Те ти, булка, Спасовден!

Те ти, булка, Спасовден! - често използваме този популярен български израз, но малко хора знаят произхода му и с какво значение е натоварен. Една от легендте за произхода на тази фраза е, че с нея завършва българска народна приказка с еротичен привкус, която се е разпространявала скришно, защото е срамна. В нея са замесени много надарени булка и младоженец. Сватбата им била на Великден, с което попът, който ги венчал нарушил забраната за венчавки във времето на Великденския пост. Затова грешният поп се натъкнал на огромната мъжественост на жениха и полетял към небесата. И се носил у небето и се кръстил, и се реял, и се молел на Бог да го отърве. Но Бог бил обиден на своя служител. И така Четиридесет дена! След 40-дневни мъки чак на Спасовден, Бог го свалил на земята. И понеже попът като паднал бил казал на булката: ''Те ти булка, Спасовден!'' - оттогава останало да се вика тая дума кога некой се отърве от голямо премеждие, кое Господ му дава изневиделица. Затова идеята на израза ''Те ти булка, Спасовден!'' - е, че нещо се случва ненадейно и изненадващо, когато човек най малко очаква и го сварва неподготвен.

Друга легенда свързва израза с овчарите. Естествено, отново има нотка еротика. Смятало се, че на Спасов ден овчарите за последно лягали при жените си, след което заминавали за Беломорието и се връщали чак по Димитровден. На сбогуване, като тръгвали казвали на жените си - ''Те ти булка, Спасовден!'' - другия път на Димитровден

Спасовден е подвижен празник. Отбелязва се винаги в четвъртък, на 40-тия ден след Великден.

За християните това е деня на Възнесението на Исус Христос, а в старите славянски традиции Спасовден е най-вече празник свързан с култа към мъртвите, пише Hera.bg.

Според християнските вярвания, след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-ия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), което се смята за край на Христовия път на земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.

Според народните вярвания душите на покойниците след Велики Четвъртък слизат на земята, границата между горния и долния свят е размита и именно на Спасовден е времето, когато трябва да се върнат.

Същата вечер срещу Спасовден на земята слизат русалките – сестри на самодивите - прекрасни и демонични, символ на възраждащата се природа. Те ще останат цяла седмица и ще вършат много пакости, но и ще поръсят с жива вода за плодородие на нивите. И така до Русалската неделя.

Вечерта срещу Спасовден русалките - се събират да си наберат едно от магическите им цветя, което закичват в дългите си коси - росен.

Смятало се, че ако боледуваш от незнайна болест или безплодие вечерта трябва да преспиш на някоя росенова поляна. В тази потайна нощ, самодивите са весели, щастливи и иначе пакостливите жени могат да излекуват всеки.

Задължително е да идеш с човек от другия пол, който да не ти е роднина, а също да носиш дарове за самодивите: нова кърпа, зелена стомна, печена кокошка, бъклица вино и погача. Болният трябва да сложи паница с водица, на сутринта ако плувало листенце или цвят от росен, скоро ще оздравее - значи самодивата се е смилила над него. А после от паничката трябва да пие 40 дни. С човека, който си отишъл „на росен” оставаш побратим за цял живот.

Интересно е, че на места на Спасовската, Черешовата задушница (няколко дни по-късно) се боядисват червени яйца, подобно на Великден. Раздават се, заедно с варено жито и хляб, за помен на близките. По-късно в събота срещу Петдесетница е Черешова задушница.

Предшестван от молитвата за дъжд на Герман, подобно и на Гергьовден, на Спасовден е важно да завали. За това на този ден ергените и момите обикалят нивите за да предпазят лятото от суша.

Вярва се още, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна. Денят е и празник на хлебари и сладкари.

Имен ден имат Спас, Спаска, Спасимира, Сотир, Спасен