България се прости с големи и значими личности през 2017-а - част първа

ЯНУАРИ

Стефан Орманджиев

В началото на първия месец на 2017-а на 63-годишна възраст ни напусна големият роден футболен съдия и ръководител Стефан Орманджиев. Роден е на 29 март 1953 г. в София. Син е на един от най-легендарните треньори във футболната история на България и ЦСКА Стоян Орманджиев. 

Стефан Орманджиев играе в юношите на ЦСКА, а след това в "Граничар" (Свиленград), но успехът му на футболния терен идва като съдия. От 1998 г. е в ръководството на БФС, където е член на Изпълнителния комитет на футболния съюз до 2014 г. В периода 1998-2001 г. и 2005-2014 г. е вицепрезидент на БФС. 

От 2002 до 2006 г. е в ръководството на ЦСКА, като в периода 2004 - 2006 г. Стефан Орманджиев е президент на "червения" клуб.

Първият българин с медал от олимпиада Борис Георгиев-Моката

На 87 години след дълго боледуване почина първият българин с олимпийски медал Борис Георгиев-Моката. Той е роден на 10 март 1929 г. в Добрич. 

На игрите в Хелзинки печели бронз в категория до 75 килограма като губи на полуфинал след загуба от румънеца Василе Тита. Занимава се с бокс от 1945 г. В периода 1950-1957 г. е републикански шампион на България, а през 1955 г. става носител на купа „Странджа”. Участник е в три европейски първенства - във Варшава през 1953 г., в Западен Берлин през 1955 г., и в Прага през 1957 г.

Освен в Хелзинки участва и на олимпиадата в Мелбърн през 1956 г. Борис Георгиев е провел 289 мача, 54 от тях - международни.

Моката един от хората, които носеха олимпийския огън по пътя към Атина за игрите през 2004 г.  През 2010 г. удостоен с орден "Стара планина, I степен". Почетен гражданин на Добрич от 1996 г.

ФЕВРУАРИ

Доц. Константин Трошев

На 3 февруари 2017 г. на 77-годишна възраст ни напусна доц. д-р Константин Трошев. 

Той е роден през 1940 г. Завършва висшето си медицинско образование  в Карловия университет в Прага. Специализирал е обща и пластична хирургия и в Чехия, и в България.

Доц. д-р Константин Трошев е първият пластичен хирург във Варна. 10 г. е бил ръководител на Клиниката за пластична хирургия и лечение на изгарянията към Военноморската болница. Дълги години преподава в МУ – Варна, председател на Дружеството за българо-чешко и словашко приятелство и общински съветник.

Той бе председател на Сдружението за термична травма и пластична хирургия, неправителствена обществена организация, регистрирана във Варна през 1992 г. Инициатор е на първия в страната безплатен рехабилитационен лагер за деца с изгаряния.

Доц. Трошев е автор на над 200 научни публикации. Носител е на редица български и чешки отличия, сред които и висши държавни.  

Д-р Красимир Христов

На 27 февруари внезапно ни напусна обичаният и уважаван колега, преподавател и приятел ас. д-р Красимир Христов Христов, съобщиха от Медицинския университет във Варна.

Д-р Христов бе преподавател в Катедрата по физиология и патофизиология. Започва професионалната си кариера като асистент в Катедрата по патофизиология през 1986 г., с научни интереси в областта на хипербарната хипоксия, електроакупунктура и морска медицина.

Има 23 публикации и участия в научни форуми в областите хипербарна медицина, електроакупунктура, въздействие на факторите на околната среда. Член на Българското дружество по физиологични науки, Европейското дружество по физиологични науки, СУБ, БЛС, Международна асоциация по електропунктура и електротерапевтични изследвания.

През последните години бе важен стълб в англоезичното обучение на студенти по медицина и дентална медицина по патофизиология в Катедрата по физиология и патофизиология.

Академичната общност изгуби един уважаван от студентите, високо ерудиран и всеотдаен преподавател. Неговите трудолюбие, човечност и всеотдайност ще останат завинаги в сърцата ни.

Доц. д-р Виктор Княжев

Медицинската общност във Варна загуби дългогодишния преподавател и приятел, основателя и ръководител на учебно-научния сектор по „Съдова хирургия" към Факултета по медицина доц. д-р Виктор Княжев.

Доц. Княжев бе високо ерудиран лекар и преподавател с огромен принос за утвърждаването на учебно-научния сектор по съдова хирургия към катедрата по хирургични болести в МУ – Варна, и клиниката по съдова хирургия към УМБАЛ "Св. Анна", на които бе ръководител от 1990 г. до 2013 г.

Кариерното развитие на доц. Княжев в МУ- Варна, започва през 1971 г. като стажант-асистент, след като завършва медицина в Русия. Личният му над 45-годишен хирургичен опит в областта на общата и съдова хирургия включва над 5000 различни хирургични намеси, от които над 1200 сложни артериални реконструкции.

Доц. Княжев бе дългогодишен национален консултант по съдова хирургия, член на 6 международни дружества с над 250 публикации в национални и международни научни издания. Хирургичната школа на доц. Княжев бе важен стълб в развитието на хирургичната наука и практика в страната.

МАРТ

Роро Кавалджиев

През 2017 г. ни напусна телевизионният водещ Роро Кавалджиев.

"Приятели, буквално ме няма през последните два дни. На легло съм. Имам нужда от любовта ви...", написа дни преди кончината си Роро.

През последните години Роро организираше различни гейминг събития, бореше за легализирането на марихуаната, а в Big Brother бе последното му участие пред голяма аудитория. Малко преди да постъпи в болницата бе с приятели в Бали.

Известният писател, сценарист и драматург Георги Данаилов

На 81-годишна възраст след тежко боледуване почина писателят, сценарист и драматург Георги Данаилов.

Той е потомък на известен свищовски род. Роден е на 8 януари 1936 година. Внук е на акад. проф. Георги Тодоров Данаилов, както и правнук на Марко Балабанов, първият външен министър на България след Освобождението.

Още първите му книги печелят широка популярност - „Деца играят вън“ (1970), „При никого“ (1973), „Убийството на Моцарт. Размисли за възпитанието“ (1982).

„Къща отвъд света“ (1997), посветена на село Ковачевица, е най-преиздаваната му книга. Търсени и обичани са и „До Чикаго и назад – сто години по-късно. Пътепис” (1990), „Спомени за градския идиот“ (1993), „За Жан Жак Русо и други глупости“ (1997), „Доколкото си спомням“ (2000-2002), „Весела книга за българския народ“ (2004), „Зимникът на рая“ (2007), „Защо не сме социалисти“ (съвместно с още 10 автори, 2009) , „Мемоарите на едно жълто паве“ (2009), „Цената на безсмислието“ (2012), „Към никъде“ (2015).

Автор е на много пиеси - „Краят остава за вас“ (1975), „Съдията и жълтата роза“ (1977), „Несериозна комедия“, „Есента на един следовател“ (1980), „Солунските съзаклятници“ (1983), „Господин Балкански“ (1985), „Една калория нежност“ (1986) и др.

По негови сценарии са заснети филмите „Деца играят вън” (1971), „При никого” (1975), „Хирурзи“ (1977), „Почти любовна история” (1980), „Забравете този случай” (1985), „За къде пътувате?“ (1986), „А сега накъде?“ и „А днес накъде? (2007) – трите, заедно с Рангел Вълчанов, „Лагерът“ (1990, заедно с Георги Дюлгеров) и др.

От години писателят живееше в село Ковачевица, далеч от врявата на големия град, която не му липсваше. 

Големият български баритон Стоян Попов

На 83-годишна възраст от този свят си отиде баритонът Стоян Попов. Някои го познават от сценичните му превъплъщения, други – от многобройните му участия в концерти, като изпълнител на популярни песни.

Стоян Попов беше известен не само в България, но и на много големи сцени по света. Неслучайно французите сравняваха гласа му с катедрала, толкова беше впечатляващ като излъчване. Спомняте ли си неговия Борис Годунов, колко различен и колко правдив беше той в интерпретацията на този образ, или българските му герои - винаги автентични и въздействащи?

Големият треньор по щанги Иван Абаджиев

Tреньорът ни по щанги Иван Абаджиев почина на 85-годишна възраст. От няколко години Абаджиев живееше в чужбина.

Известният специалист е роден на 12 февруари 1932 година в Нови пазар. Като състезател по вдигане на тежести печели сребърен медал на световното първенство през 1957 година. Участва на Олимпийските игри в Рим през 1960-а.

През 1969 година Иван Абаджиев става наставник на националния отбор и изпълнява тази си функция близо 30 години с известни прекъсвания. Старшията променя изцяло методиката в тренировъчния процес на българските щангисти и превръща България в сила №1 в тежката атлетика. Под негово ръководство нашите състезатели са спечелили над 100 златни медали от Олимпийски игри, световни и европейски шампионати.

АПРИЛ

Легендарният вратар на „Черно море“ Симеон Нинов

Големият вратар на „Черно море“ от 60-те години на миналия век Симеон Нинов почина на 76 години. Той бе част от един от най-успешните отбори на „моряците” в историята – този от сезон 1968/1969, който завърши четвърти в „А” група, след като изпусна нелепо бронзовите медали в последните три кръга.

Нинов е роден на 22 юни 1940 година. През периода 1960/1973 пази на „Черно море“ в 197 мача в елита. Има 3 срещи за „Б” националния отбор и 12 за младежкия национален отбор.

МАЙ

Актьорът Илия Раев

През 2017 г. си отиде актьорът Илия Раев. Човекът, който е радвал публиката с играта си в незабравими български филми и на театралната сцена, почина на 77-годишна възраст след боледуване. От 2008 година той оглавяваше Драматично-кукления театър „Васил Друмев“ в Шумен и пак не слизаше от сцената.

Илия Раев завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Работи в Драматичния театър в Хасково от 1964 до 1967 г., а след това в Драматичен театър „София“ до 1990 г. После преминава в Малък градски театър „Зад канала“. От 2008 г. ръководи шуменските театрали, а за приноса си към театралното изкуство получава званието Почетен гражданин на Шумен.

Участвал е във филмите „Всичко е любов“, „Опасен чар“, „Борис Първи: Покръстването и Слово за буквите“, „Маргарит и Маргарита“. 

Спортната легенда Артеник Арабаджиян

Българският баскетбол загуби едно най-големите си имена, след като в Ню Йорк на 87-годишна възраст почина легендарният съдия Артеник Арабаджиян след тежко боледуване.

Арабаджиян е вторият българин след Ваня Войнова, приет в "Залата на славата" на баскетбола.

Артеник Арабаджиян е роден на 16 февруари 1930 година в Хасково. Възпитаник на френски колеж, полувисш институт за зъботехници и спортната академия със специалност баскетбол.

По време на своята кариера като играч става 4 пъти шампион на България - през 1952 и 1953 година с Ударник София и през 1955 и 1957 година със Спартак София, припомня БТА.

От 1967 до 1983 година е съдия на ФИБА. Получава наряди за мачове на три Олимпиади (Мюнхен 1972, Монреал 1976 и Москва 1980). Съдия е на финала на Олимпийските игри през 1972 година в Мюнехн, в който играят отборите на САЩ и СССР.

Американците, които до този момент не са губили никога на олимпийски игри, губят с 50:51 с кош на Александър Белов в последните секунди при изключително спорни обстоятелства, а двубоят се превръща в един от най-дискусионните в историята на баскетбола.

Година по-рано Арабаджиян ръководи и финала на Евробаскет 1971 в Германия. Има на сметката си наряди за 4 финала в турнира КЕШ. От 1986 до 1989 година е главен треньор на мъжката секция на Балкан Ботевград.

Актьорът Яни Йозов

Почина актьорът Яни Йозов. Той е роден през 1969 г." Завършва НАТФИЗ "Кр. Сарафов" в класа на проф. Стефан Данаилов.

Като студент участва с ролята на Давчо във "Веселите музиканти”, последвани от  "Хладнокръвно в Уест Сайд", "Емигранти", "Паника в хотела", "Хепи енд", "Гарганюа", "Криминале", "Аз, Фортинбрас", "Йестърдей", "Оркестър Титаник", "Тартюф", "Случайната смърт на един анархист", "Януари", "Оливър!" и "Страхотни момчета".

Освен на театралната сцена, Яни Йозов се изявява и в киното. Сред няко във филмите, в  които участва са "Козият рог" – реж. Н. Волев, "Хъшове", "Хълмът на боровинките", "Хайка за вълци" и др.

Доайенът на варненската спортна журналистика Петър Герчев

Снощи на 85 годишна възраст почина доайенът на варненската спортна журналистика Петър Герчев. Роден е на 10 септември 1932 година. През 1952 г. започва работа като репортер в радио Варна. Година по-късно става щатен кореспондент на вестник „Народен спорт”, на която длъжност се пенсионира след 40 години. През този период е сътрудник на Радио Варна и местните вестници, сред които „Народно дело”, „Полет”, „Запалянко”, „Черноморие”, „Черно море”, „Морски труд” и „Позвънете”. След пенсионирането си продължава да сътрудничи на варненските печатни издания, пише и сценарии за ТВЦ „Варна”, по които се реализират и филми, излъчвани в ефир от националната телевизия. Бил е 10 години сътрудник на агенция Франс Прес, а 12 години сътрудничи и завежда офиса на агенция Ройтерс във Варна. По време на творческата си дейност Герчев отразява не само спортния живот във Варна, а и много други събития в града. Неговите публикации, подробно описани в каталозите на Окръжната библиотека, се отличават с активна гражданска позиция по актуални теми на деня и чувствено журналистическо перо.

През професионалната си кариера е получил много награди. Избран е за спортен журналист на Варна за XX век, правителството го удостоява с орден „Кирил и Методий II степен”, а Община Варна – с „Награда Варна” и почетния знак с лента „За заслуги към Варна – златен”. Има щастлив брак. Със съпругата си са отгледали две деца – син и дъщеря, от които има четирима внуци.

Петър Герчев е почтен председател на Сдружението на варненските спортни журналисти и автор на много книги, сред които: „ПФК „Черно море”, „За честта на Варна”, „Алманах Спортна Варна” и много други.

Четете още Знаменитости, които светът изгуби през 2017-a - част първа

Знаменитости, които светът изгуби през 2017-a - част втора