След рекордните цени на тока и газа, за които няма изгледи скоро да се укротят, идва шоково поскъпване на бензин, дизел, пропан-бутан и метан. Това стана ясно в четвъртък на конференция за бъдещето на петролния бизнес у нас, организирана от Българската петролна и газова асоциация (БПГА). Причините за поскъпването на горивата са готвените от ЕК промени в облагането и вкарването на екологичен компонент в цената им, обясни Светослав Бенчев - юрист на браншовата организация, предаде "24часа".
Според подготвяната нова евродиректива от 2023 г. акцизът за всички горива, използвани в транспорта, ще се смята според енергийно съдържание, а не на литър, както е в момента. Само от тази промяна косвеният данък за бензина ще се увеличи с 50 ст., при дизела с 1,40 лв., за пропан-бутана увеличението ще е от 18 до 40 ст., а за метана, който се използва като моторно гориво - до 76 ст. Към тези стойности трябва да се прибави и екологичната компонента, която при 50 евро цена на тон въглеродни емисии ще добави още 55-65 стотинки на литър, показват изчисленията на асоциацията, предаде . От крайните сметки излиза, че се очаква увеличение на литър гориво от поне 1,20- 1,32 лв.
Така новото облагане ще доведе до почти двойното поскъпване на бензин и дизел, ако се сравняват със сегашните им нива, и от 2023 г. литър ще е към 4 лева Изчисленията важат, ако междувременно не се променят цените на петрола. Очакванията обаче са, че котировките му ще се качат и през следващата година заради все по-голямото търсене, свързано с възстановяването на световната икономика. Още до края на тази година най-вероятно ще има ново увеличение на дребно до поне 2,40 лв. Покачването на горивата по бензиностанциите в момента изоставало в сравнение с ръста на международните цени, защото у нас търговците все още имали запаси от средата на лятото. В момента обаче те вече са на изчерпване и нямало резерви за задържане на цените. А след срещата на страните производителки от ОПЕК, които решиха да не се увеличава добивът, тенденцията за петрола била ясна - плавно, но устойчиво поскъпване. България не е готова за прехода в транспорта според параметрите на Зелената сделка на ЕС, заяви Живодар Терзиев - председател на БПГА. Според него новите екоизисквания ще направят придвижването с автомобил и транспорта на стоки много скъпи. Терзиев вижда проблем за България и при преминаването към алтернативни горива за автомобили - електричество и водород. Той даде следния пример - средно за месец се продавали 300 млн. литра горива у нас, което се равнява на 1500 гигаватчаса ток за електромобили. Ако те заменят изцяло тези с двигател с вътрешно горене, няма да има кой да произведе толкова ток за задвижването им, както и няма да може да се осигури инфраструктура за зареждането им.
Изискванията на ЕС са до 2025 г. да има зарядни станции по трансевропейските коридори на всеки 60 км у нас, което е много трудно изпълнимо, посочи Терзиев. В момента доставяната електроенергия до бензиностанция била най-често до 30 киловата, което стигало за нейната нормална работа, но не и за изграждане на зарядни станции за лекотоварни автомобили. Единствено обектите за търговия с природен газ за моторно гориво имали осигурени 250 киловата. А според новите изисквания на ЕС до 31 декември 2025 г. всяка зарядна станция трябва да е с минимална мощност от 300 киловата и да включва минимум една зарядна колонка с минимална мощност от 150 киловата. 5 години по-късно параметрите се променят на минимална мощност от 600 киловата и поне две зарядни колонки с минимално 150 киловата. По трансевропейските коридори трябва да има зарядни станции за тежкотоварни автомобили до 31 декември 2025-а с минимална мощност от 1400 киловата и минимум една колонка с поне 350 киловата. До 31 декември 2030-а изискванията се вдигат на 3500 киловата две станции с поне 350 киловата. За да се осигура такава инфраструктура, ще са необходими огромни инвестиции, които компаниите трудно биха могли да направят
Според Живодар Терзиев проблем има и при соченото за друго екологично гориво - водорода. У нас имало две-три станции за водород, и то за технологични нужди, е не за зареждане на автомобили. От асоциацията подчертаха, че не са против развитието на инфраструктурата със зарядни станции за електромобили, но предупреждават, че България няма да се справи с твърде тежките изисквания на ЕС. Затова предлагат в преработвания план за възстановяване да се предвидят планове за мобилност в цялата страна. Друга идея на асоциацията е да се предвиди грантова схема за подпомагане на инфраструктура и технологии като изграждане на обекти за газ, водород и електрозарядни станции. Субсидиите трябвало да покриват 60- 90% от нужните инвестиции, защото не ставало въпрос за пазарни принципи, а за административно наложени задължения. България можела да поиска и да не прилага за определен период екологичния компонент в цената на горивата, защото социалната и икономическа цена в момента ще е твърде висока. Страната ни имала най-висок дял на намаление на вредните емисии в Европа съгласно стойностите на Парижкото споразумение за климата и това можело да се използва за добър преговорен инструмент. Освен това България има право и на вето по отношение на екологичния компонент. От петролната асоциация настояват да се въведе и плавен график за вдигане на акциза, за да могат домакинствата и индустрията да предвидят разходите си и да няма шоково поскъпване след кризисния период. Не искаме да чертаем апокалиптични картини, а да се помисли как преходът към зелени технологии да е социално поносим, посочи Андрей Делчев - изпълнителен директор на асоциацията. Според него пропан-бутанът и метанът трябва да останат като преходни горива поне още 20 г., както и да бъдат запазени възможно най-дълго автомобилите с двигатели с вътрешно гориво, използващи биогорива, и усъвършенстването им за отделяне на по-малко въглеродни емисии. Можело и да опита производство на водородно гориво в бургаската рафинерия “Лукойл Нефтохим” и АЕЦ “Козлодуй”.
Друга мярка, предлагана от асоциацията, е да се въведе изискване вътрешните превози в предприятия, пристанища и летища да са само с електромобили и да се заложат пилотни проекти за градски транспорт в София с водород. Така нямало да се прехвърли цялата тежест на екоизискванията на ЕС върху домакинствата. Тихомир Безлов - експерт в Института за изследване на демокрацията, посочи, че шоковото поскъпване на горивата може да предизвика рязко повишаване на дела на сивия сектор. Той даде пример как през 2010 г. е имало подобно явление с цигарите, когато акцизът бе вдигнат рязко и контрабандата е стигнала около 40%. Според направена оценка делът на незаконния пазар на горива в страната е около 12-15%. Това означава, че на около 6 млрд. литра 1 млрд. са продавани, без да се платят данъци.