Съпругата на Луканов: Когато го убиха, вкъщи бяхме с дъщеря ми Ани

Това не е биографичен разказ за Андрей Луканов. Ще видите отблизо жената, била до него от 18-годишна до днес. Казва, че 19 години след убийството все още усеща присъствието му. Тя е Лилия Герасимова. Съпругата на митичния бивш премиер Андрей Луканов пред Btv.

Как живеете сега?
Живея нормално, както живеят всички българи в момента. За мен малко преди деветдесета година започва един сложен период. Бих казала, че дотогава съм живяла не безоблачно. Съм летяла в облаците. От деветдесета година съм така раздрусана, че съм ту в депресия, ту намирам някакво равновесие. Гледам да съм здрава. Да съм в добро настроение. Растат около мене две внучки. Не искам да ги потискам...

След като напускат известния си дом на улица „Латинка”, отнет им от държавата, Лилия заедно със сина си Карло и дъщеря си Ани се местят в нов квартал, в нова кооперация със старите си мебели. И спомени.

Колко е голям апартаментът, в който ни посрещате?
120 квадрата.

И това е всичко, което имате?
Да, и една дървена къща, но тя е купена до 76-та година.

Изпитахте ли облекчение, когато напуснахте „Латинка”?
Без него вече това не беше същото жилище. Там го и убиха. Аз съм свикнала да губя

Може би най-знаковото убийство по време на прехода. Сутринта на 2 октомври 1996 година Андрей Луканов е застрелян с четири куршума пред дома им на улица „Латинка”. Лилия има рожден ден. Денят на семейство Луканови започва рано. Със закуска и една катерица на прозореца.

Връщате ли се често към този ваш рожден ден?
Всяка година... Някъде от септември започвам да си спомням всеки ден. От 24 септември всеки ден. Цялото напрежение.Преди самото убийство... Постоянно усещах заплахата срещу него. Но ми се връщат дните преди убийството. Дали съм могла да го предпазя. Какво се е случило.

Имахте ли усещането, че някой ви следи?
Да, разбира се. Той самият казваше - „няма да се посвенят да ме убият”. И е знаел, много хора са го предупредили, но не искаше да ни плаши. Не беше страхлив човек по начало.

Събудихме се много рано. По-рано отколкото обичайно. Една катеричка се беше провиснала там. Има борчета на прозореца. Станахме рано. Той започна да приготвя закуската. Почна да прави обичайния омлет и ни пита момичета – „колко яйца, да не поискате след това още”. Седнахме да закусваме. Телефонът непрекъснато звънеше... Аз бях повечето време на телефона... Каза: „Аз тръгвам. Днеска не знам дали ще успея да ти купя цветя”. Той много обичаше да купува цветя. С повод, без повод. Най-различни... Любимите му бяха момини сълзи и люляк...

Андрей Луканов излиза към дома си, за да отиде към тогавашната си работа - Топ енерджи, в компанията на своя шофьор - Веско.

Той слезе и в това време започна да звъни отдолу домофонът. Веско каза: „Викайте полиция, викайте бърза помощ” .Аз излязох от стаята на Карло, която гледа към „Латинка”, и видях го долу да лежи и ми стана ясно. Но, за да не травмирам Ани, ние бяхме двете, казвам: „Ани, стреляли са по баща ти. Давай бързо, слизаме долу”. И вече имаше милиционер, полицай, който казвай: „Не го докосвайте. Не го пипайте”. И затова не ми е приятно да минавам покрай „Латинка”.

Какви бяха дните Ви след убийството?
Трудно беше на всички. Първо, който не го е изпитал, е страхотен шок. Мислила ли си, че ще се случи или не, но е страхотен шок. Аз заминах при децата в Москва и това ме спаси.

Щом отидем на гроба, се появява се катеричка. Щом отидем в Мала църква, която е до Боровец, и има борове, веднага се появяват катерички... Имам чувството някак си , че той е до нас. Че тази катеричка е някакво... И аз не знам как да я окачествя.

19 години след убийството на Луканов виновни няма. И петимата разследвани са  оправдани окончателно. Съпругата му знае, че той е имал врагове и отляво, и отдясно. Своя точна версия няма.

Затова е толкова трудно. Аз не мога да кажа – „това са убийците, примерно”. Както твърдят следователите за убийството, но и това е едно дело... Много неизвестни. Това е отмъщението, защото умееше много добре да се защитава. И нямаше да могат да му прикачат всичките тези неща.

Водите ли на ум разследване за неговото убийство?
Отначало идеята  е била – ето, толкова мафиоти ги гърмят - Крушата, Дюлата, не знам си кой, и Андрей Луканов. След това нещо поутихна и започнаха да казват „убит български премиер”. Някак си малко по-нормално звучащо. И аз вече мога да ви кажа - не ми се иска да се връща, не ми носи спокойствието, което искам да имам, за да оцелея...

Грешката му беше, че той не се махна веднага и не се отказа от политиката. Той имаше еднакви врагове - и в СДС, и на "Позитано" и мисля че те си подадоха ръка - бившата номенклатура, която не можа да му прости.

Когато предупреждаваше за Жан Виденов, че ще има зърнена криза - този не го приема шест месеца. Той знаеше какво ще стане. И предупреждаваше и за банките, и за фалита, и за всичко... Затова нямат интерес да се върнат към него. Колкото повече го маскарят, толкова повече ще остане.