Снимка: МОН
В кв. “Раковица” в Берковица децата на гурбетчиите се връщат - така се разпространява идеята, че е важно да се ходи на училище.
Живеят само на метри от училището, а не пускат децата си да учат, говорят местните в ромския квартал “Раковица” в Берковица за семейството, с което образователният министър Николай Денков говори в четвъртък, за да тръгнат две момчета и сестричката им на училище, пише "24 часа".
“Така е на пръв поглед, но пречките са много!”, казал бащата Димитър според директорката на училището Таня Йонова. Казвал, че ги е оставил извън класните стаи заради недоимък. Парите не достигали и не можели да купят чанти и пособия за трите деца. В махалата разказват за момче, което ходело на училище с обувки на баща си. Трите деца, които по цял ден седят у дома си, трябва да са в 4-и, 6-и и 7-и клас, но нито едно от тях не ходи на училище. Бащата е общ работник в строителството и сам изкарва прехраната на семейството, майката е глухоняма и е домакиня, не може да работи. Мечтата на двете момчета е да станат футболисти. Министър Денков им обясни, че ако отидат в училище, родителите им веднага ще започнат да получават детски надбавки, а децата ще имат безплатна закуска и таблет.
Според министър Денков е много важно да се прекъсне този лош цикъл, в който бащата и майката на децата, бабата и дядото са неграмотни и с лека ръка лишават и тях от образование. В момента в училището в квартал “Раковица” се обучават 190 деца от предучилищна възраст до 7- и клас. Само допреди няколко години там в класните стаи е имало над 400 момичета и момчета, но всяка година те стават все по-малко. По данни на Регионалното управление на образованието в Монтана около 2400 деца в областта през последната година са в чужбина с родителите си, които са на гурбет. Всъщност повечето майки и бащи от махала “Раковица” работят в Германия. Връщат се и вдигат големи и спретнати къщи. Те налагат и новата мода - съвременният ром учи и след това отива на работа в чужбина. И след 15 септември педагозите от Четвърто основно училище “Георги Раковски” обикалят домовете. Предразсъдъци, липса на мотивация, бедност, неглижиране, отчаяние и невъзможност за адаптация към съвременните изисквания, лошо възпитание са само част от причините за отпадане на учащите се. “Госпожо, защо да пращам моя син в училище? Няма да става даскал като вас!”, казвал на директорката Таня Йонова при многократните посещения непреклонен баща. Според нея бащата Димитър след посещението на министъра бил лаконичен: “Благодарни сме”. “Децата остават в клас с много усилия и обич към всяко дете от педагозите. По-голямата част от тях си обичат училището, имат и подготвителни групи за 5-6-годишните. Осигуряват учебни пособия за всеки от възпитаниците. Имат закуска и плод. Организацията на обучение е целодневна, помагат им за домашните. Въобще училището е забавно. Наред с ученето играят и рисуват”, разказва Таня Йонова. “Най-често родителите и бабите казват ,че нямат пари за дрехи, обувки, не могат да им подсигурят всичко необходимо. И наистина се случва деца да идват с джапанки и чехли в клас. Някои се притесняват,че ще им се подиграват. Но има и заможни семейства, които не пращат децата си на училище. Има обаче такива, които се връщат от Германия модерно облечени и останалите се стремят да бъдат като тях. Виждат, че и в чужбина, ако не си учил, си на по-нископлатена работа, и така карат децата си да разгръщат учебниците. Връщат се и носят документи от немски училища, при нас обаче са в своя среда, допълва Йонова. Според нея честата смяна на местоположението на семействата усложнява работата по механизма за обхват. “Мотивирането и задържането в клас на децата също е предизвикателство, но ние продължаваме да полагаме усилия”, посочи тя. “Мисля,че гурбетчиите научават най-важното: В чужбина семейството е на пиедестал, разказват местните. Още 101 деца в област Монтана трябва да бъдат върнати в класните стаи. За три седмици от началото на учебната година екипите са посетили 9250 семейства, чиито деца не посещават училище. От 16 септември 1222 групи от учители, психолози, социални и здравни работници, медиатори, полицаи и служители на други институции търсят незаписани или отпаднали ученици по домовете им, провеждат срещи с родители и се опитват да накарат децата да влязат в клас. Петнадесет от тях са започнали да посещават занятията.
Коментари