Какво реши МС днес: Назначиха нови областни управители

Ето какво реши на редовното си правителствено заседание днес МС. То се проведе онлайн заради големия брой карантинирани министри, начело с премиера Кирил Петков. 

Вижте решенията:

Назначени са областни управители на областите Враца, Кюстендил, Плевен, Разград, Русе и София

Правителството прие решение, с което се назначават нови областни управители на областите Враца, Кюстендил, Плевен, Разград, Русе и София. Със същото решение се освобождават заемащите досега съответните длъжности.

Стефан Стефанов е назначен за областен управител на област Враца. Стефанов е юрист с дългогодишен опит като адвокат по граждански, наказателни и административни дела, освен това е работил в системата на училищното образование и в Съвета за електронни медии.

За областен управител на област Кюстендил е назначена Катя Димитрова. Тя е юрист с дългогодишен опит като адвокат.

Иван Янчев е назначен за областен управител на област Плевен. Янчев е юрист и магистър по специалност „Транспортен мениджмънт“, с опит в областта на правото, транспорта и логистиката, работил е в Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - София, в областната администрация на Софийска област и в частния сектор.

Деян Димитров е назначен за областен управител на област Разград. Димитров е юрист, доктор по „Право“, с опит в областта на морското право, в преподавателската и научно-изследователската дейност, работил е в Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и в частния сектор, от 2020 г. е адвокат.

За областен управител на област Русе е назначен Анатоли Станев. Той е юрист с дългогодишен опит като адвокат в областта на гражданското, административното, търговското и корпоративното право, в периода 2007 - 2011 г. е общински съветник в Общинския съвет - Русе, а от 2020 г. е директор на РИОСВ - Русе.

Иван Кючуков е новият областен управител на област София. Кючуков е машинен инженер с дългогодишен опит в частния сектор в сферата на автосервизното и следпродажбеното обслужване.

Вицепремиерът Калина Константинова е определена за председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към МС

Правителството прие решение, с което определи Калина Константинова, заместник министър-председател по ефективното управление, за председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет. Съгласно Правилника за устройството и дейността на съвета, той се ръководи от вицепремиер.

Националният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси е координиращ и консултативен орган, който подпомага Министерския съвет в разработването и провеждането на държавната политика по етническите и интеграционните въпроси, на основата на сътрудничество между държавните органи и сдруженията на български граждани, принадлежащи към етнически малцинства, и други юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които работят в областта на междуетническите отношения и защитата правата на човека.

Правителството предлага за награждаване с медали „За заслуга“ служители от структура на ГДПБЗН

Министерският съвет прие Решение за предложение до Президента на Република България за издаване на Укази за награждаване с медали „За заслуга“.

Решението на Министерския съвет предвижда да бъде предложено на Президента на Република България да бъдат наградени служители от структура на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерството на вътрешните работи имащи съществен принос и заслуги за борба с бедствия и аварии, за сигурността и обществения ред в Република България.

За постигнати високи резултати в служебната дейност, проявено себеотрицание, изключителен професионализъм и получен широк обществен отзвук при изпълнение на служебните задължения, в резултат на които са защитени живота и имуществото на гражданите, с проекта на РМС се предлага на Президента на Република България да издаде Укази за награждаване с медали „За заслуга“ на следните служители от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Благоевград към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Благоевград при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи: младши експерт Давид Гълъбов, началник на дежурна смяна в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“, младши експерт Димитър Георгиев, командир на екип в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“, младши експерт Ангел Величков, командир на екип в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“, младши инспектор Димитър Златков, старши пожарникар в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“.

На 10.12.2021 г., в 18,39 ч., в РСПБЗН - Благоевград е получен сигнал за пожар в жилищна сграда в квартал „Струмско“, бл. 18, община Благоевград. Съобщението е, че гори апартамент на 7-ми етаж. Веднага към мястото на произшествието се отправят два пожарни автомобила.

При изключително сложни обстоятелства на гасене на пожара, предложените за награждаване с Укази на Президента на Република България с медали „За заслуга“ са успели да потушат пожара, като в евакуацията на хора са участвали 22 служители на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Благоевград към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Благоевград при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи. Те успяват да спасят 8 човека (от които 4 деца) по авто-механичната стълба и 20 човека през стълбищната клетка на жилищния блок. Пожарът е ликвидиран в 22,30 ч. на 10.12.2021 г. благодарение на професионалното и адекватно реагиране на екипите на мястото на произшествието.

Общият доход на домакинствата се е повишил с 6.2% през 2020 г.

Правителството прие Отчет за 2020 година за изпълнение на актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 - 2030 година). Като положителни тенденции в документа могат да бъдат отбелязани подобряването на жизнения стандарт и качеството на живот на населението, увеличаването на механичния прираст на населението, намаляването на детската смъртност и броя на разводите.

През 2020 г. годишният общ доход средно на човек от домакинство е 7 002 лв. и нараства с 6.2% спрямо 2019 година. За последните десет години (2011-2020 г.) общият доход средно на лице от домакинство се увеличава 1.9 пъти. Покупателната способност на домакинствата се увеличава през 2020 г. спрямо 2019 г. при повечето от основните хранителни продукти.

Коефициентът на детска смъртност продължава да намалява и през 2020 г. се е понижил до 5.1%о. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4%о, а през 2019 г. - 5.6%о. Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и механичният прираст, който през 2020 г. е плюс 30 715 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната.

Към 31 декември 2020 г. населението на България е 6 916 548 души, което представлява 1.5% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2019 г. населението на страната намалява с 34 934 души, или с 0.5%. Това е най-ниската стойност на намаление през последните години, което се дължи основно на положителния механичен прираст.

Двойно се увеличава приемът на студенти от Република Северна Македония в български университети

Субсидираните от държавата места за прием на студенти от Република Северна Македония в български висши училища се увеличават двойно - от до 150 на до 300. До петима студенти ще могат да продължат да учат докторантура в редовна форма на обучение. Това реши днес Министерският съвет с изменение в постановлението за приемане на граждани на Република Северна Македония за студенти в държавните висши училища на Република България.

Необходимите допълнителни средства за държавните университети за допълнителните места са в размер на 530 000 лв. и ще бъдат осигурени от държавния бюджет.

Приетите днес изменения са предложени от Междуведомствената работна група по въпросите на кандидатстването и приема на студенти от Република Северна Македония в държавни висши училища, която беше сформирана през септември тази година. Промените целят разширяване и укрепване на образованието като приоритетно направление на българската политика по отношение на Република Северна Македония и на българите, живеещи там.

С изменения в друго правителствено постановление се дава възможност на студенти от българските диаспори, които не притежават документ за българско гражданство, също да кандидатстват в българските университети. Става дума за хора от българска народност, които ползват български език и се самоопределят като българи. Те трябва да произхождат от населено място, което е било част от българската държава или Българската екзархия в миналото, или да имат възходящи родственици с имена от българската традиционна фамилна именна система, или да са част от българска общност или българско малцинство в друга държава.

Същите права се дават и на кандидатите от българска народност, но без български паспорт, ако имат особени заслуги за укрепване на българската духовност, за съхраняване на националното самосъзнание, бит и култура сред българските общности в чужбина.

Студентите от българската диаспора се освобождават от такси за кандидатстване и за обучението си, ако са граждани на някоя от следните държави: Албания, Казахстан, Косово, Република Молдова, Република Северна Македония, Сърбия и Украйна.

Измененията влизат в сила от учебната 2022/2023 година.

Правителството одобри резултатите от участието на българската делегация в редовното заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност

Правителството одобри резултатите от участието на българската делегация в редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност (вътрешен пазар, индустрия, научни изследвания и космическо пространство). То се проведе на 25 и 26 ноември 2021 г, в Брюксел. Делегацията беше ръководена от заместник-министъра на икономиката Красимир Киряков в частите „Вътрешен пазар и индустрия“ и „Космическо пространство“ и заместник-постоянния представител на Република България към Европейския съюз Иванка Ташева в частта „Научни изследвания“.

В частта „Вътрешен пазар и индустрия“ беше постигнат общ подход по предложенията за два регламента - относно Законодателен акт за цифровите услуги и относно Законодателен акт за цифровите пазари. В дискусията за изпълнението на Плана за възстановяване на Европа министрите акцентираха върху важни елементи и подходи при подготовката на националните Планове за възстановяване и устойчивост, както и на основни предизвикателства, свързани с тяхното изпълнение, като недостига на доставки в областта на полупроводниците и суровините, нарастващите цени, особено на енергията, липсата на работна сила с подходящи умения и др.

В частта „Космическо пространство“ Съветът прие заключения относно космическо пространство за всички, разгледа доклад на председателството за управлението на космическия трафик и проведе ориентационен дебат по отношение на дългосрочната устойчивост, устойчивото развитие и финансирането на концепцията „Нов космос“, изразяваща се в засилено участие на частния сектор и предприемачеството в изпълнението на космическата политика. Министрите подкрепиха единодушно ролята на „Нов космос“ във връзка с развитието на „нова космическа Европа“ и превръщането на ЕС в глобален хъб за космическо предприемачество.

В частта „Научни изследвания“ бяха одобрени заключения относно бъдещото управление на Европейското научноизследователско пространство и Препоръка на Съвета относно Пакта за научни изследвания и иновации в Европа. Беше проведен ориентационен дебат по темата за научните изследвания и иновациите за постигане на междусекторни цели, като беше подчертано значението на научните изследвания и иновациите за създаването на синергии и допълняемост, както и необходимостта от правилна управленска структура и тясно сътрудничество между политическите институции и заинтересованите страни.

Министерският съвет прие за сведение резултатите от участието в редовното заседание на Съвета на енергийните министри на ЕС

Министерският съвет прие за сведение доклада с резултатите от участието на България в редовното заседание на Съвета на ЕС „Транспорт, телекомуникации и енергетика”, част „Енергетика”, проведено на 2 декември 2021 г. в Брюксел.

На заседанието енергийните министри дискутираха предприетите мерки за справяне с високите цени на енергията, както и предварителния анализ на Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори за функционирането на електроенергийния и газовия пазари. Бяха обсъдени предприетите национални мерки във всяка страна, като акцентът бе върху наличния вече ефект от прилагането им.

Съгласно одобрената позиция, България приветства публикуваната предварителна оценка относно високите енергийни цени в ЕС. Значителната динамика на цените на енергията и енергоносителите с тенденция за трайно завишаване в Европа през последните месеци представлява сериозно предизвикателство, като оказва все по-видим отрицателен социален и икономически ефект върху бизнеса и домакинствата в ЕС.

В рамките на заседанието бе направен преглед на напредъка по дискусиите от пакета „Подготвени за целта 55”, по-конкретно по отношение на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност (преработена) и на изменението на Директива (ЕС) 2018/2001 относно насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници.

Българската страна приема анализите в представения доклад за напредъка по законодателните предложения от пакета на ЕК „Подготвени за целта 55”. Важно е преходът към нисковъглеродна, ресурсно-ефективна и устойчива икономика да бъде осъществен поетапно и по разходоефективен начин, при осигуряване на социална защита на уязвимите потребители и използването на всички енергийни технологии с доказан принос за постигане на климатичните цели на ЕС. Необходима е повече гъвкавост за държавите членки, при отчитане на актуалното състояние, развитието и съществуващите екологични ограничения пред секторите на ВЕИ и енергийната ефективност.

Одобрени са резултатите от българското участие в заседанието на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“

Министерският съвет одобри резултатите от участие в заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“, проведен на 9 декември 2021 г., в Брюксел. В доклада са представени резултатите от дискусиите относно: План за възстановяване на ЕС - превенция на проникването на организираната престъпност; Борба с хибридните заплахи и миграционните предизвикателства; Сътрудничество между компетентните органи, които се занимават с борба с тероризма; Изпълнение на проекта за оперативна съвместимост; Регламент на Съвета за оценка и механизма за наблюдение по Шенген; Заключения относно изпълнението на необходимите условия за пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген в Хърватия; Директива за устойчивостта на критични субекти.

Одобрен е законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование

Две или повече висши училища да обучават студенти съвместно, както и да бъде въведен статут на т.нар. „проектни“ докторанти. Това предвижда законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, приет от Министерския съвет.

С промените Министерството на образованието и науката (МОН) насърчава сътрудничеството между висшите училища чрез създаване на съвместни мултидисциплинарни специалности. Студенти, записани в тях, ще изучават отделните дисциплини в различни университети. Висшите училища ще използват общи ресурси и академичен капацитет за подготовката на кадри по професии, изискващи знания и умения от различни области, които са важни за развитието на икономиката и обществото. Това ще повиши качеството и ефективността на образователния процес.

Законопроектът урежда условията и реда, при които университетите ще сключват споразумения за съвместно обучение. Специалностите са от нерегулираните професии в професионални направления, за които всяко висше училище има акредитация, съответстваща на неговата част от съвместното обучение.

Условията за приема, периодите на обучение, разпределението на средствата за издръжка и издаването на дипломите ще се уточняват в споразумение, чието съдържание е посочено в проекта на закон.

Приемът ще се осъществява в рамките на утвърдените места за професионалното направление на координиращото висше училище. Университетите ще могат да издават съвместни дипломи за завършена образователно-квалификационна степен.

С друга промяна се дава възможност образователна и научна степен „доктор“ да се придобива чрез работа по научноизследователски проект. Докторантите трябва да се обучават в продължение на поне три години в редовна форма с договор между висшето училище или научната организация и ръководителя на проекта. В същото време те ще получават заплащане според извършената от тях работа и условията на договора. То може да е в пъти над сегашната докторантска стипендия от 500 лв.

„Проектните“ докторанти ще се приемат след обявяване на конкурс по всяко време на годината извън утвърдените от Министерския съвет бройки за съответната година.

С предложените промени в Закона за висшето образование ще се ускори подготовката на специалисти, включително в мултидисциплинарни области. Те ще помогнат и за израстването на млади изследователи, които са необходими за разширяване на научната дейност в страната и за развитие на иновативна икономика. Успоредно с това ще се стимулира свързаността между висшите училища за постигане на по-високо качество на преподаването и научните резултати.

Министерството на правосъдието предлага получаването на българско гражданство срещу инвестиции да отпадне

Министерство на правосъдието предлага получаването на българско гражданство от чужденци срещу инвестиции да отпадне. Това ще стане с изменение в Закона за българското гражданство, от който ще отпаднат чл. 12а и 14а.

До промените се стига след обстоен анализ на реалната ситуация към момента. Той сочи, че от създаването на разпоредбите на чл. 12а и 14а в Закона за българското гражданство през 2013 г. до измененията през 2021 г., лицата, кандидатстващи за придобиване на българско гражданство на тези основания, са получили разрешение за постоянно пребиваване поради направени вложения предимно в закупуване на държавни ценни книжа на стойност над един милион лева или са вложили сума над един милион лева в лицензирана кредитна институция по договор за доверително управление, съответно са увеличили инвестицията при същите условия до два милиона лева.

Към момента на подаване на молбата за придобиване на българско гражданство обаче или на някой от следващите етапи на производството се оказва, че инвестицията не е налична поради извършена продажба на закупените ценни книжа или поради извършени други разпоредителни действия.

Необходимостта от отмяна на възможностите за придобиване на българско гражданство чрез инвестиции се обуславя от липсата на реални инвестиции в българската икономика, тъй като чрез тях чрез не се откриват работни места.

Извън това в поредно свое писмо от м. юни тази година от Европейската комисия изразява безпокойство от продължаващата в Република България законова възможност за придобиване на българско гражданство по натурализация в замяна на предварително определени плащания. Според ЕК по този начин страната ни налага на други държави- членки задължението да признават за граждани на ЕС лицата, натурализирани на това основание, и да им предоставят всички права, произтичащи от този основен статут.

Одобрена е позицията на България за предстоящия Съвет на Европейския съюз по земеделие и рибарство

Кабинетът одобри позицията на България за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 17 януари 2022 г. в гр. Брюксел, Кралство Белгия.

Очаква се Френското председателство да представи на министрите своята работна програма в областта на земеделието и рибарството.

Ще бъде обсъдена ситуацията на пазарите на селскостопански продукти. Нашата страна ще обърне внимание на притеснителното нарастване на цените на основните фуражни култури и смески, както и на проблема със значителното повишение на разходите за производство в земеделието, вследствие на по-високите цени на горивата и електроенергията.

Комисията ще дискутира и теми относно търговията в селското стопанство. За България, стремежът към балансираност в търговските преговори ще доведе до ползи не само за нашата страна и ЕС като цяло, но в крайна сметка ще допринесе за ефективни и справедливи резултати за всички преговарящи страни. При внос на селскостопански стоки в Съюза от трети страни, следва да бъдат спазвани идентични на високите стандарти на ЕС, с които европейските производители се съобразяват, в областта на околната среда, хуманното отношение към животните, здравето на растенията и ветеринарните изисквания.

В точки „Други въпроси“ Комисията ще представи информация относно резултатите от проведената на 9 декември 2021 г. онлайн Конференция на високо равнище: „Хуманно отношение към животните в ЕС днес и утре“.

Комисията също така ще изнесе данни относно публикуваното на 15 декември 2021 г. Съобщение на ЕК до Европейския парламент и Съвета относно устойчиви въглеродни цикли.

България смята, че по отношение земеделието с ниски въглеродни емисии (въглеродно земеделие) е необходимо да се запази конкурентоспособността и да се предостави достатъчна компенсация за земеделските стопани за допълнителните усилия, които трябва да направят в посока реализиране на поставените от ЕК амбициозни цели за намаляване на парниковите емисии.

Одобрена е позицията на страната ни за заседание на Съвета ЕКОФИН

Правителството одобри позицията на страната ни за участие в заседанието на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което ще се проведе на 18 януари 2021 г. в Брюксел.

По време на заседанието ще бъде обсъдено предложението за Директива на Съвета за осигуряване на глобално минимално ниво на данъчно облагане на мултинационалните групи в ЕС. Ще бъде представена работната програма на Френското председателство на Съвета на ЕС.

Очаква се в рамките на Европейския семестър за 2022 г. министрите да одобрят заключенията на Съвета по Доклада за механизма за ранно предупреждение, Годишната стратегия за устойчив растеж и препоръката на Съвета относно икономическата политика на еврозоната за 2022 г.