Манастирът „Св. Марина“ край Ботево оазис за поклонници

Манастирът на добруджанци, както още е известна свeтата обител край с. Ботево с патрон св. мчца Марина, се намира на около 35 км от Варна. Ако се движите по главния път от Варна за Добрич, на около 6 - 7 км преди с. Стожер ще видите указателна табела, която ви приканва да завиете наляво за селата Крумово и Ботево. Някъде около тази отбивка минава т. нар. граница между областите Варна и Добрич. Решилите да се поклонят в светата обител, трябва да преминат транзит през с. Крумово и кв. „Пясъчник”, преди да достигнат до табелата, канеща ги да напуснат асфалтовия и да продължат по черен път, пресичайки южния добруджански чернозем, да стигнат до оазиса – в буквалния и преносен смисъл – “Св. Марина”.Оскъдни са запазените сведения за манастира. Във вестник “Македония”, бр. 39 от 23 септември 1871 г., Димитър Станчев, задомен в с. Юшенлий (старото име на с. Ботево), учител, основател на местния революционен комитет, писател патриот, близък приятел с Любен Каравелов и Христо Ботев, помества статията “Дълъп дере”, в която пише: “...Там, в храсталака, извира много студен извор, обграден отвътре с камани колкото гробница, а стените горе ачик, в който се намира хемен до пояс вода, що тече непрестанно и ся изтича по-долу от зданието, дето има особен извод и изтичащата вода образува река. Кара долапи, тоже полива бахчи...”Авторът съобщава, че тук ставал сбор, на който се стичала цяла Добруджа. Изворът бил собственост на турчина Сали Топчи бей от Добрич и тук той прекарвал лете “сеферич” с харема си. Решил да си направи сарай, но при разкопките изкопали кръст с надпис “Св. Марина”. Той продал цялата местност на дядо Лечо от с. Ботево за два коня, пет кози и три рогозки. Дядо Лечо пък я подарил на Църквата...Параклисът датира от 1884 г., както и двете къпални – мъжка и женска – всичко върху извора. В аналите на Варненската и великопреславска митрополия манастирът датира от 1940 г. като мъжка света обител. По това време той представлява и граничната зона на България с Румъния. Традиция е било на храмовия празник да има сбор – незабравен от ботевци и днес! Кервани от каруци са се проточвали срещу празника от цяла Добруджа, Варненско, Провадийско, Вълчидолско и т.н. Всеки си знаел мястото – провадийският керван в единия край, до тях каруците на ветренци и т.н... Стари и млади отивали най-напред в параклиса, за да запалят свещ, да се помолят за здраве и упокой на близки и сродници. После се отбивали в къпалните, откъдето вадели с кепчак вода и пиели за здраве. По отколешна традиция някои пренощували в параклиса. Малко е известно днес, че под “пренощували за здраве в храма” трябва да се разбира, че нашите баби и дядовци са участвували във всенощното бдение, което се служи срещу храмов празник.На празника след света Божествена литургия и водосвета гостите се къпели за здраве. Панаирната глъч била голяма. Младите са виели хора, а старите са се събирали на приказка и блага ракия. Сборът не минавал без някакво събитие – или ще се излее пороен дъжд, или мома ще се обрече във вярност на избраника си... След запустението, което преследва всички църкви и манастири с начална дата 9 септември, в последните години “оазисът” се възстановява. С благословението на Варненския и великопреславски митрополит Кирил и финансовата помощ и сърдечната пристрастност на семейство Бисерка и Петър Петрови от Варна днес манастирът “Св. Марина” има нов облик. Ремонтирани са параклисът с двете къпални. Изградени и изцяло новообзаведени са четири стаи за поклонници, както и магерницата към тях. На храмовия манастирски празник през 2006 г. Варненският и великопреславски митрополит Кирил благослови възобновяването и възраждането на традиционния събор на Марин ден, както е по-известен сред ботевци.Отново с безкористната подкрепа на семейство Петрови през юли и август 2006 г. манастирът посреща три групи неделни училища – една от Варна и две от Шумен от дом за сираци. Според ръководителите на неделните училища “...децата забравиха компютрите си, сближиха се с естествения заобикалящ ни свят, радват се на тревичките, не искат да се връщат в шумната градска глъч...” Още по-важно е, че в светата обител някои от тях за първи път се изповядаха и приеха вярата в сърцата си.Лиляна Трънкова