Ако в съседна Гърция, чието население е почти колкото нашето, кръв през изминалата година са дарили половин милион души, то у нас за цялата 2014-а са се отзовали едва 170 000 кръводарители. Сравнението направи директорът на Националния кръвен център д-р Николай Андреев, като припомни, че кръвта е едно „лекарство, без което настъпва катастрофа". Между 300 и 400 души у нас страдат от заболяването таласемия, което ги прави изключително зависими от даряване на кръв. Д-р Андреев даде пример с дете, развило болестта, на което са му направени 400 кръвопреливания.
При всички случаи би трябвало кръводарителите у нас да са повече, отколкото в момента, твърди д-р Андреев:
„Холандия и Гърция като население са колкото нас. Нашите кръводарители за миналата година бяха 170 000, в Гърция - 500 000, а в Холандия - 800 000. 300 000 са на цялостна кръв, останалите 500 000 кръводарители са на тромбоцитни концентрати. Това, което е необходимо при родилки, кардиохирургия, трансплантация. Тези тромбоцити са с изключително кратък срок на живот - 5 дни".
Специалистът посочи, че около 400 души в България са изключително зависими от кръв. Те страдат от наследственото заболяване таласемия.
„Преди години имах едно много симпатино дете, бях стигнал да броя 400 кръвопреливания, те са като на бензиностанция тези хора. Всеки месец по 2-3 кръвопреливания минимум. Ние се молим на здравите като вас: Дайте кръв!", призова д-р Андреев.
Обикновено при даряване на кръв от човек се взима до половин литър, независимо от това дали той тежи 50 или 100 килограма, обясни още директорът на центъра.
„Когато човек е отпочинал, настроен психически да дари кръв, хапнал е, пил е кафенце или някаква течност, няма проблем да дари кръв, но когато си мисли, че нещо ще му стане, ще му стане наистина", допълни специалистът.