Концертът на „Биг Бенд Брас Асоциация” на Ангел Заберски дълго ще вълнува почитателите на музикалното изкуство във Варна. Минути преди концерта, непосредствено след генералната репетиция, диригентът Ангел Заберски-син и един от водещите тропметисти на днешна България Михаил Йосифов дадоха интервюта за "Чено море".
- Маестро Заберски-син, кое прави концерта ви във Варна по-специален?- С този концерт закриваме поредното издание на Европейския музикален фестивал с директор Мария Кондова. Позволих си да включа мои творби, които са 80% от целия ни концерт. За първи път идвам във Варна с такава внушителна формация от 18 великолепни музиканти – млади, безумно талантливи и влюбени в джаза. За мен е специална и публиката във Варна. По време на концерта ще прозвучи и премиерната ми пиеса “Ча-ча Варна”.- А вече добре ли плувате във водите на джаза?- Чувствам се най-добре в тези води, на джаза. Това е моето истинско амплоа. Моето кредо. В джаза е моето място. Това е моят гьол. (б.а. Тук Ангел Заберски визира въпроса ми от предишното интервю, който не беше забравил - “Всяка жаба да си знае гьола, кой е вашият гьол?”)- Не се ли страхувате от дълбокото?- Страхувам се от дълбоките води на истинското море. В музикалното – напротив. Колкото са по-дълбоки водите за един музикант, толкова по-добре за него, за неговия талант. Страхуваш ли се от музикалните дълбини, няма да успееш.- Продължавате ли да бъдете доверчив, или всичко подлагате на съмнение?- Всичко подлагам на съмнение. Нали съм представител на зодия Везни. Проявавам колебания понякога, предимно в музикален аспект. В живота – не!- Щедростта Ви премерена ли е, или се “излива” щедро”? или “наднича” с насмешка зад оградата на безразличието Ви?- Щедър съм към... себе си. И към музиката, която правя. В нея се “изливам” целия. Така съм и с музикантите, с които работя. Към случайни хора – ни капка щедрост.- Как се промени философията Ви за приятелството с годините?- С напредването на годините осъзнах, че най-големият приятел за мен е бил баща ми! После – майка ми! Те не са ме подвеждали с нищо. Подчертано е било и доверието им, и любовта им към мен. В днешния ден много-много не вярвам на приятелството, защото в това динамично време доминира интересът. А предателствата дебнат зад всеки завой. Зад всеки успех. Мога да се похваля, че имам много добри... познати. Дано само не ми се наложи да “изпитам “ приятелството някой ден.- Кое Ви прави истински щастлив днес?- Това, че мога да изразя себе си по този музикален начин. Че създавам стойностна музика. С художествена тежест. Истински джаз. В който няма компромиси. А да получиш признанието на специалисти, музиканти и най-вече публиката – това ме прави истински щастлив. Днес!- Злопаметен ли е Заберски-син?- Той много бързо се пали, но и толкова бързо му минава.- Какво би направил той, без да се замисли, без усилие?- Веднага тръгвам към магазина да си купя нова кола. Ако имах пари (пауза с усмивка). Бих се усмихнал и на случаен минувач. За поздрав.- Какви асоциации събужда у Вас, като чуете – Варна?- Честно да си призная, това за мен е лятото, средата на юли. Много туристи. Много атракции. Пъстър цвят и свят... Морска столица. На Варна много ще й отива да стане европейска столица на културата, независимо че тя за мен отдавна е такава!
Мишо Йосифов: Предстои да излезе моя песен, посветена на Лили Иванова
- Научи ли се да плуваш в джаз водите?- Давил съм се в тези води. Спасявали са ме. Затова се старая добре да плувам в джаз водите.- А не се ли страхуваш от дълбокото?-Не! Напротив! Колкото по-дълбоки са музикалните води, толкова повече ме предизвикват. И успявам.- Доверчив човек ли си?- Старая се да бъда доверчив. Да бъда позитивен. Полезен. Подхождам с доверие. Знам, че какъвто си представяш света, той такъв става. Е, аз си го представям добър и той става такъв за мен.- Щедростта при теб премерена ли е? Как я споделяш? Или няма място за нея в твоя “арсенал” от човешки прояви?- Щедър съм към хората, които ме слушат. С които споделям всекидневието си по-дълго време. Не обичам да съм стиснат. Не обичам и такива хора. Не съм и пестелив. Защото от родителите си знам, че пестеливостта е майка на мизерията.- Философията ти за приятелството как изповядваш?- Дори на 38-годишна възраст аз безрезервно вярвам в приятелството и му се наслаждавам. Ние, музикантите, сме групово племе. И е хубаво да си имаме доверие. И творческата ни среда да е приятелска. При мен е така!- Кое прави истински щастлив Мишо днес?- Много неща могат да ме направят щастлив. Да изброявам ли?... (Пауза с щедра усмивка.) Имам великолепно семейство с две деца – на 11 и на 9 години. Дори само тяхното “Добър ден, тате” и усмивки ме правят щастлив... Прекрасната среда на музикантите, в която се движа. Дали ще е по време на репетиции, на турне, по време на концерт... Нова музикална пиеса, която интерпретирам... Или песен, която запиша... Много неща ме правят щастлив!- В каква степен си злопаметен?- За някои неща съм злопаметен. За други – не. Да изброявам ли?- Какво би направил Михаил Йосифов, без да се замисли, от раз?- Обичам да се хвърлям в живота, без да се замислям. Първо действам, после – мисля. Знам, че винаги рискувам. Но нали е така – риск печели, риск губи. Засега натежава печелившият ми риск.- Кое по-лесно ти се отдава при свиренето – да направиш “дъжд” или “прилив на вълни”?- Не съм роден да избирам. И дъжда ще изсвиря и прилива на вълните – също. Всичко за мен е предизвикателство, което трябва да преодолявам успешно.- В какво усещаш стихията си – в импровизацията или в нотирания текст?- Импровизацията. Там е стихията ми. Но в същото време – с респект към написаната музика.- Тромпетът ли е голямата ти любов?- И любов, и омраза е бил тромпетът за мен. Както и всички нюанси между двете крайности на чувствата. Затова го и обичам!- А новата любов как е свързана с Лили Иванова?- Тя е певица с голямо сърце. И аз с голяма любов й написах първата песен, която вече се върти успешно в ефира на радиовълните в нейно изпълнение – “Просто съдба”. Предстои да излезе и втората песен, посветена на нея. Ще видим.- Като чуеш Варна, как реагираш?- Варна винаги събужда моята сърдечна усмивка. И много спомени изплуват в съзнанието ми. Първата ми съзнателна среща беше на варненския бряг. Пак във Варна, бил съм на 6 годинки, оперираха ме от апендисит. За първи път летях със самолет от София до Варна. Много спомени, свързани с Варна, са избледнeли.... Но и днес, като чуя Варна, сякаш ми дават знак за приключение, за авантюра, за неповторимо музикално изживяване...Кирил Аспарухов