Започват обичайните пролетни ремонти по улиците и пътищата, които всяка година се правят по един и същ начин. Искаме резултатът да става все по-добър, но за да има качествена промяна, и то без наливане на допълнителни средства от хазната, трябва да се обърнем към съвременните технологии и материали. Това заяви за „Черно море” инж. Росен Колелиев, председател на секция „Инженерно строителство” към Камарата на строителите в България (КСБ), управител на „Пътища и мостове” ЕООД. По неговите думи в европейската практика има достатъчно нови технологични решения за ремонтиране и обновяване на улиците и пътищата. Имаме и пътностроителни фирми, които са готови да ги прилагат. За съжаление, все още няма инвеститорски интерес към тях при възлагането на поръчките. Продължава да се кара по отъпкания коловоз на добре познатите стари технологии, а минали веднъж през законовата процедура за обществените поръчки, прилагането им се бетонира и дори при очевадната нужда от ново решение повече нищо не може да се променя. Този закостенял консерватизъм води до задънена улица, защото и онези фирми, които имат желание да прилагат модерни решения, поради липса на интерес спират да заделят средства за технологично обновяване, каза инж. Колелиев. В това отношение „Пътища и мостове” продължава да прави изключение, като не се отказва да влага част от резултатите на фирмата в нови технологии и в момента разполага с единствената у нас машина за повърхностни обработки на настилките по съвременния метод, допълни той. Става дума за специален камион, оборудван с цистерна за емулсията и силоз с фракции. След подравняване и почистване на основата на пътя се пръска емулсията и веднага след това, за да няма замърсяване на повърхността, се полагат фракциите. Всичко става синхронизирано с помощта на компютър и се получава действително много качествено покритие, което отговаря на съвременните експлоатационни изисквания. Резултатът е високо качество, и то при по-ниска цена, обясни пътният строител.
Сега най-често какво се получава?Прави се познатата 40-сантиметрова настилка, което налага вадене на бордюри, повдигане на шахти. Да оставим, че тази работа нерядко се претупва и после капаците хлопат, криви линии, но се дават и допълнително средства. Докато при тънките настилки всички тези операции с бордюрите, шахтите, които оскъпяват асфалтирането, се избягват. На практика тънките покрития излизат с 40 - 50% по-евтини от настилката, правена по традиционния начин, категоричен е инж. Колелиев. По неговите думи при тази технология, когато се съчетаят с т. нар. студено рециклиране - използване на съществуващата настилка, която не се изкопава и изхвърля, а се фрезова, като остава намясто и се подравнява, се постигат бързина на строителството и по-голяма икономия на средства. С тънките покрития освен че се пести, се постига и много по-добър качествен ефект. Използват се съвременни материали като полимермодифицирана емулсия, която издържа на големи температурни разлики. И най-важното - постига се отлична херметизация на пътната настилка, за която водата е най-големият враг. Или, с други думи, ефектът от новата технология е с по-малко средства по-голяма експлоатационна трайност. В Европа над 30% от битума се използва за емулсия, която е в основата на тънките покрития, докато у нас влагането й е почти на нулата. Емулсията служи само за свързващите пластове, което няма нищо общо със съвременната технология, допълни инж. Колелиев.
Какво може да се направи?Накратко - нужна е програма за управление на пътните настилки, категоричен е пътният строител. Това е решаващо звено, каквото липсва в управленските програми на повечето администрации и което може да доведе да качествени промени. В тази насока първото нещо, което трябва да се направи, е поредица от измервания, за да се съберат необходимите данни за състоянието на цялата пътна настилка. В резултат на измерването се получават всички необходими сведения за нейните параметри в отделните участъци на пътната мрежа: геометрия, отводняване, носимоспособност, равност, грапавост, пукнатини, наличие на коловози, коефициент на сцепление и т.н. Всичко това може да се изпълни с новата уникална апаратура, монтирана на бус, която измерва и анализира всички дефекти по пътната настилка. Тя се намира във варненската проектантска фирма „Инжконсултпроект” ООД и е единствената не само у нас, но и на Балканския полуостров. После на базата на измерванията с апаратурата и направените анализи се съставя график кога е най-добре да се извърши ремонтът, с каква технология да стане и се представя на пътната администрация за изпълнение. Разбира се, никой не казва, че традиционните начини трябва да се забравят - просто трябва да се използва онази технология, която дава най-голям ефект за отделния случай. И точно заради това се прави диагностика с „пътния доктор”и се определя ефективният начин за извършване на рехабилитацията на настилката - на този участък с тънка настилка, на другия по класическия начин, на третия само с кърпеж. Дава се и препоръчителен график за времето, когато трябва да стане. Неща, които все още липсва в практиката. А като не знаеш какво да направиш, къде ще стигнеш, за къде си тръгнал?! Какви са пречките пред използването на съвременните начини за рехабилитация на пътищата? На първо място, факт е, че почти няма инвеститори, които да възлагат такива технологии (изключение прави агенция „Пътна инфраструктура” с поръчките за студено рециклиране). Най-вероятно това се дължи на бюрократизъм, липса на опит, страх от новостите и т.н. На второ място, Законът за обществените поръчки не позволява предприемчивите строители да сменят технологията, без да променят крайния продукт. Всъщност всички знаем, че важен е резултатът накрая - построен път с дълъг гаранционен период и съответните експлоатационни качества. Но такъв е законът! На практика губи обществото, защото с едни и същи средства по-бързо могат да се реконструират повече пътища, без разлика на качеството. Губят и строителите, които могат да увеличат обема на дейността си и намалят себестойността на СМР (строително-монтажните работи), коментира още инж. Колелиев.В тази посока на разсъждения може да се помисли и за още нещо, което би довело до още по-голям ефект. Ако сега се намери финансиране и своевременно се направи профилактичен ремонт с тънки покрития по основните пътни артерии на страната или на дадена община, ще се спестят много средства от хазната за последващите тежки и скъпи ремонти (да не забравяме старата поговорка „На брашното евтини, на триците скъпи”). Така само в рамките на новия програмен период 2014 - 2020 г. можем, пестейки средства, да осигурим нормални европейски пътища. Какво по-добро от това, заключава пътният строител.Стефан Денков