Как полудя “Любовта е лудост” във Варна

Едно нещо (независимо какво) се пръква на белия свят с много любов, лудост и приятели. С истински съмишленици. Колкото и трудно да е началото, още по-трудно става неговото налагане. Създаването на традиция. С която се съобразяват участници, зрители, организатори. Цели 21 сезона популярният международен кинофестивал “Любовта е лудост” събираше цвета на българското кино и гости от Европа и света в края на август, за да покаже нови ленти, нови творци, нови тенденции, белязани от любовта и лудостта на творците, независимо от своята област. С няколко дни варненската филмова “лудост” се “засичаше” с “Аполонията” в Созопол, но с това кинотворците бяха свикнали и разпределяха “ангажиментите си” с двата фестивала.Тази година се случи нещо много неочаквано. Точно на 22 юни (в първия ден на лятото) да се открие ХХІІ издание на кинофестивала. Несъобразено със световното футболно първенство. Заведенията в центъра – пълни пред телевизионните екрани. Филмовите салони – полупразни. Нито една филмова прожекция не бе удостоена с пълна зала. Включително откриването и закриването на фестивала, което за мене е много тревожно. Това не беше се случвало досега. Дублирането с концертите на ММФ “Варненско лято” е другият полюс. Той винаги следва Международният театрален фестивал. И като се прибави неочаквания воден потоп в кв. "Аспарухово", картинката става повече от нелицеприятна.Съобразено с траура във Варна, имаше церемония по откриването на кинофестивала, но без червен килим, без открита кола с красиви момичета, внасящи символа на фестивала – златната Афродита. Без духовата музика на оркестъра на Военноморските сили... Само шпалир от моряци. ХХІІ издание на кинофестивала предложи цели 85 филмови ленти, прожектирани в три зали – зала 1 и зала 2 на ФКЦ, и зала Пленарна на Общината. Много бяха филмите. Много съпътстващите програми. Много панорами. Много български филми. Много лудост. Много любов... Малко публика.В конкурсната програма пред жури и публика бяха прожектирани 12 филма. Повечето от тях “хващаха” сърцето и окото. Но точно голямата Афродита на германския филм “Любовни пържоли” изненада неприятно публиката и разгневи журналистите на последната пресконференция, при обявяване на наградите. Председателят на журито – голямата режисьорка Нана Джорджадзе от Грузия (носител на златната Афродита пред 2000 г. за лентата си “Лято или 27 пропуснати целувки”) бе категорична. “Мнението ни е субективно. Ако беше друго жури, сигурно щеше да избере друг филм”.Между наградените филми се озоваха “Любовта си е любов”, Чехия, реж. Милан Чеслар – специална награда, “Петият сезон на любовта”, Полша, реж. Йежи Домарадски – награда на Мариан Джеджел за най-добра мъжка роля, “Пост партум”, Белгия, реж. Делфин Ноел – награда на красивата и талантлива Мелани Дуте за най-добра женска роля и “Фатален грях”, Португалия, реж. Луиш Диого – награда на Съюза на българските дейци. Само един филм бе отбелязан с две награди – румънският “Дежа вю”, реж. Дан Кишу, награда на гилдия “Критика” при СБФД и “Горчивата чаша”. Интересен сюжет, но камерата, която “играеше” през цялото време, на една ръка разстояние от лицата на актьорите подлуди повечето от зрителите в залата. Извън наградите остана великолепният руски филм “Игра на истина”, реж. Виктор Шамиров.За първи път на фестивала имаше толкова много режисьори, които представяха филмите си – 10 от всички 12, които представяха филмите си в конкурсната програма, което бе повече от похвално за организаторите.За първи път имаше съпътстваща програма пред входа на ФКЦ – всеки ден от 17,30 до 18 часа. Лудите танцуващи сърца на Варна демонстрираха салса, рокендрол, спортни танци, модерен балет, фолклор и улични танци, което беше великолепна хрумка на организаторите.Имаше и други препъни камъни, но по-важно е другото. След като “Любовта е лудост” се пръкна на белия свят от голямата любов на варненци (няма друг фестивал, който да има толкова много приятели съмишленици като спонсори) и създаде тази филмова традиция в края на месец август – фестивал на любовните филми, да продължи. Пълен напред! По варненски! И както е обявена Варна за филмова столица на България, да го защитава с всеки филмов фестивал. Защото след “Любовта е лудост” задава се Фестивалът на българския игрален филм “Златната роза”, Световният фестивал на анимационното кино. А в момента се подготвя възстановяването на друг варненски символ – Фестивалът на червенокръстните филми, който е от най-висока категория “А”. И всички те се вписват великолепно в платформата на Варна – кандидат за европейска столица на културата.Фестивалът свърши! Да живее Фестивалът!Кирил Аспарухов