Честит празник, българи! Навършват се 136 години от Съединението

Снимка: БНТ

Честит празник, българи! Днес се навършват 136 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Този акт от 6 септември 1885 г., слага край на изкуственото разделяне на българската държава, наложено от Берлинския договор от 1878 г.

Подготвено от БТЦРК, то е осъществено чрез военно-революционна акция. Румелийското правителство и генерал-губернаторът Гаврил Кръстевич са свалени и временното правителство под председателството на Георги Странски тържествено обявява присъединяването на областта към Княжеството. Съединението е подкрепено от княз Александър Батенберг и е посрещнато с възторг от целия български народ. Правителството на Петко Каравелов приема извършения акт и се заема с дипломатическото уреждане на въпроса.

Нарушаването на Берлинския договор изправя България пред тежко външнополитическо изпитание. Великите сили се обявяват против Съединението и за запазване на статуквото. Балканските държави се страхуват от нарушаване на равновесието на Балканите. Русия счита, че Съединението ще засили авторитета на Александър Батенберг. Тя заявява своето неодобрение и отзовава руските офицери, служещи в българската войска и флот. Великобритания подкрепя Съединението с цел да изтласка Русия от Балканите и да осигури положението си в обединена България. В Цариград по инициатива на Високата порта се свиква конференция, която да разгледа българския въпрос. Подтиквана от Австро-Унгария, Сърбия обявява война на България. Българската победа на бойното поле принуждава представителите на Великите сили, участници в конференцията в Цариград, да подпишат на 24 март 1886 г. Топханенския акт, с който признават Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Съединението е първата успешна стъпка към решаване на българския национален въпрос. То превръща България в най-голямата балканска държава за онова време с територия от 96 345 кв. км, с население 3 070 988 души, 23 окръга, 84 околии, 70 града и 4684 села. Увеличената територия и население дават възможност за по-бърз икономически напредък. Морските граници на България се увеличават и в пределите на държавата влизат пристанищните градове Бургас, Анхиало (Поморие), Месемврия (Несебър), Созопол. Това дава тласък за развитието на морското стопанство на България, свързано с изграждането на пристанища, улесняване на крайбрежното корабоплаване, лодко- и корабостроенето, развитието на риболова, солодобива и други.

Именно във Варна княз Александър I Батенберг обявява пред събралите се хора новината за Съедиението. Това се случва от балкона на тогавашната „Телеграфо пощенска станция“, чиято сграда някога се е намирала между Държавния архив и Съдебната палата. Местните хора посрещат вестта ентусиазирано и организират шествие под звуците на духова музика. 

След като към 15 часа князът обявява подкрепата си за Съединението, той се отправя към жп гарата, откъдето отпътува до Русе и Търново.

На южната фасада на Държавния архив и до днес има поставена паметна плоча за събитията от онова време. Копие на манифеста на Княз Александър Първи Батенберг, с който обявява Съединението на България на 6-ти септември, може да бъде видяно в Музея за нова история във Варна.

По повод 136 години от Съединението на България от 9 ч. до 11 ч. днес всички желаещи могат да положат венци и цветя на Паметната плоча на княз Александър Батенберг на сградата на Държавния архив на пл. ”Независимост“ и на Паметника на загиналите в Сръбско-българската война. Поради ограниченията, наложени от епидемиологичната обстановка, в организацията на събитията ще се спазват всички изисквания на Министерството на здравеопазването. Организатор е Дирекция „Култура и духовно развитие” в община Варна.

Безплатна пешеходна туристическа обиколка с професионален екскурзовод на български език ще се проведе днес в Деня на Съединението на България. В нея могат да се включат всички желаещи да научат повече за историята и забележителностите на Варна.

Събитието ще започне в 10,30 ч., от Туристическия информационен център на пл. „Св. св. Кирил и Методий“ /срещу Катедралата/. Времетраенето е около един час.

Маршрутът включва барелефа на Княз Александър Батенберг, поставен на сградата на Държавния архив, архитектурата на бул. "Мария Луиза" и Паметника на приморци, загинали в сръбско-българската война.

Организатори са Туристически информационен център към Община Варна и Съюзът на екскурзоводите.

БДЖ организира пътуване с парен локомотив по теснолинейката днес и в понеделник - 6 септември, по повод Деня на Съединението на България.

Композицията ще се движи от Септември до Велинград и обратно, по време на престоите в гарите Цепина и Долене пътуващите ще могат да разгледат музея на теснолинейката, съобщава БНР.

Парният локомотив ще тръгва от гара Велинград с пет стандартни пътнически вагона и един вагон бистро, уточняват от БДЖ.