Сталин решава Денят на победата да бъде 9 май

Втората световна война. Конфликтът, който отнема живота на над 50 милиона души по целия свят. Войната, която променя съдби и територии на почти цялото земно кълбо. Освен СССР участват още 60 държави, като пряко са засегнати 80% от населението на земята. Военните действия се водят на териториите на 40 държави. Ужасът, който няма да бъде забравен скоро!
Войната, избухнала на 1 септември 1939 година, продължава до 1945 година. На 30 април 1945 година Хитлер и Ева Браун се самоубиват в бункера си в Берлин. Всичко приключва?!
На 8 май 1945 г. Германия подписва акт за безусловна капитулация със Съюзническите сили. Сталин обаче е на друго мнение.
Съветският лидер изрично настоява, на 9 май началникът на генералния щаб на Вермахта фелдмаршал Кайтел да подпише отделно германската капитулация само със СССР.
Именно тук се ражда Денят на победата – 9 май. Ден, който се тачи изключително много и в наши времена в Русия. Правят се грандиозни паради на Червения площад.
Като стана дума за паради, руснаците са царе в това отношение. Те честват винаги военните си победи или организират паради, за да покажат превъзходството си над врага. Началото е дадено още на 7 ноември 1941 година. Това е годината, когато започва операция „Барбароса“. Хитлер атакува СССР и стига буквално на километри от Москва, по всичко личи, че руснаците ще загубяг.
Сталин не мисли така. Вождът нарежда на 7 номеври на Червения площад да се организира парад, с който да се покаже на нацистите и на целия свят, че СССР в крайна сметка ще победи.
Тук проблем обаче е настъпващата немска армия, чиято артилерия обстрелва покрайнините на Москва, а нацистката авиация е била способна да атакува дори Червения площад. Поради тази причина още на 5 ноември съветските бойни самолети упорито атакуват врага, за да не допуснат да провали парада. На помощ на руснаците обаче идва и лошото време. Гъстите облаци пречат на германската авиация да извършва масирани атаки. 
Въпреки ниските температури и силния сняг тържественият марш започва точно в 8 часа сутринта. По площада минават конницата, прословутите тачанки (файтон, който се движи от тройка бързи коне, а отзад е качена картечница "Максим". ) и танкове Т-34. Тук интересното е, че участниците в парада заминават от Червения площад директно на фронта, за да се бият.
Целта на Сталин е постигната. Целият свят разбира, че бойният дух на руснаците не е сломен и те са способни на подвиг пред лицето на врага.
Разбира се, най-знаменитият военен парад идва, когато нацистка Германия е поставена на колене. След края на Втората световна война, точно на 24 юни 1945 година, руските бойци маршируват гордо по Червения площад. Шествието  приключва със строй бойци, които носят 200 пленени нацистки знамена. Те са хвърлени от солдатите в подножието на мавзолея на Ленин. Първият флаг, който полита към земята, е на батальона от СС, който се грижи за личната охрана на Хитлер.
Годишнината от края на Втората световна война се отбелязва във всички страни от антихитлеристката коалиция. На запад 9 май се нарича Victory in Europe Day, често писан като V-E Day или VE Day.

Китай, Франция и Северна Корея също обичат парадите
Другите държави, които показват мощ с парадите, са Франция, Китай и Северна Корея. За всеки национален празник – 14 юли, французите изпълват „Шан-з-Елизе“. Там се състои марш на сухопътните сили, бойната техника, чуждестранния легион, кавалерията. В небето фучат бойни самолети. Именно това е най-старият военен парад в света.
На всеки 1 октомври, когато Китай отбелязва основаването на народната република, 10 000 бойци и бойна техника преминават триумфално по площад „Тянанмън“ под зоркия поглед на Мао, който ги наблюдава от огромния портрет на площада.
На 9 септември пищен парад изпълва и площада на столицата на Северна Корея. Властта принужадава стотици хиляди граждани да изпълнят улиците, десетки хиляди са пък участниците в хореографията. На площада се движат тежка техника, ракети, войници.