Продъненият ни лев: Кило безглутенов хляб - 24 лева. В Германия е 5 евро

Килограм хляб в България излиза по-скъпо, отколкото в Испания и Германия. Нашенският бял самун струва с 10 на сто повече, отколкото в Испания, а цената на безглутеновия в Германия е малко над 10 лв., или повече два пъти по-евтино, отколкото у нас, пише "Монитор".

Според справка на Монитор“ в каталозите с оферти на големите търговски вериги в 7 страни - членки на Европейския съюз, публикувани в мрежата, докато белият хляб в България се търгува за 2.40 лв/кг, в Испания броят близо 30 стотинки по -малко.

Бърза сметка пък разкрива, че с минималното месечно работно възнаграждение от 650 лв. нашенците могат да си закупят 270 кг от продукта. В същото време обаче испанците имат възможност да си позволят близо пет пъти по-голямо количество бял хляб със заплата от близо 3000 лв.

Със своето минимално възнаграждение в размер на 623 евро или малко над 1220 лв., в Словакия пък могат да се закупят около сто килограма по-малко от българите.

Изненадващата разлика в покупателната способност на нашенците и словаците се дължи на високата цена на продукта в Словакия – 7.28 лв. за килограм, докато у нас се търгува за около 5 лева по-малко.

Междувременно в Австрия цената на насъщния надхвърля 10 лева, позволявайки на австрийците да си закупят 282 килограма хляб с месечна минимална заплата от почти 3000 лв. Оказва се, че най-голямо количество могат да си закупят в Чехия – 329 килограма при цена от 3.54 лв./кг.

В подкатегорията на пълнозърнестите изделия цените се движат в почти същия диапазон. От разгледаните страни, сред които Австрия, Чехия, Словакия, Испания, Германия и Гърция.

България предлага най-ниска цена за килограм пълнозърнесто печиво -2,32 лв./кг.

Макар белият хляб да е с 10 на сто по-евтин в Испания, отколкото у нас, се оказва, че нашенци купуват многозърнестите хлебни изделия на двойно по-ниски цени от испанците. И в тази категория на печивата най-висока цена поддържа Австрия, където еднокилограмов самун излиза малко над 9 лв. В Гърция хлябът поддържа 6.22 лв./кг, а в Чехия се търгува за 6.60 лв./кг. Изненади се появяват при цените на предпочитания от любителите на здравословното хранене и диетите - като хляб.

Така страната ни заема второ място в челната тройка по най-висока цена на безглутеновия продукт – близо 24 лв. за килограм. Първенец в класацията пък е Гърция, където на потребителите им се налага да заплащат почти 29 лева за килограм. В Австрия, Испания и Словакия поддържат почти идентични цени на продукцията, въпреки разликите в минималното си възнаграждение – от 17.60 до 18.70 лв./кг.

Най-ниска е неговата цена в Германия – малко над 10 лв. или два пъти по-малко от тези у нас.

Цените на насъщния у нас се повишаваха периодично през последните месеци, достигайки до 0.10–0.20 лв. ръст през септември. Браншовици обясняват поскъпването на продукта основно с повишаването на цените на електроенергията за бизнеса.

„За една година цената на природния газ се увеличи със 150%, от 1 октомври очакваме още 25-30% скок. Електроенергията за бизнеса се повиши с 200%, а тази на транспорта с 35%“, коментира председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева. Тя припомни, че цената на пшеницата също расте, защото е борсова и не се влияе само от вътрешното потребление.

На фона на поскъпването на хлебните изделия представители на сектора излязоха с предложение ДДС ставката да бъде намалена от 20 на 9%.

Междувременно Министерството на земеделието и браншовици се обединиха около идеята ставката за земеделския сектор да бъде намалена от 20 на 9%.

По време на официалното откриване на международното хранително изложение "Месомания“, „Светът на млякото“, „Булпек“, „Интерфуд енд дринк“ и Салон на виното в "Интер Експо Център" служебният министър на земеделието проф. Христо Бозуков изрази своята подкрепа към предложението на бизнеса. Според него подобна промяна би оказала сериозна подкрепа и на потребителите, и на самите производители, особено в условия на пандемия.

„Деветте процента се оказаха печеливша формула. Това е силна антиинфлационна мярка, която би могла да изсветли изцяло икономиката на държавата“, констатира Кукушева, като допълни, че вътрешната инфлация вече е 20%, а не обявените официално от 3-4%.