Цените на тока гонят нови рекорди! Как ще изкараме зимата?

Снимка: iStock by Getty Images

Възходящият тренд на цените на електроенергията поражда все повече страхове както сред битовите потребители и малките фирми, така и сред индустрията. Никой няма да остане незасегнат. Скокът вече се усеща и през ръста на производствените и на транспортните разходи, предаде Дир.bg.

Цената на тока за бита

Електроенергията за домакинствата поскъпна през месец август в цяла Европа. Проучване на консултантската компания Vaasa ET показва, че сметките за ток крайния потребител във всички столици на ЕС са се увеличили с 11 %, а сметките за газ - с 18 %.

В България сметките за домакинствата засега остават на нивото на одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране от 1 юли тази година. Месец по-рано заради тази промяна София влезе в списъка на столиците със скок от 5 %.

Електроенергийните пазари на Европа обаче са свързани. Предвид случващото се на тях и в частност скоковете до нива от порядъка на 100 - 110 до 130 евро за MWhза един по-продължителен период от началото на лятото на 2021 г. ще се наложи през месец януари Комисията за енергийно и водно регулиране да преразгледа и цените на електроенергията (със сигурност на топлинната енергия, заради газовия пазар, където ситуацията с цените също ескалира до скок в пъти).

"Тенденцията за увеличение на цените на електрическата енергия е по-скоро устойчива и най-вероятно тя ще се запази и през зимния сезон, обхващащ края на настоящата 2021 г. и началото на 2022 година. Вероятно ще се наложи и актуализация на цените на електроенергията и за бита", коментира енергийният експерт Антон Иванов.

Предварителни изчисления и прогнози е трудно да се правят, защото до края на годината има достатъчно дълъг период, през който трябва да се проследи в каква посока се движат цените на пазарите в ЕС и на вътрешния пазар.

Казуси

Има няколко ситуации, които е важно да се уточнят, тъй като за някои от потребителите те са изключително важни.

Казусът "търговска регистрация по местоживеене". Много от малките компании са с търговска регистрация на фирмите си на домашен адрес и така те практически попадат под задължението да плащат промишлен ток. Това натоварва сметките за дадено домакинство. В такъв случай трябва да предприемат юридически действия за отделяне на дейността на фирмата и ползваната от нея консумация от битов ток. Това е проблем и за дружествата за разпределение и снабдяване, тъй като много такива главно семейни бизнеси дори не чуват призивите им за излизане на свободен пазар - нещо, което по закон трябваше да се случи с всички малки и средни фирми от началото на юли.

Казусът "ателие". На второ място е важно да се уточни и фактът, че при процеса на либерализация на свободния пазар като промишлени потребители бяха причислени и собствениците на ателиета. В много от случаите обаче това са преустроени тавански и други помещение в кооперации и блокове, собствениците са ги построили или са придобили ателиетата като битови потребители и ги обитават като такива. Така че ако такъв имот не се използва за търговска или промишлена дейност, собствениците на ателиета трябва да внесат декларация към съответното дружество - доставчик на електроенергия, че ползваните помещения се използват за битови цели. Стъпките как да се случи това могат да бъдат уточнени в разговор с дружеството.

Казусът сгради и помещения за битово ползване без акт 16 също има решение. В България и особено в столицата има редица сгради, построени и надстроени преди 2000 г., които нямат акт 16. В този случай, както уточниха от правния отдел на КЕВР, собствениците ще трябва да си извадят Удостоверение за търпимост от общината. Този документ се удостоверява от геодезисти, заедно със строителните книжа. Документът дава право за приравняване към акт 16.

Тези групи от потребители, които се припознаят в подобни казуси могат да намалят сметките си за ток, защото дори и при увеличение на цената от КЕВР за регулирания пазар, то тя пак ще бъде по-поносима от настоящата на свободния такъв.

Малките фирми

Промените в цената на електроенергията вече притесняват малките компании, които от началото на тази година са на свободния пазар, тъй като средната цена там надхвърля 150 лева за Мвтч.

В резултат на активната кампания на електроразпределителните предприятия, повечето от фирмите вече са на свободния пазар, но все още има такива, които не са намерили своя доставчик на ток. Така те се снабдяват с електроенергия от Доставчик последна инстанция (ДПИ). А при ДПИ цена на електроенергията е най-висока.

Последните данни на Електроенергийния системен оператор /ЕСО/ към средата на тази година сочат, че за месец юни 2021 г. в мрежата на ЧЕЗ Разпределение България 1,76 % от консумацията е при доставчик от последна инстанция. Свободният пазар формира 53 % от общата консумация в тази електрическа мрежа.

В мрежата на Електроразпределение Север консумацията при доставчик от последна инстанция е 0,95 %. Свободният пазар формира 54,56 % от общата консумация в тази електрическа мрежа.

По отношение Електроразпределение ЮГ от системния оператор отчитат, че консумацията при доставчик от последна инстанция формира 0,58 %. Свободният пазар формира 60,58 % от общата консумация в тази електрическа мрежа.

Предвид скока на цените на електроенергията на свободния пазар, за малките компании е все по-важно да изберат доставчик на ток, с което ще намалят рисковете си от високи и при това необосновани разходи.

Снабдяването от Доставчик от последна инстанция излиза най-скъпо

От 01.08.2021 г. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) въведе нова Методика за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна инстанция. С неясе въвежда и различен начин за ценообразуване. Според Методиката,цената на електрическата енергия на ДПИ се определя след изтичането на календарния месец и получаване на утвърдени измерени стойности от оператора на електроразпределителната мрежа. Цената е индивидуална за всяко място на потребление съобразно товаров профил.

Цената на ДПИ за календарния месец за обект на клиент се изчислява на база на:

- обявените от борсовия оператор почасови цени на електрическата енергия на пазарен сегмент "Ден напред" с тежест в калкулацията 80%;

- обявените от ЕСО ЕАД почасови цени на балансиращата енергия за недостиг с тежест в калкулацията 20 %;

- предоставения от мрежовия оператор товаров профил на обекта - измерен почасов товаров профил за обекти с почасово измерване на електрическата енергия, съответно причислен стандартизиран товаров профил за обекти без почасово измерване, според който са определени утвърдените измерени стойности за календарния месец;

- нормативно определен размер на надценка.

Съгласно новия начин на ценообразуване, цената не се обявява предварително, а изчислението и фактурирането се прави след изтичане на периода на потребление. Поради това е важностопанските клиенти да намерят начин да изберат доставчик възможно най-бързо, тъй като цените на ДПИ са по-високи от цените на свободния пазар на електроенергия.

Удълженият срок за избор на нов доставчик до 10 септември изтече, а тези, които не са направили необходимите стъпки, все още имат възможност да направят това до 10 октомври. Избор на нов доставчик на електроенергия е възможно да бъде направен всеки месец до 10-о число. Промяната обаче влиза в сила от първо число на следващия месец.

Безспорно цената на електроенергията ще засегне малките компании. Над 80 % от тях работят в сферата на услугите. В този смисъл по-високата цена на свободния пазар ще довде до поскъпване както на произведената продукция, така и при услугите. На този етап грубите сметки показват, че фалити няма да има. Или, ако се появят, няма да са значителни. Засега.

Индустрия

Още в разгара на лятото българските индустриалци реагираха остро на поскъпването на тока. В случващото се на пазара на електроенергия те привидяха от една страна липса на достатъчно мощности и недостатъчна ликвидност на борсовия пазар, от друга - проблеми в правилата за търговия на свободния пазар и липса на държавна политика. Набедени бяха и търговците за ток. За индустрията в началото на лятото бе необяснима разликата между по-ниските стойности в Германия и високите в България.

Структурата на вътрешния пазар в Германия и високото използване на ВЕИ в собственото портфолио на компаниите предполага хеджиране на рисковете, абясняват експерти. В други страни това се постига от компаниите през т.нар. РРА-договори. В България хеджирането е слабо използвано, а втората възможност дори не съществува, тъй като компаниите от ВЕИ-сектора са задължени да продават цялата си електроенергия на борсата.

Причините, за да се стигне дотук, не са само вътрешни. Пропускането на възможностите за договаряне на механизма за капацитет, който е обвързан с Плана за възстановяване и устойчивост, връзват ръцете на институциите. На практика те могат да маневрират с облагата "държавна помощ", така че да намалят натиска от високите цени на въглеродните квоти върху държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" - един от най-големите производители, осигуряващи електроенергия за регулирания и за свободния пазар.

"Възможните мерки за омекотяване на този ценови ръст включват обсъжданите действия за разнообразяване на предлаганите продукти на националната борса, повишаване ефективността на контрола и оптимизация в работата на държавните дружества.

Следва да се посочи, че съществено отражение, особено за стопанските клиенти, могат да имат само действия, които водят до увеличаване на инвестициите у нас, или тези по програмите за подпомагане, които са свързани пряко с прилагането на Плана за възстановяване и устойчивост. Забавянето на прилагането му реално ограничава конкурентоспособността на българските предприятия, спрямо европейските им аналози, защото в повечето страни на Европа вече се работи по мерки за подпомагане при използване на този финансов ресурс", коментира енергиййният експерт Антон Иванов. Той е категирочен, че "Не може да се говори за неподготвеностна българския бизнес, а за възможностите за преодоляване на това допълнително предизвикателство. Бизнесът очаква подкрепа от държавата, защото вижда, че в другите страни такава се осигурява".

"Част от исканията са насочени към националната енергетика, но там възможностите вече са изчерпани. Сега надеждите се свързват с Плана за възстановяване и устойчивост", заяви той.

Всичко това засилва опасенията за предстоящия есенно-зимен сезон, през който цените на тока може да са два пъти по-високи от миналата година. Това ще доведе до ръст на стойността на произвежданата продукция, но и до значително намаление на конкурентноспособността на българските производители спрямо конкурентите им на международните пазари, а и в България.

Скокът на цената на електроенергията, на природния газ и на въглеродните емисии може от своя страна а засили и инфлационните процеси. Някои експерти препоръчват като мярка ограничаване на потреблението, или казано иначе - чрез обратен натиск на пазара.

Този метод при цените на електроенергията би могъл да се получи, ако страната ни бе достатъчно напреднала при диверсификацията на малките възобновяеми източници. Тъй като в момента такава няма, изходът е може би наистина Маришкият басейн, но при настоящия скок на цената на въглеродните емисии и тук съществуват рискове.

Някои от работодателските организации вече изказаха предложения за справяне със ситуацията, но през джоба и съдбата на наетите от тях работници - или със съкращаване на работни места, или с редуциране на заплащането. Метод, който е обратен на западния - ефективност и технологии. Така колелото отново се обръща и тръгва по коловози, изоставени заради затъване и безизходица. Тук е мястото на държавата. Да видим какво ще покаже.