За възможностите пред морската ни наука да носи сериозни приходи в условията на тежката криза, за предимствата от реализацията на проекта за създаване на Център по компетентност във Варна, който ще обедини и координира дейността в областта на морските науки и технологии, разговаряме с проф. д-р инж. Румен Кишев. Той е новият ръководител на Центъра по хидро- и аеродинамика (ЦХА) във Варна, а след последните промени в организационната структура на Института по металознание, съоръжения и технологии (ИМСТ)„Акад. Ангел Балевски” при БАН стана и негов зам.-директор по морските науки и технологии, което издига ЦХА на качествено по- високо ниво.- Вие сте сред инициаторите за новия Център по компетентност, какви са очакванията Ви за възможностите му да обедини морския научен потенциал?- От няколко години във Варна съществува Регионален изследователски център по морски науки и технологии, който включва ВВМУ, Института по океанология и ЦХА с идеята да координира работата в областта на морските изследвания. На базата на това сдружение наскоро беше изготвено предложение към МОН за създаване на Национален морски учебно-изследователски център по компетентност, финансиран със средства от програмите на ЕС. Паралелно върви и подготовката за разработване на утвърдената от МС пътна карта за изграждане на разпределена научна инфраструктура в областта на морските науки и технологии. Консорциумът, който ще работи по този проект, включва освен тези 3 института още ТУ – Варна, ИРР-СА и МУ - Варна. Пътната карта на инфраструктурния проект предвижда изграждането на нови специализирани лаборатории и изследователски звена на територията на всеки от участниците, които да работят интегрирано при решаването на проблемите, свързани с морето.- В каква насока ще се развиват новите лаборатории в ЦХА?- Предвиждаме да изградим специална лаборатория за изследване на конверторите на възобновяемата енергия от морето. Имаме предвид не само популярните форми като ветрогенератори, преобразователи на вълновата енергия, морските течения. Черно море има някои специфични особености, които могат да бъдат използвани като ресурс. Например, сулфитните разтвори, които се оказва, че макар и непряко могат да бъдат източник за добиване на електрическа енергия. Има такава разработка на екипа на проф., д.т.н. Венко Бешков от ИИИХ при БАН. Необходимата концентрация на субстанцията се формира след 500 м дълбочина и извличането й на повърхността представлява технологичен проблем. Неговото решаване е включено в работните ни програми. В същото време лабораторията ще може да се използва и при решаване на проблемите на бреговата хидродинамика. Заедно с Морското училище искаме да създадем и лаборатория за виртуална реалност, в която с компютърни методи и технологии ще бъдат пресъздавани реалните условия на работа на борда на кораба или на платформата, аварийните ситуации, в които екипажите могат да попаднат, за да бъдат подготвени да реагират адекватно. Нужно е да бъде създаден и мощен компютърен център за нуждите на числените хидродинамични изследвания. Искаме да го комбинираме с един научно-образователен комплекс с възможности за кампусно обучение. - Навремето тук се правеха практическите изследвания при строежа на всеки нов кораб…- Те и сега се правят. Винаги, когато се разработва нов плаващ обект- кораб, платформа или друго съоръжение, което ще работи в морски условия, задължително преминава през моделни изследвания. Защото колкото и да е напреднала теорията, има неща, които могат да бъдат изяснени само при експериментални изследвания.- Кажете за някои от тях?- В момента се налага новото изискване на ИМО всички кораби в експлоатация и новопостроените да имат гарантирана степен на енергийна ефективност, което е свързано с разхода на гориво, а от там с намаляването на вредните емисии в атмосферата. Единият от начините за намаляване на разхода на гориво при запазване на експлоатационните характеристики на корабите е инсталирането на външни устройства по корпуса, които да подобрят ходовите му качества. Съществуват поне 10-ина изобретения на такива устройства. Хидродинамичното взаимодействие на корпуса с тях е много сложно и единствено по експериментален път може да се определи, кое от тях е най-ефективното за конкретния плавателен съд. Вече втора година това е една от основните ни приложни дейности. Идват от чужди компании, като световно известната германска „Бекер систъмс”, която има патентовано такова устройство и правят с него около 200 преоборудвания на стари кораби на година. А това означава 200 моделни изпитания.Те са ангажирали няколко басейна в Европа, като един от тях е нашият, който засега има капацитет около 15 - 20 моделни изпитания на година. Подобни устройства изпитват при нас и от Ролс ройс, Хюндай, ДЕУ и др. Щяхме да имаме още повече поръчки, ако не се бавехме с производството на моделите за изпитанията. Машината, която ги произвежда, е вече на 40 г. и колкото да я усъвършенстваме, възможностите й са ограничени. Сега върви международна обществена поръчка и към края на годината се очертава да купим със собствени средства нова машина от последно поколение. Тогава работата много ще се ускори.- Колко такива центрове има в Европа?- Почти всяка държава с развито корабостроене има такъв по-малък или по-голям център. Нашият е на пето или шесто място в групата на големите центрове в Европа. Есперименталната хидродинамика е голям научен бизнес и към нея има сериозен международен интерес. И ние, макар и косвено в течение на научно приложната дейност, се опитваме да печелим от нея. Знаете, че финансирането на науката е символично у нас, а освен за заплати ни трябват средства за непрекъснатата поддръжка на центъра, който има например близо 20 000 кв.м. покривна площ, огромен обем помощни сгради, помещения, съоръжения и апаратура.- Какви са плановете ви в тази насока?- Разчитаме основно на собствените приходи от продажба на научни услуги. Като научен институт това може да е нашият бизнес. Ето, от няколко години събираме средства за новата машина за производство на моделите и вече разполагаме с необходимата сума. Има и други по- дребни нужди. Някои от тях ги включваме в самите контракти, така че клиентът си плаща и доставката на необходимата апаратура. Например, неотдавна голяма американска компания поръча при нас изпитанията на сондажна платформа. Част от исканите измервания трябваше да се направят по специален начин, а ние нямахме такава апаратура, споразумяхме се те да дадат част от парите и така закупихме нова апаратура на световно ниво за следене на движенията на плаващия обект в пространството.- В тази насока навярно ще се отвори още работа за ЦХА с откриването на нефт и газ в блок „Хан Аспарух”?- Сигурно. Ние имаме пълната възможност да поемем голяма част от всякакъв вид изследвания, свързани с усвояването на находището в блок „Хан Аспарух”. Но дали компаниите, които го разработват, ще станат наши клиенти все още не мога да кажа. Тук опираме до темата за държавната подкрепа на науката. Например, при даването на концесия на блока би трябвало в договорите да се постави като условия от страна на държавата, че 40 или 50 на сто от необходимите изследвания и др. дейности, свързани с разработването на това поле ще бъдат възлагани на български изпълнители. Ето, в това се изразява държавната помощ, за която настояваме отдавна. Доколкото знам, в подписаните договори няма такива клаузи. В същото време ние провеждаме подобни изследвания за световно известни компании-производителки. Ще дойде време да се построи експлоатационната платформа и ако имахме работещ корабостроителен завод, можеше да поеме изработването й. А една платформа струва няколко стотин млн. долара, които ще изпуснем.-Да се върнем на въпроса за моделните изпитания за енергийната ефективност, колко кораба досега са минали през центъра?- Около 30 - 40. Търсят ни, защото имаме сравнително нов басейн и качеството ни отговаря на всички международни норми. Сега друго изследване, което е популярно, е т.н. оптимален диферент (наклона по дължината на кораба). От дълги години опитните капитани знаят, че променят ли малко диферента на кораба могат да вдигнат скоростта му при същия разход на гориво. Това е емпирично познание и за да не се налага капитаните да го налучкват, от шипинговите компании идват при нас. Започнахме с няколко корейски, китайски компании, сега имаме клиенти и от Гърция, Турция, които искат да им правим моделни изследвания за оптималния диферент на отделните кораби. Нашият център разполага и с третия по големина в света плитководен басейн за изпитания на речни кораби, баржи и др. съоръжения, който беше предвиден да обслужва всички крайдунавски държави. За съжаление корабоплаването на Дунав замря по време на войната в западната ни съседка пред 90-те години, сега се правят опити за възстановяването му. В тази насока много ще се разчита и на интермодалните терминали.- Излиза, че проектът за Интермодален терминал- Варна ще създаде повече работа и на ЦХА? - Разбира се. Ние сме свързани преди всичко със строителството на нови кораби, товарни състави и др. Свързани сме с развитието на интермодалния транспорт. Сега за този голям басейн получаваме само от време на време поръчки, последната беше за речни кораби за Бразилия. Неотдавна участвахме в голям международен проект- телематични вериги в речния транспорт (проследяване движението на товарите с модерни технологии), това е важна задача, но по същата причина няма реализация в момента. - Запазен ли е научният потенциал на центъра? - Една част от старите кадри се запазиха, но повечето наближават вече пенсионна възраст. Бедата е, че през изминалите години на прехода се прекъсна естествената връзка. Имахме много добре подготвено средно поколение, което тръгна да търси други пътища на реализация, свързани с по-високи доходи. Това е голям проблем не само при нас, но и във всички клонове на науката. За да може човек да работи в нашия център, трябва да е много добре подготвен, но при новото поколение има голямо разминаване между високите изисквания и ниските заплати. Ние продължаваме да бъдем на държавна субсидия, това което допълнително изкарваме отива предимно за поддръжка, купуване на нова техника и програмни продукти. Проблемът наистина е много голям и все още търсим как да го решим. Един от начините да привличаме млади специалисти е обявяването на докторантури, което за младите хора се оказва много важно. Ще разчитаме и на новия център, за който вече говорихме. Очакваме ново попълнение на кадри от специалността „Океанско инженерство” в Морското училище. През последните години най-добрите ни млади специалисти дойдоха от там и се надявам да продължим и в тази насока.
Стефан Денков