски градини, паркинги, училища, паркове, лични лекари и т.н. София се превръща в голям град и трябва да мисли по-мащабно.

Но и Пловдив е интересен пример, защото многото инвестиции и бързото развитие на индустрията в региона води до най-нисък спад на населението сред всички области (извън столицата). Относително благоприятно е положението и във Варна и Бургас. За сметка на това най-голямо намаление има в Северна България – Видин, Добрич, Монтана губят около една четвърт от населението си за десетилетие. Инвестициите и развитието на регионалната икономика се оказват определящи и за демографията. Нужен ни е много силен фокус върху привличането на нови инвеститори, и то такива, които произвеждат по-висока добавена стойност и могат да плащат по-високи заплати.

Преброяването още веднъж и по-остро поставя въпроса с нуждата от реформа в регионите. При тези спадове на населението все повече от регионите за планиране не отговарят на минималните изисквания на Евростат, а се увеличават аргументите София да се отдели като отделен регион (като към столицата могат да се присъединят съседни общини, които икономически така или иначе са доминирани от столицата). Преброяването ще прекрои и електоралната карта на България – когато се публикуват окончателните данни от преброяването, броят на депутатите от София ще се увеличи. Също така все повече общини са маломерни и с недостатъчно ресурси и този проблем не може да се пренебрегва.

Сериозен е и въпросът със заетостта в публичния сектор на икономиката – при огромен спад на трудоспособното население, работещите в публичния сектор почти не са намалели за последното десетилетие и в момента са близо 540 хиляди души. Това е нелогично, защото публичният сектор предоставя услуги на населението. При намаление на населението съответно трябва да се свива и публичният сектор, включително администрацията. Не е популярно, но е неизбежно. Интересно е, че въпреки спада на населението броят на жилищата значително се увеличава – има 300 хиляди нови жилища за десетилетие, а общият им брой надминава 4,2 милиона. По този начин в България има повече жилища, отколкото домакинства и това вероятно ще повлияе на имотния и строителния пазар. Но пък в София с този растеж на населението ситуацията е обърната.