Русия и България вече били в информационна война

България е в информационна война с Русия, пише в публикувания на сайта на военното министерство документ "Визия 2020: България в НАТО и в европейската отбрана".
С него министърът на отбраната Велизар Шаламанов и президентът Росен Плевнелиев възнамеряват да отидат на срещата на върха в Уелс на 4 и 5 септември и да представят предстоящата реформа в армията, провокирана от забележки на алианса. Русия не е поканена на събитието.
Във "Визия 2020" се заявява, че "активното и повсеместно пропагандиране на руската политика, особено с посредничеството на български политически и икономически субекти и медии или недържавни организации, е явна информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността, и атакува директно националните демократични ценности, дух и воля". Информационната война е определена като една от заплахите за сигурността на страната във връзка с кризата в Украйна и "дългосрочната амбиция на Русия да възстанови влиянието си в бившето съветско пространство". Като друга заплаха е посочена опасността от "хибридна война", отново във връзка с Русия. Според авторите на документа този нов вид война съчетава конвенционалните методи с похвати на "партизанска, кибернетична и информационна война", както и действия, противоречащи на международното право.
Според специалисти е традиция анализът на рисковете и заплахите за страната да фигурират в подобен документ. Но обикновено не са конкретни, не се посочва конкретна държава, а по-скоро се разглеждат хипотетични ситуации в отделни региони, които могат да повлияят на националната сигурност. Конкретиката фигурира единствено в разузнавателните справки на службите за сигурност, но тяхното място не е в официални документи, които ще бъдат представени пред НАТО. Освен това документът трябва да е в унисон със Стратегията за национална сигурност, българската не е променяна от години и в нея Русия не фигурира като заплаха.
Изготвянето на визията започна преди три седмици и трябваше да ползва изводите от стратегическия преглед на отбраната, започнат от предишното ръководство, за да посочи какво въоръжение е нужно. От документа не става ясно дали е дочакан резултатът от прегледа. Независимо от това са изброени редица проекти за модернизация, които военното министерство възнамерява да започне.
Визията предвижда до 2020 г. да се отделят по 2% от БВП за отбрана. За целта всяка година ще се увеличават с 0,1% парите за армията. След увеличаване на парите между 10 и 15% ще се отделят за превъоръжаване. Преди седмица Шаламанов обяви, че плановете за превъоръжаване включват сделки за 1 млрд. лв., и изрази надежда, че част от парите ще влязат в българската индустрия. Ден по-рано той твърдеше, че тази година няма пари дори за вноската в НАТО.
Според "Визия 2020" трябва да се купят нови изтребители, а при по-добри икономически показатели - и система за противовъздушна отбрана. Другият проект е модернизация на три фрегати нов противокорабен комплекс, система за противовъздушна отбрана и торпедно въоръжение, 3D радар, безпилотен вертолет и бойна информационна система. Сухопътните войски ще се оборудват със 100-120 нови бойни машини. Ускорено ще бъде придобит терминал по програмата на НАТО за съюзно земно наблюдение (AGS) в рамките на съвместен проект с още 14 държави, членки на НАТО, се посочва още в документа. Предвижда се още и покупката на 4-6 радара с възможности за откриване и проследяване на цели в системата на ПВО на НАТО.
НАТО ще обсъди пет ключови теми на срещата в Уелс. Първата е за "готовността на алианса да усили колективната отбрана". Втората е свързана с "демонстриране на трансатлантическа решимост и подчертаване важността от увеличаване разходите за отбрана". Третата се отнася до "отношенията с Русия и укрепване на връзките с Украйна". Четвъртата е свързана с партньорските отношения и продължаване политиката на "отворени врати". Последната е "Афганистан и завършване на операцията на международните сили в края на 2014 г.".
В комюнике на алианса се подчертава, че "срещата на върха на НАТО ще се проведе в критичен момент за историята, когато глобалната сигурност е станала все по-нестабилна, както се вижда от действията на Русия в Украйна", пише в. "Сега".