Проевропейски сили доминират в новия Европейски парламент

Европейската народна партия (ЕНП) и Алиансът на социалистите и демократите в Европа остават първа и втора политически сили в следващия Европейски парламент, въпреки че губят мнозинството си на фона на силното представяне на евроскептиците и популистите. Значителен ръст бележат либералите и Зелените, които стават съответно трета и четвърта политически сили.

В неделя беше отбелязана и най-високата избирателна активност за европейски парламент от 1979 г. насам. ЕНП печели 179 места, докато Партията на европейските социалисти (ПЕС) последно се сдобива със 152. Трета сила в Европейския парламент е Алиансът на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ), който, благодарение на „Република, напред!“ на френския президент Еманюел Макрон, успя да спечели 105 места.

Такъв е резултатът от гласуването в приключилите в неделя избори с рекордна от 1994 г. насам активност на имащите право на глас стотици милиони европейци. Бъдещият Европейски парламент ще бъде доста по-пъстър политически и ще изисква далеч повече умение от отделните групи да си сътрудничат и коалират, за да не бъде блокирана работата му.

Показателен факт за новата ситуация е, че най-много депутати (по 29) изпращат ХДС-ХСС на канцлера Ангела Меркел и Брекзит партията на Найджъл Фараж, следвани от италианската "Лига" на вицепремиера Матео Салвини (28). Националистите на Марин льо Пен победиха във Франция новото движение на президента Еманюел Макрон, но то даде значителен тласък на либералите в ЕП до над 100 представители. Социал-демократите в Германия бяха изтласкани на трето място, но вторите по популярност Зелени засилват проевропейската група в европарламента с невижданите досега 70 депутати.

Сборът от групите на Европейската народна партия, Социалисти и демократи (около Партията на европейските социалисти), либералите (досегашните ALDE плюс движението на Макрон) и Зелените дават надежда на проевропейските сили. Благодарение възхода на Зелените и либералите в крайна сметка се оказва, че четирите групи са изгубили само 20 от 751 места на евродепутати и ще контролират 505 места.

Показателна е и реакцията на борсите (макар днес да не работят пазарите в Лондон и Ню Йорк) - еврото се държи стабилно (1.12 долара за Евро или близо до най-високото ниво от последните 2 седмици) и вниманието бързо се връща към търговското напрежение между САЩ и Китай и увеличената вероятност на 31 октомври Великобритания да напусне ЕС без сделка след оставката на Тереза Мей е включването на радикални еврокритици в борбата за премиерския пост.

Няма "дефицит на демокрация"

Резултатът от евроизборите е подпечатан със солидна демократична легитимност - избирателната актвиноот се увеличи до 51% - най-високото ниво от 20 години, след като на предишния вот бе 43%. Това е първото обръщане на тенденцията на непрекъснато намаляване на активността от първите преки евроизбори през 1979 г. и запушва устата на всички, които критикуват ЕС, че страда от дефицит на демокрация. На континента, родил демокрацията, засиленият интерес на гражданите на съюза към изборите е добър сигнал в контекста на възхода на автократични и тоталитарни режими като тези в Русия и Китай и на честите остри критики към Европа от американския президент Доналд Тръмп.

Рязко засилените позиции на Зелените и либералите може да доведе до одобряване на такъв състав на Европейската комисия, който ще поддържа по-твърда линия в регулирането на бизнеса, облагането на мултинационалните компании и по-активна политика по промените в климата. Много по-вероятно е новото проевропейско мнозинство да засили и натиска над страните членки от Източна Европа да спрат да погазват върховенството на закона, човешките права и свободата на медиите.

Какво ще направят Орбан и Салвини

Това засилва натиска над унгарския премиер Виктор Орбан да направи своя решителен избор дали да изтегли партията си "Фидес" от Европейската народна партия и да се съюзи с Марин льо Пен и Матео Салвини. От една страна, ЕНП вероятно ще е принудена да води такава политика и споразумения с проевропейските сили - включително по имигрантския въпрос - каквито Орбан неведнъж обяви, че не може да подкрепя и няма как да "продаде" на избирателите си в Унгария. От друга страна, той поддържа дистанция от Салвини/Льо Пен и заради сериозни протеворечия с техни водещи изолационистки лозунги и може да предпочете да остане в ЕНП. Там той не само ще е част от най-голямата парламентарна група и в новия Европарламент, но и при намаления брой на евродепутати в нея, неговите 13 представители изведнъж се оказват с относително по-голяма тежест.

"Голямата новина от тази нощ е, че възходът на екстремистите в Европа се оказа доста по-малък от очакваното", коментира пред "Ройтерс" Гунтрам Фолф от института "Брьогел" в Брюксел.

Салвини се представи толкова убедително у дома, че има основание да поиска промяна на участието си в националното управление, но на европейско ниво освен с Льо Пен той няма съюзници, постигнали силни резултати в страните си. Тепърва ще се следи дали ще успее да привлече 22 евродепутатите на управляващите в Полша евроскептици от "Право и справедливост".

Не е известо къде ще отиде и Найджъл Фарадж с неговите 29 депутати, но те безспорно ще се опитват да блокират, доколкото могат, решенията в началото на работата на Европейския парламент. До 31 октомври Великобритания така или иначе трябва да напусне ЕС (както и всички британски евродепатути да се тръгнат), но Фарадж ще се опита да обърка и този процес. Той вече поиска място в британския екип за преговори с ЕС за Брекзит и позициите му са такива, че по-скоро ще тласнат страната към "развод без споразумение".

"Зелената вълна"

В Германия, излъчваща най-много евродепутати, консерваторите на Меркел изгубиха 7 пункта, а евроскептичната "Алтернатива за Германия" добави 4 пункта до 11%. Но голямата новина в страната - и в Европа - е, че "Зелените" станаха втора сила с почти удвоен резултат до 21% от гласовете. Социал-демократите бяха пометени на трето място от тази "зелена вълна".

Във Великобритания "Зелените" взеха над 11% от гласовете и са на трето място пред управляващите консерватори. Над 13% взе зелената коалиция във Франция, което я постави веднага след двата водещи блока - на Льо Пен и на Макрон.

Заедно с доброто представяне на екологичните партии в редица западноевропейски държави - две места във Финландия и Дания, първо място в Ирландия от две десетилетия насам и солидни резултати в Белгия и Холандия - това помогна групата на "Зелените" в ЕП да се увеличи със 17 депутати до общо 69-70. Това ще една от малките групи в парламента, но с относително голяма политическа тежест поради необходимостта от сглобяване на работещо проевропейско мнозинство, което да блокира антиевропейски, националистически и популистки сили. Показателно е, че на този етап "Зелените" изпреварват с 1 депутат групата около Салвини - той се надяваше да има трета или дори втора по големина група в ЕП, но сега е пети.