Големият варненски журналист Митко Апостолов днес почерпи за своята 75-годишнина. Повече от половината от този 3/4 век той е посветил на четвъртата власт. Незабравимият глас от Радио Варна има 25-години зад микрофона. На тържеството за юбилея дойдоха много приятели, колеги и близки на едно от легендарните “пера” в морската столица. Той получи поздравителен адрес от общината, а благопожеланията нямаха край. Поканата да стане журналистя получава от своя добър приятел Димитър Вълчев-Американеца, който вече не е между живите и е основен “виновник” и авторът на тези редове да хване “перото”. “Той работеше в Радио Варна, срещна ме на плажа и предложи да работя при него. Веднага приех, защото винаги съм имал желание да бъда журналист, но в тази специалност приемаха трудно. Първите 10 г. не се занимавах със спорт - отговарях за транспорт, химия и строителство. После преминах в спорта, на който отдадох 15 г. от работата си”, спомня си Митко Апостолов, който завършва средно образование във Варна, след което следва в МЕИ - София (специалност машинен инженер). Преди да застане зад микрофона,той преминава през най-тежките области на стопанството - в железниците (започнал е във варненското локомотивно депо), в строителството на заводи в Девня и в гражданското строителство в Смолян. В радиото създава свой стил, налага тенденцията за “живо” включване на репортер от мястото на събитието. Успява да наложи 1-часова спортна емисия всеки ден и седмично обзорно предаване с продължителост цели 4 часа. И сега бате Митко не пропуска събитие във Варна, независимо дали навън е жега, или люта зима. Участва в списването на вестник “Демокрация” - от първия до последния брой, има публикации за “Старт”, “Земеделско знаме” и “Монитор”. С различните отбори и клубовеима над 150 пресичания на държавни граници. “В такъв момент няма как да не си спомня толкова много неща, които преживях. Но преди всичко искам да благодаря на моите родители, на моята съпруга Ружа (с нея сме повече от половин век заедно), на децата ми Десислава и Марчо, на внучките ми. Искам да спомена 2 събития от житейския си път. Първото от тях е от професионален характер – на 17 ноември 1993 г. бях единственият представител на варненските медии във френската столица при победата на националния отбор над Франция с 2:1 на стадион “Парк де Пренс”. Покани ме лично президентът на БФС Вальо Михов. Преживяването бе уникално. Имам запис, на който в последните минути на мача аз не се разбирам какво говоря. Емоцията бе страшна. Бог да го прости Мичмана, беше в съседната до моята кабина. На последния етаж бяхме само двамата - той коментираше за телевизията, а аз за радиото. Второто събитие е изцяло житейско – преди 10-ина години трябваше да ми направят животоспасяваща сърдечна операция, а интервенцията беше по силите единствено на д-р Чирков. Това костваше достатъчно много пари, а зад мен застанаха група мои приятели, които помогнаха финансово”, каза още юбилярът.Съвестната и всеобхватна работана Митко Апостолов е призната и с някои награди. Той е отличен със “Златен кортик” от министъра на отбраната заради пропагандиране дейността на воненно-приложните (моделни) спортове. И тогава този вид дисциплини не се ползват с голяма популярност, но имат сериозно представяне именно благодарение на бате Митко. Освен това той е определян в две поредни години за журналист №1 в конкурса на Двореца на културата и спорта.Юбилярят не пропуска винаги да благодари на колегите си – както от варненските, така и от столичните медии, благодарение на които хората и сега научават какво се случва по терените и в залите.
Борис Проданов