Идея: Учителите над 50 години да работят по-малко (ВИДЕО)

Учителите над 50 години да работят с един час по-малко седмично, за да се облекчи натоварването, под което са подлагани. Това предложение са направили към МОН от синдикат „Образование" към КТ „Подрепа", предаде "Монитор".

„Това би било правилно политическо решение за съхраняване на учителите до високата им отредена възраст за пенсиониране“, посочват в своята позиция. В нея е изтъкнато, че националната политика за превенция на учителя от „прегаряне“ е символична, а традиционните за ЕС компенсаторни механизми са в предзародишно развитие.

Един от тях е ранното пенсиониране с до три години без за това да ги задължават техните директори, което стана факт след промени в Кодекса на труда. Според новия текст учители и директори на образователни институции могат единствено по собствено желание да се пенсионират до три години по-рано от възрастта, за трета категория труд. „Това беше важно, защото досега, ако учителите ползваха ранното пенсиониране дори и за месец, бяха лишавани от добавката от Учителския пенсионен фонд пожизнено. Тази добавка е около сто лева и учителите със своите вноски формират този професионален пенсионен фонд. Това е несправедливо към учителите, защото възможността за ранно пенсиониране е придружена от рестрикция с отнемане на добавка и обричане на учителската професия на ниска пенсия“, коментират от синдиката.

Национална анкета на Синдиката "Образование" към КТ "Подкрепа" е показала още, че 98% от анкетираните са демонстрирали съгласие учителската професия да бъде прекатегоризирана към втора категория труд.

Наред с тази възможност сред ЕС компенсаторни механизми от там посочват традиционната за много европейски образователни системи година без работа с ученици, за възстановяване, релакс и квалификация, след изработени 4 до 7 години в образователната система. „Превенцията на претоварването на педагогическите специалисти е важен инструмент и масово в световен мащаб учителите се облекчават от натоварване след определена възраст“, се заявява още в позицията.

По проучвания на Синдиката „Образование", по време на дистанционното обучение, което продължава почти година, натоварването на учители и директори се е повишило с между 15 и 20 процента, което неминуемо е довело и до по-интензивно „прегаряне“ на професията на педагогическия специалист.

„В България, във всички проучвания, безмерната бумащина си остава проблем номер едно за претоварването на учителя и основен аргумент за отлив от учителската професия.

Към момента имаме съгласие, че част от класовете ще се върнат. Това заяви зам.-образователният министър Таня Михайлова след среща с главния държавен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев. Тя допълни, че връщайки се в класната стая, ще се мине на вариант редуване, защото някои ученици не са били в училище повече от 12 седмици.

МОН и здравните власти са на мнение, че приоритетно ще се върнат три класа.

„Безспорно важни са всички класове, но 7-и и 12-и клас излизат на предна линия, както и 8-и клас“, обяви Михайлова. Идеята е да не се струпват всички ученици в школата.

„Условно казано две седмици започват 7-и, 8-и и 12-и клас в зависимост от училището. След което 2 седмици отново ще бъдат в обучение от разстояние в електронна среда, за да могат и следващите ученици да се включат“, даде пример зам.-министърът. За да се върнат в клас тези три класа, заболяемостта у нас обаче не трябва да надвишава 120 души на 100 000 население.

„Ако е над, ще водим други разговори", подчерта Михайлова. Тя подчерта, че окончателното решение ще бъде взето следващата седмица.

„Всички се обединяваме около това, че учениците трябва да бъдат класната стая, но при необходимите условия. Това означава да следим заболяемостта. Каквото и да си говорим днес, трябва да се съобразим с цифрите. Решенията, които ще вземем окончателно ще бъдат въз основа на точни данни“, заяви зам.-министърът. МОН и здравните власти са на мнение, че приоритетно ще се върнат три класа.

По време на срещата е обсъдена и предстоящата ваксинация на учителите. Зам.-министърът обясни, че е важно данните, които педагозите са подали, да са актуални, затова ще се направи и актуализация на списъците.

„Ще разчитаме на логистиката, която ще се прави от съответните регионалните здравни инспекции с подкрепата на регионалните образователни инспекторати“, каза още Михайлова. Тя обясни, че ваксинацията няма за започне едновременно навсякъде.

„Ваксинацията ще започне там, където е приключила първа фаза, но ще бъде в рамките на определени дни. Очакваме до края на февруари да започне“, уточни зам.-министър. Главният държавен здравен инспектор посочи, че синдикатите имат желание да съдействат и очаква още тази седмица в някои райони да стартира и имунизирането на педагозите.

„Говорихме с колеги от Бургас и Пловдив. Тя може да стартира там“, посочи доц. Кунчев и допълни, че това се отнася и за социалните домове.

Един от факторите, който може да повлияе на решението на за връщането на учениците, е новият щам.

„Важно е преди да това да сме започнали ваксинацията, защото това е естественият щит“, подчерта Михайлова.

Според главния държавен инспектор няма начин новият щам да не в дошъл вече у нас.

„Въпросът е какъв процент заема от всички изследвани положителни. Ако е 2-3%, както е в някои страни, няма влияние. Ако е 40%, както е в Ирландия, има голямо. Ако е над половината, както е във Великобритания, има огромно. Това е въпрос на бъдеще“, заяви доц. Кунчев. Той допълни, че има много фактори, които влияят – климатичните промени, ръстът на имунизираните.