Здравният министър отчете свършеното през 2020 година

Здравният министър Костадин Ангелов публикува отчет за свършеното от Министерството на здравеопазването за периода от 24 юли, когато пое поста от Кирил Ананиев, до 31 декември 2020 г.

Годината, която изпращаме, беше една от най-трудните за сектор „Здравеопазване“, а и за цялата страна. Не помним друга като нея, защото наред с належащите за решаване проблеми в областта, още в първото тримесечие на 2020-та се сблъскахме и с предизвикателството COVID-19.

В работата ми не спира да ме води фактът, че преди всичко съм лекар. През лятото посочих основните приоритети, върху които ще се фокусирам - ограничаване разпространението на COVID-19 в страната, подкрепа за работещите в сферата на здравеопазването и реализация на проекта за изграждане на Националната здравна информационна система. За изминалите пет месеца постигнахме много по всяко от тези направления!

Не беше и не е лесно, защото ситуацията на пандемия е извънредна, динамична и изисква светкавични действия. Битката с коронавирусната инфекция е ежедневие за мен, за екипа на Министерството на здравеопазването и за всички, заети в системата на здравеопазването, а и за цялото общество.

Ето и целият текст:

Годината, която изпращаме, беше една от най-трудните за сектор „Здравеопазване“, а и за цялата страна. Не помним друга като нея, защото наред с належащите за решаване проблеми в областта, още в първото тримесечие на 2020-та се сблъскахме и с предизвикателството COVID-19. Това постави на изпитание цялата ни здравна система, но не попречи на всички, които сме ангажирани в нея, да следваме приоритетите си, в центъра на които винаги са били българските граждани. Винаги сме работили в името на тяхното здраве. Продължихме и след 24 юли, когато встъпих на поста министър на здравеопазването. В работата ми не спира да ме води фактът, че преди всичко съм лекар. През лятото посочих основните приоритети, върху които ще се фокусирам - ограничаване разпространението на COVID-19 в страната, подкрепа за работещите в сферата на здравеопазването и реализация на проекта за изграждане на Националната здравна информационна система. За изминалите пет месеца постигнахме много по всяко от тези направления!

Не беше и не е лесно, защото ситуацията на пандемия е извънредна, динамична и изисква светкавични действия. Битката с коронавирусната инфекция е ежедневие за мен, за екипа на Министерството на здравеопазването и за всички, заети в системата на здравеопазването, а и за цялото общество.

Дейности, свързани с COVID-19:

Непрекъснато следим ситуацията. Лично посетих повече от половината областни градове в страната, за да се запозная на място с работата на колегите в лечебните заведения, центровете за спешна медицинска помощ и регионалните здравни инспекции в условията на извънредна епидемична обстановка. Представа за актуалната картина добивам и по време на регулярните видеоконферентни връзки с 28-те регионални здравни инспекции и 27-те центъра за спешна медицинска помощ у нас. 
Провеждаме ежедневен мониторинг за състоянието на системата: наличности на респиратори и апарати за изкуствена белодробна вентилация; налични и заети към всеки един момент легла по инфекциозни болести; осигуреност на лични предпазни средства за защита на работещите на първа линия медицински служители и др. 
В момента системата е силно натоварена. Затова пристъпихме към нейната реорганизация, както и към финансовото подпомагане на лечебните заведения в условията на пандемия. С промени в Закона за лечебните заведения и в Наредба № 3 за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване се създаде възможност Министерството на здравеопазването да субсидира клиники и отделния по инфекциозни болести в държавни и общински болници за готовността им за реакция при епидемична ситуация. Със 17,3 млн. лв. бяха увеличени средствата за субсидии на лечебни заведения – търговски дружества по тази наредба. 9,5 млн. лв. от тях бяха предвидени за финансиране на лечебни заведения със структури по инфекциозни болести, в т.ч. и COVID-19. Близо 2 млн. лв. бяха предназначени за лечебните заведения, обслужващи пациенти със специфични и неспецифични белодробни заболявания, за 12-те центъра за психично здраве и 22 психиатрични отделения. По реда на същата наредба 70 общински болници получиха допълнителни 6 млн. лв., а в края на годината бяха одобрени допълнителни 50 млн. лв. за финансиране на болниците, които ще осигурят над 50% от легловия си капацитет за лечение на пациенти с коронавирус.
За закупуване на хладилни камери/фризери за ултраниски температури и допълнително оборудване към тях за съхранение на ваксини срещу COVID-19 по бюджета си за капиталови разходи МЗ осигури на регионалните здравни инспекции средства в размер на 941, 5 хил. лв.
Във връзка с необходимостта от закупуване на апаратура за нуждите на районните центрове по трансфузионна хематология за производство на реконвалесцентна плазма за COVID-19 по бюджета за капиталови разходи на министерството за 2020 г. бяха осигурени средства в размер на 632,3 хил. лв. Към днешна дата реконвалесцентна плазма се дарява и се произвежда във всички центрове по трансфузионна хематология в страната: НЦТХ, ЦТХ на Военномедицинска академия - София, РЦТХ-Варна, РЦТХ-Плевен, РЦТХ-Стара Загора и РЦТХ-Пловдив. Същевременно, в отделенията по трансфузионна хематология в многопрофилните областни болници се дарява и цяла кръв, която се изпраща за изследване и производство на реконвалесцентна плазма в районните центрове по трансфузионна хематология.
Набраните средства по обявената DMS кампания „Нека подкрепим българските медици, работещи в условията на COVID-19“ в размер на 431 808,95 лв. бяха разпределени за закупуване по един респиратор за нуждите на областните болници в Монтана, Силистра и Шумен, за купуване на апаратура за оборудване на лаборатория за извършване на PCR изследвания на пациенти с COVID-19 в МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ в Ловеч и за придобиване на 2 бр. апарати за автоматична плазмафереза за нуждите на районните центрове по трансфузионна хематология за производство на реконвалесцентна плазма за COVID-19.
За периода 24 юли - 31 декември, по бюджета си за капиталови разходи за 2020 г. МЗ предостави 13,5 млн. лв. на 21 държавни лечебни заведения – търговски дружества. Средствата са предназначени за купуване на лабораторна апаратура и оборудване за вирусологична диагностика на COVID-19, нови компютърни томографи, рентгенови апарати - стационарен и преносим, тип „Кугел“, за изграждане/надграждане на инсталации за медицински газове и изграждане, обособяване или преустройство на клиники и стационари за инфекциозни болести и COVID-19.
За да се гарантира устойчивостта на системата в условията на разрастваща се пандемия, с 30% бяха увеличени възнагражденията на работещите на първа линия в регионалните здравни инспекции, държавните психиатрични болници, центровете за трансфузионна хематология, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, Изпълнителна агенция по лекарствата, Национален център по обществено здраве и анализи, Национален център по радиобиология и радиационна защита, Национален център по заразни и паразитни болести, НЕЛК, както и служителите на НЗОК, командировани в РЗИ във връзка с епидемията от COVID-19.
Направихме всичко възможно да мотивираме и общопрактикуващите лекари да се включат по-активно в битката с новия коронавирус. За целта регламентирахме от 1 ноември всеки от тях, който проследява граждани с установен COVID-19, да получава по 1000 лв., както и професионалистите по здравни грижи, работещи при тях, по 360 лв.
За срока на обявената извънредна епидемична обстановка от централния бюджет по бюджета на НЗОК за постоянна добавка към индивидуалните брутни възнаграждения на работещите в болниците медицински служители бяха осигурени 237 млн. лв. Благодарение на тях от догодина лекарите ще получават допълнително брутно месечно възнаграждение в размер на 600 лв., специалистите по здравни грижи – 360 лв., а санитарите – по 120 лв.
За да създадем условия за увеличаване числеността на медицинския персонал, особено в настоящата ситуация, продължаваме с инвестициите в медицинското образование. В тази връзка превърнахме в приоритетно направление специалността „Професионалист по здравни грижи“ във висшите училища и по специално в медицинските колежи. По този начин всички висши училища, които разкрият допълнителни бройки за обучение на медицински сестри и професионалисти по здравни грижи, ще получат допълнително финанасиране, а студентите – допълнителни средства към стипендиите до достигане на така наречените двойни стипендии.
Съобразно развитието на епидемичната обстановка и с цел защита здравето на българските граждани, през отчетния период продължихме да въвеждаме поетапно противоепидемични мерки, координирани с препоръките на европейските ни колеги. Засилихме контрола върху изпълнението им, във връзка с което издадох редица заповеди. Осъществява се и методично ръководство на регионалните здравни инспекции по надзора на COVID-19, както и подпомагане на останалите министерства, държавни областни и общински институции за създаване на организация и контрол при изпълнението на мерките съгласно функционалната им компетентност.
Направихме всичко необходимо да обезпечим държавата с необходимите количества лични предпазни средства и дезинфектанти за месеци напред.
За да подпомогне лечението на пациенти с коронавирусна инфекция, МЗ сключи договори за осигуряване на лекарствения продукт Veklury (INN Remdesivir) с Gilead Sciences Ireland UC за период от шест месеца. Нуждите от този лекарствен продукт са обезпечени. До всички лечебни заведения в страната беше изпратен единен протокол за лечение на пациенти с коронавирусна инфекция, разработен от болниците с най-голям опит в лечението на COVID-19.
Предвидили сме, при констатирано увеличение на потреблението от Veklury (INN Remdesivir), да има допълнителна доставка на лекарствения препарат.
С моя заповед беше забранен износът на лекарствени продукти, които влизат в терапевтичните схеми за лечение на заболяването COVID-19 и се прилагат в болничната и извънболничната помощ.
За да осигурим на гражданите лесен достъп до бързите антигенни тестове за коронавирусна инфекция, към големите държавни болници в страната разкрихме пунктове за тестване. Добавихме бързите антигенни тестове като допълнителна възможност за лабораторна диагностика на COVID-19.
Отново за улеснение на българските граждани при диагностиката на COVID-19, в няколко ДКЦ-та в София и в по-големите градове на страната обособихме COVID-зони, към които общопрактикуващите лекари да насочват пациенти за клиничен преглед, тестване за коронавирусна инфекция, лабораторно изследване на кръв и при необходимост - образно изследване на бял дроб. За тази цел бяха предвидени около 3 млн. лв. на месец. Помислихме и за работещите в COVID-зоните. Те ще получават допълнителни 1000 лв. над трудовите си възнаграждения, а за всеки пациент екипът ще получава и по 10 лв. на преглед.
С подписването на договор за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020-2022 г. се създаде възможността направление за PCR тест да се издава и на лица, които са с положителен резултат от бърз антигенен тест, който е направен от оторизиран изпълнител на медицинска помощ.
За да повишим качеството на медицинските услуги и денталната помощ, с подписването на анексите към националните рамкови договори за медицински и за дентални дейности за 2020-2022 г. увеличихме средствата в сектор „Здравеопазване“. Беше постигнато и съгласие за изплащане на надлимитната дейност на болниците за 2015 г. и 2016 г.
За компенсиране на намалените обеми дейност в болниците по време на епидемичната обстановка, бяха увеличени цените на всички клинични пътеки с 10%. Беше одобрена и методика за покриване на стойността на тестовете за COVID-19, като добавяме още 20 лв. към всяка клинична пътека за тестване. Това увеличение ще има устойчив характер и през следващата година.
За да се осигури оптимален достъп на населението до различни други медицински дейности, извън лечението на COVID-19, многократно бяха давани указания към регионалните здравни инспекции и чрез тях до лечебните заведения. Целта беше да се постигне своевременност на медицинското обслужване, при стриктно спазване на противоепидемичните мерки, по отношение на медицинската експертиза на трайно намалената работоспособност, временната неработоспособност, асистираната репродукция, спешната медицинска помощ и др.
Обещах, че до края на годината ще имаме електронна рецепта и тя е факт. Така ще се подпомогне работата на лекарите и на аптеките. Най-вече, улеснени ще са пациентите. Стартирали сме подготовка по реализирането на фаза 2 от проекта за разработване и въвеждане/внедряване на Националната здравна информационна система.
Слeд 20 гoдини oтлaгaнe и aнaлизи, вече мoжeм дa ce пoxвaлим c въвеждането на eлeĸтpoннoтo нaпpaвлeниe в oблacттa нa мeдиĸo-диaгнocтичнитe дeйнocти. Вярваме, че то ще бъде от голяма полза за лечебните заведения и ще помогне на пациентите да бъдат диагностицирани навреме и наблюдавани от общопрактикуващите лекари и специалистите.
За да се улесни достъпът до лекарствена терапия на здравноосигурените български граждани с хронични заболявания по време на въведената извънредна епидемична обстановка, от 16 ноември служебно бяха удължени протоколите за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, както и тези за скъпоструващо лечение на хронично болни пациенти, включително и за пациенти с бъбречни заболявания, трансплантирани, онкоболни и др.
С цел да осигурим пълна прозрачност и публичност на дейността на Министерството на здравеопазването по време на извънредната епидемична обстановка, възобновихме брифингите на Националния оперативен щаб.
В отговор на пандемията от COVID-19 изготвихме Национален план на Република България за готовност при пандемия, който цели да ограничи заболяемостта, да намали смъртността от пандемична инфекция, както и да осигури оптимални възможности за лечение на заболелите и поддържане функционирането на основните за обществения живот сектори и служби като здравеопазване, сигурност, транспорт и др.
По отношение на мерките за ограничаване разпространението на COVID-19 непрекъснато координираме действията си с Европейския съюз. Като държава-членка България положи всички необходими усилия да осигури достъпа на гражданите до ваксините срещу новия коронавирус. На 27 декември у нас бяха поставени първите ваксини срещу COVID-19.
Налице е Националният план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България. В неговата първа фаза са включени – лекари от заведенията за болнична и извънболнична помощ, стоматолози, фармацевти, помощник-фармацевти, общопрактикуващи лекари, специалисти по здравни грижи, помощен персонал. За координация на дейностите по плана беше създаден и Националният ваксинационен щаб, който следи за организацията, логистиката и съхранението на всички ваксини, които България получава.
Предприети са действия по създаването на „Регистър на имунизираните лица“, чиято цел ще е да събере информация за всички лица, на които ще бъде поставена ваксина срещу COVID-19.
Разкриваме 47 мобилни екипа за ваксинация срещу COVID-19, които ще работят в цялата страна. Готов е и алгоритъмът на т.нар. пътна карта на имунизационния процес. Тя включва логистиката и организацията на кабинетите за ваксинация. Цялата информация за ваксините срещу COVID-19 ще стига до всеки български гражданин.
Готов е и първият в страната изнесен кабинет за имунизации срещу COVID-19, оборудван с всичко необходимо за започване на ваксинация.
Дейности по европейски проекти, свързани с COVID-19:

За да подобрим капацитета на обществените здравни институции у нас по време на епидемичната обстановка, изпълняваме проект BG16RFOP001-4.003-0001 „Борба с COVID-19“, с бюджет 40 439 291, 10 лв., като по него до момента са доставени:
225 апарата за инвазивна и неинвазивна белодробна вентилация;
72 000 теста Real Time PCR кит за детекция (включително реактив за екстракция на ДНК);
6 броя машини за екстракция на нуклеинова киселина ExiPrep16DX;
Лични предпазни средства, от които 60 000 бр. многократни защитни гащеризони, 100 000 бр. предпазни очила, 20 664 литра дезинфектант и 2 391 600 бр. еднократни калцуни.
Ситуацията, в която се налага да работят българските медицински служители в момента, е сложна и рискована. Затова, в изпълнение на проект BG05M9OP001-1.099-0001 „Подкрепа на работещи в системата на здравеопазването в условия на заплаха за общественото здраве от COVID-19“, като до момента са изплатени над 182, 5 млн. лв. за 121 643 допълнителни възнаграждения, като продължаваме да изплащаме допълнителни нетни месечни възнаграждения в размер на 1000 лв. на всички медицински и немедицински специалисти, работещи на първа линия в борбата с COVID-19, с дължимия данък и осигуровки към тях за сметка на лицата и работодателите, както и допълнителни възнаграждения от по 610 лв. бруто на здравните медиатори с дължимите осигуровки към тях за сметка на работодателя. До този момент допълнителни възнаграждения са изплатени на медицински и немедицински специалисти, работещи на първа линия в борбата с COVID-19 на територията на цялата страна и здравни медиатори от всички лечебни заведения за болнична помощ, в които се лекуват пациенти с COVID-19, центрове за психично здраве, комплексни онкологични центрове, държавни психиатрични болници, центровете за спешна медицинска помощ и филиалите към тях, Регионални здравни инспекции, медико-диагностични лаборатории, Националния център по заразни и паразитни болести и общини. Успяхме да увеличим бюджета на този проект от 60 000 000 лв. на 240 000 000 лв. и ще го увеличим още, ако е необходимо, за да могат да бъдат изплащани допълнителни възнаграждения на хората, работещи на първа линия в борбата с COVID-19.
От март досега по отношение на коронавирусната инфекция пред здравната ни система възникнаха много въпроси. На част от тях успяхме да отговорим, на други - не само ние, целият свят не спира да търси решение. Именно поради това, въпреки че секторът се нуждае от промени, ние осъзнаваме, че настоящият момент не е подходящ да пристъпим към тях. Това обаче не ни пречи да имаме ясна визия и план за действие, който ще продължим да следваме и след преодоляването на кризата.

Дейности по реализиране на политики извън COVID-19:

През изминалия период Министерството на здравеопазването продължи да работи по реализирането на политиките, които са в обхвата на неговата дейност.

За да осигурим на децата на България болницата, в която на едно място да получат качествена, навременна и комплексна медицинска грижа, продължихме да работим по проекта за изграждането на Национална многопрофилна детска болница. На 1 октомври МЗ подписа тристранно споразумение със „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД и обединение ДЗЗД „Детско здраве“, с което постигнахме съгласие „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ да встъпи в правата на Министерството на здравеопазването при изпълнение на Договор за инженеринг № РД-11-135/02.04.2020г.
Една от основните ни цели е да осигурим съвременно качество на лечение за българските пациенти, но и да подобрим условията за работа на медицинския персонал. За периода 24 юли - 31 декември, по бюджета си за капиталови разходи за 2020 г. МЗ предостави на 16 лечебни заведения средства в размер на 14 млн. лв., с които да закупят медицинска/ немидицинска апаруатура и оборудване, както и да извършат основен ремонт на сградния си фонд.
С извършени промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина се предвиди сключването на рамково споразумение за максималната стойност на заплащане на лекарствени продукти със средства от бюджета на МЗ. По този начин ще се осигури по-голяма предвидимост за размера на разходите.
С цел да се регламентират условията и редът за определяне стойността, до която медицинските изделия могат да бъдат заплащани с публични средства, изготвихме проект на Наредба за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се заплащат. Това ще гарантира ефективното разходване на тези средства.
За пациентите с онкологични заболявания осигурихме и частичното заплащане от Националната здравноосигурителна каса на медицинските изделия – ушиватели.
Това, че работим усилено за тези пациенти се доказва и с предложените от нас в края на 2020 г. промени в наредбата за определяне на основния пакет здравни дейности, заплащани от НЗОК. След обнародването на този проект лечението с роботизирана хирургия в рамките на здравното осигуряване ще стане достъпно за повече пациенти с онкологични заболявания с различни локализации. Така, този прецизен иновативен метод за оперативно лечение ще може да се прилага вече и в областта на урологията, хирургията, гръдната хирургия и детската хирургия. 
COVID-19 не само не спря, а дори ускори усилията ни да подобрим живота на пациентите с редки заболявания у нас. Щастлив съм, че успяхме да направим това и по отношение на страдащите от муковисцидоза. Постигнахме го, като променихме Наредба № 2, чрез която медицински услуги могат да бъдат заплащани със средства от държавния бюджет. Така осигурихме на пациентите, засегнати от това заболяване, които чакат за трансплантация на бял дроб у нас, шанса да започнат лечението си с препарата Kaftrio.     
За мен едно от най-важните неща, които направихме до момента е, че успяхме да върнем надеждата за живот и на пациентите със спинална мускулна атрофия у нас. Оттук нататък НЗОК ще поеме заплащането на жизненоважното лекарство и за онези от тях, които са над 18-годишна възраст. 
За да преодолеем съществуващото затруднение при снабдяването с лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, на лечебните заведения, които нямат собствена аптека, разкрита по реда на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, изготвихме проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 28 от 2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти.
Беше актуализиран списъкът на лекарствените продукти, отпускани без лекарско предписание.
Беше осигурен достъпът на нуждаещите се от лечение пациенти до още 14 лекарствени продукти, които не се разпространяват на българския пазар, но са от съществено значение за анестезиологичната и педиатричната практика.
В експлоатация беше въведена Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък. Тя беше създадена главно, за да установява недостиг на лекарствени продукти и при наличието на такъв, износът в чужбина на същите да бъде забранен.
Промени в законодателството, свързани с разширяване на пакета здравни дейности и промени в условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани от НЗОК, както и регламентирането на нов ред и условия за заплащане на лечението в чужбина, наложиха  актуализиране на разпоредбите относно процедурните възможности на българските институции за осигуряване на дейностите по трансгранично здравно обслужване. Във връзка с това беше обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2014 г. за условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване.
С подписването на анексите към националните рамкови договори за медицински и за дентални дейности за 2020-2022 г. увеличихме финансовите средства за дейностите, извършвани от договорните партньори на Националната здравноосигурителна каса. За да се гарантира стабилността във финансирането на медицинските дейности, в края на годината, на 29 декември, подписахме нов анекс към Националния рамков договор за периода 2020-2022 г. Така разширихме и обхвата на електронното здравеопазване, част от което е механизмът за отчитането на електронните рецепти.
Отново с цел да създадем по-добри условия за заплащане в сектора, заедно с национално представените работодателски и синдикални организации подписахме и Колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“.
През месец август по бюджета за капиталови разходи на МЗ Министерският съвет отпусна допълнително общо 10,2 млн. лв., предназначени за доплащане на съвместно закупената между СБАЛАГ „Майчин дом“ и Медицински университет – София Роботизирана хирургична система „Да Винчи“ за гинекологични операции; за подобряване на енергийната ефективност в сградата на УМБАЛ-Бургас и за закупуване на многофункционална, дигитална рентгенова система, компютърен томограф, надграждане на мултимодална работна станция за визуализация и постобработка на медицински образи към компютърен томограф за нуждите на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.
С цел недопускане разпространението на ваксинопредотвратими заразни заболявания бяха сключени двугодишни договори за доставка на ваксини за задължителни и целеви имунизации и реимунизации. Ваксините се разпределят периодично и се доставят своевременно до регионалните здравни инспекции, респективно до общопрактикуващите лекари.
Удовлетворен съм, че дори и в условията на извънредна епидемична ситуация, продължаваме да модернизираме лечебните заведения в страната, с което несъмнено се повишава и качеството на диагностиката и лечението на пациентите. Пример в това отношение е единственият на Балканския полуостров последен модел бипланов ангиограф, който вече работи в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Средствата за закупуването му в размер на близо 2,4 млн. лв. бяха осигурени от МЗ.
Министерството на здравеопазването продължава да изпълнява дейностите, заложени в национални програми и планове по опазване на общественото здраве, надзора на заразните болести и имунопрофилактиката.
Предстои обнародването на 20 медицински стандарта по отделните медицински специалности/дейности и публикуване за обществени консултации на проектите на останалите 31 медицински стандарта. Убеден съм, че с приемането им ще се подобри качеството на медицинските грижи за българските граждани.
С промени в Наредба № 8 от 2019 г. за изискванията към лечебните заведения, които извършват обучение на студенти и специализанти вярваме, че ще се осигури оптимален достъп до практическо обучение в системата на здравеопазването на студенти и специализанти от повече лечебни заведения.
Работим и по осигуряването на стимули за младите хора с образование в медицинската област чрез по-висок доход за работа в отдалечени райони, плюс възможности да специализират на място в болниците и да посещават курсове в университетските центрове. Ще им предложим възнаграждение, част от което да се дава от общината, втора от държавата и трета - от лечебното заведение.
Можем да се похвалим и с въвеждането в експлоатация на Информационната система за контрол на медицинската експертиза, която автоматизира и осигурява прозрачност на цялостния процес по освидетелстване и преосвидетелстване на българските граждани. С цел постигане на максимален ефект от въвеждането й, на регионалните здравни инспекции бяха дадени и конкретни указания за осъществяване на мониторинг върху спазване на законовия срок за издаване на експертните решения от ТЕЛК в страната и ежемесечно докладване на МЗ за постигнатите резултати в това направление.
В ход е разработването и въвеждането на Информационна система за контрол и мониторинг на решенията за временна неработоспособност. Чрез нея лошите практики при издаване на решения за временна неработоспособност в нарушение на добрата медицинска практика ще бъдат преустановени. Етапът по бизнес анализ приключи. Разработва се софтуерното решение.
За да осигурим дългосрочна политика по отношение психичното здраве на гражданите, предложихме за обществено обсъждане проект на Стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2020-2030 г.
Министерството на здравеопазването продължава да изпълнява дейностите, заложени в Актуализирания план за изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация“, свързани с промяна на модела на институционална грижа за деца и създаване на нови здравни и интегрирани здравно-социални услуги в общността за деца и семейства. Целим да подобрим живота на децата в общността, като им осигурим възможности за свободно и пълноценно личностно развитие в семейна или най-близката до нея среда.
За да осигурим устойчивост на постигнатите резултати от провежданите политики, свързани с подобряване на здравните показатели на бъдещите майки, бременните и децата, разработихме проект на Актуализация на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве за периода 2021-2030 г.
С цел преодоляване на основните предизвикателства, свързани със здравните показатели на населението, чрез осигуряване на качествено и достъпно здравеопазване, разработихме стратегическа рамка, която конкретизира целите и приоритетите за развитие на всички компоненти на системата на здравеопазването до 2030 г. Проектът на Национална здравна стратегия 2021-2030 е публикуван за обществено обсъждане.
След 24 юли Правителството прие Националната стратегия за борба с наркотиците (2020-2024 г.), в която, с цел ограничаване търсенето на наркотични вещества, за първи път е заложено разработване и прилагане на превантивни програми за деца и млади хора, базирани на добри европейски практики.
В края на годината Министерският съвет прие и промени в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, с които ще се подобрят както законодателната уредба за ограничаване на административната тежест, така и административното обслужване за бизнеса и гражданите. Ще се оптимизират и контролните дейности за спазване на законовите изисквания за дейности с наркотични вещества.
За да се ограничи рискът от злоупотреба с наркоточни вещества, бяха приети промени в Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. В резлутат на това под контрол ще бъдат поставени 9 нови наркотични вещества.
Като продължение на реализираните ключови стъпки в последната година за институционализирането на професията „Здравен медиатор“ беше обнародвана Наредба № 1 от 19 август 2020 г. за изискванията за дейността на здравните медиатори.
За да гарантираме устойчивост на постигнатите у нас резултати в превенцията, контрола, борбата и намаляването на вирусните хепатити, ХИВ и СПИН, туберкулозата и хроничните незаразни заболявания, изготвихме проект на Национална програма за превенция и контрол на вирусни хепатити в Република България за периода 2021-2025 г., както и разработваме проекти, респективно на: нова Национална програма за превенция и контрол на ХИВ и СПИН в Р. България за периода 2021-2025 г.; нова Национална програма за превенция и контрол на туберкулозата в Р. България за периода 2021-2025 г.; нова Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести в Р. България за периода 2021-2025 г.
Като държава-членка на ЕС през последните месеци България подготви редица нормативни актове, които привеждат националното ни законодателство в съответствие с правото на Съюза.
Пандемията не ни попречи да продължим да работим и в полза на донорството и трансплантацията на органи у нас. В изпълнение на Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията в Република България /2019 - 2023 г./, с издадена от мен заповед бяха утвърдени функционалните характеристики на областен и регионален координатор по донорство. Бяха утвърдени и правила за работа на Националния координационен съвет за ръководство на Програмата. Проведох видеоконферентни връзки с директорите на донорски бази, с регионалните и областни координатори по донорство в България и в резлутат беше подкрепена необходимостта от провеждане на обучения за повишаване квалификацията на български медицински специалисти, включително за онлайн обучение по органно донорство и трансплантация.
По повод Европейския ден на донорството и трансплантацията на органи Министерството на здравеопазването създаде клип, който да насочи общественото внимание към темата за донорството и трансплантацията и да покаже защо е важно да бъдем солидарни. Чрез видеото аз отправих и „предизвикателство“ към българските граждани: „Да подкрепим донорството и трансплантацията с 20 думи за 20 секунди!“
 

Проекти с европейско финансиране, извън COVID-19:

Министерството на здравеопазването продължи да работи и по ключови за сектора проекти с европейско финансиране.

За да осигурим подходяща и ефективна здравна инфраструктура, допринасяща за подобряване достъпа до качествена медицинска помощ при спешни състояния, продължихме работата си по Големия инвестиционен проект BG16RFOP001-4.001-0001 „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ”, с бюджет 163 897 815,62 лв. по ОП „Региони в растеж“ 2014-2020, като:
Поетапно подменяме съществуващия автопарк на центровете за спешна медицинска помощ и техните филиали в страната, като до момента от предвидените за доставка 400 линейки, те получиха вече 280, оборудвани с необходимата апаратура за оказване на спешна медицинска помощ. През следващата 2021 г. поетапно ще бъдат доставени и останалите 120 линейки.
Осигурени бяха 2 532 000 лв. допълнителен финансов ресурс, необходим за преобявяване на обществената поръчка за закупуване на 42 линейки с висока проходимост, оборудвани с апаратура за оказване на спешна медицинска помощ, и процедурата е в процес на изпълненние.
Обявени са всички обществени поръчки за извършване на строителни и ремонтни дейности, и на строителен и авторски надзор във всички 237 обекта от системата на спешната помощ в страната и вече са сключени 17 бр. договори с изпълнители.
Доставени са 3580 бр. медицинска апаратура и медицинско оборудване в спешните отделения на 34 лечебни заведения и 170 филиала на 27-те центрове за спешна медицинска помощ, и 6 изнесени екипи към тях, в страната. Предстои доставката и на над 2700 бр. медицинска апаратура от недиагностичен тип
В изпълнение на този проект в процес на подготовка е и обществена поръчка за закупуване на технологично обзавеждане за всички обекти от системата на спешна медицинска помощ в страната.
Подобряваме качеството на спешната медицинска помощ в страната, работейки и по линия на проект BG05M9OP001-3.007-0001 „Подобряване на условията за лечение на спешните състояния” (ПУЛСС), с бюджет 7 000 000 лв. Поетапно оборудваме всички 170 филиали на 27-те центъра за спешна медицинска помощ в страната с нови компютърни конфигурации, като до момента са им доставени 100 бр. компютърни конфигурации. Ще подновим обученията по този проект на медицинските служители от спешните отделения на болниците и центровете за спешна медицинска помощ и филиалите към тях, когато епидемиологичната ситуация в страната го позволява.
По Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. бяха осигурени близо 20 млн. лв. за доставка на медицински хеликоптер, оборудван с необходимата медицинска апаратура, за реакция при спешни медицински случаи и кризи. В началото да 2021г. предстои обявяване на обществената поръчка за закупуването му.
Продължаваме и работата си по двата проекта „Изграждане на инфраструктура за предоставяне на специализирана здравно-социална грижа за деца с увреждания”, с общ бюджет 13 млн. лв., финансирани от ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020, като до момента:
Обявихме нова обществена поръчка с