Как полудя “Любовта е лудост” във Варна

Едно нещо (независимо какво) се пръква на белия свят с много любов, лудост и приятели. С истински съмишленици. Колкото и трудно да е началото, още по-трудно става неговото налагане. Създаването на традиция. С която се съобразяват участници, зрители, организатори. Цели 21 сезона популярният международен кинофестивал “Любовта е лудост” събираше цвета на българското кино и гости от Европа и света в края на август, за да покаже нови ленти, нови творци, нови тенденции, белязани от любовта и лудостта на творците, независимо от своята област. С няколко дни варненската филмова “лудост” се “засичаше” с “Аполонията” в Созопол, но с това кинотворците бяха свикнали и разпределяха “ангажиментите си” с двата фестивала.
Тази година се случи нещо много неочаквано. Точно на 22 юни (в първия ден на лятото) да се открие ХХІІ издание на кинофестивала. Несъобразено със световното футболно първенство. Заведенията в центъра – пълни пред телевизионните екрани. Филмовите салони – полупразни. Нито една филмова прожекция не бе удостоена с пълна зала. Включително откриването и закриването на фестивала, което за мене е много тревожно. Това не беше се случвало досега. Дублирането с концертите на ММФ “Варненско лято” е другият полюс. Той винаги следва Международният театрален фестивал. И като се прибави неочаквания воден потоп в кв. "Аспарухово", картинката става повече от нелицеприятна.
Съобразено с траура във Варна, имаше церемония по откриването на кинофестивала, но без червен килим, без открита кола с красиви момичета, внасящи символа на фестивала – златната Афродита. Без духовата музика на оркестъра на Военноморските сили... Само шпалир от моряци. ХХІІ издание на кинофестивала предложи цели 85 филмови ленти, прожектирани в три зали – зала 1 и зала 2 на ФКЦ, и зала Пленарна на Общината. Много бяха филмите. Много съпътстващите програми. Много панорами. Много български филми. Много лудост. Много любов... Малко публика.
В конкурсната програма пред жури и публика бяха прожектирани 12 филма. Повечето от тях “хващаха” сърцето и окото. Но точно голямата Афродита на германския филм “Любовни пържоли” изненада неприятно публиката и разгневи журналистите на последната пресконференция, при обявяване на наградите. Председателят на журито – голямата режисьорка Нана Джорджадзе от Грузия (носител на златната Афродита пред 2000 г. за лентата си “Лято или 27 пропуснати целувки”) бе категорична. “Мнението ни е субективно. Ако беше друго жури, сигурно щеше да избере друг филм”.
Между наградените филми се озоваха “Любовта си е любов”, Чехия, реж. Милан Чеслар – специална награда, “Петият сезон на любовта”, Полша, реж. Йежи Домарадски – награда на Мариан Джеджел за най-добра мъжка роля, “Пост партум”, Белгия, реж. Делфин Ноел – награда на красивата и талантлива Мелани Дуте за най-добра женска роля и “Фатален грях”, Португалия, реж. Луиш Диого – награда на Съюза на българските дейци. Само един филм бе отбелязан с две награди – румънският “Дежа вю”, реж. Дан Кишу, награда на гилдия “Критика” при СБФД и “Горчивата чаша”. Интересен сюжет, но камерата, която “играеше” през цялото време, на една ръка разстояние от лицата на актьорите подлуди повечето от зрителите в залата. Извън наградите остана великолепният руски филм “Игра на истина”, реж. Виктор Шамиров.
За първи път на фестивала имаше толкова много режисьори, които представяха филмите си – 10 от всички 12, които представяха филмите си в конкурсната програма, което бе повече от похвално за организаторите.
За първи път имаше съпътстваща програма пред входа на ФКЦ – всеки ден от 17,30 до 18 часа. Лудите танцуващи сърца на Варна демонстрираха салса, рокендрол, спортни танци, модерен балет, фолклор и улични танци, което беше великолепна хрумка на организаторите.
Имаше и други препъни камъни, но по-важно е другото. След като “Любовта е лудост” се пръкна на белия свят от голямата любов на варненци (няма друг фестивал, който да има толкова много приятели съмишленици като спонсори) и създаде тази филмова традиция в края на месец август – фестивал на любовните филми, да продължи. Пълен напред! По варненски! И както е обявена Варна за филмова столица на България, да го защитава с всеки филмов фестивал. Защото след “Любовта е лудост” задава се Фестивалът на българския игрален филм “Златната роза”, Световният фестивал на анимационното кино. А в момента се подготвя възстановяването на друг варненски символ – Фестивалът на червенокръстните филми, който е от най-висока категория “А”. И всички те се вписват великолепно в платформата на Варна – кандидат за европейска столица на културата.
Фестивалът свърши! Да живее Фестивалът!
Кирил Аспарухов