Вначалото на Новата година православната църква чества две събития. На 1 януари се отбелязва Обрезание Господне и се почита паметта на Свети Василий Велики.
Празникът Обрезание Господне припомня обрязването на младенеца Исус на осмия ден след раждането му. Този акт се извършва от евреите като символ на завета с Бог. С този празник завършва осемдневният тържествен цикъл на Рождество Христово.
Свети Василий Велики е бил знаменит църковен учител, християнски мислител, философ и писател - един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес. В Римокатолическата църква е наричан също доктор на църквата. Автор на многочислени проповеди и писма на богословска тематика (от тях са съхранени до наши дни над 300).
В народния календар е известен като Васильовден. В представите на българите светецът има силата да разваля магии, да лекува от уроки и зли сили, да спасява душите от униние и отчаяние. Празникът е наричан още Сурва, защото от ранни зори по къщите ходят сурвакари облечени в празнични носии. С богато украсени дрянови пръчки те сурвакат домакините и им пожелават здраве и берекет. В знак на благодарност стопаните ги даряват с орехи, пуканки, сушени плодове и монети.
Почитан е като светец от Православната, Римокатолическата, Епископалната, Англиканската и Лутеранската църква.
Днес имен ден празнуват всички с иемната Васил, Василка, Веселин, Веселина и техните производни. Честит празник!