Макрон призова ЕС да се обнови или да изчезне

Европейският съюз трябва да се съсредоточи върху климата, сигурността и растежа след евроизборите или да изчезне, заяви френският президент Еманюел Макрон, след като евролидери се срещнаха в Румъния, за да очертаят пътя след Брезкит, съобщи "Ройтерс".

Лидерите на всички държави-членки, с изключение на Великобритания, се срещат за Деня на Европа в град Сибиу, който има германски и унгарски корени, 15 години след разширяването на изток на ЕС, най-накрая предавайки на историята Желязната завеса, която раздели Европа след Втората световна война.

"За 15 дни около 400 милиона европейци ще изберат между проект ... за по-нататъшно изграждане на Европа или проект за унищожаване, деконструиране на Европа и връщане към национализма", коментира Макрон на неформалните разговори между 27-те лидери.

"Сега трябва да се движим по-бързо и с повече решителност по отношение на европейския ренесанс. Климатът, защитата на границите и моделът на растеж, социалният модел ... е това, което наистина искам през следващите години", допълва той.

Франция и седем други държави от ЕС предложиха до 2050 г. да се стигне до "нулеви нетните емисии на парникови газове" за дискусията в Сибиу, която е богата на символика, но не се очакват конкретни решения. Това отчасти отразява колко смутни са времената за ЕС.

"Разривът е във всички европейски нации. Алтернативата ще е ясна. Все още ли искаме да продължим да строим заедно, дори и по различен начин, за да подобрим нещата", коментира Макрон.

Разделен по въпроси, вариращи от миграция до демократични стандарти, ЕС се бори с Брекзит и вълна от популизъм и е изправен пред външните предизвикателства на Китай, Русия и САЩ. Също така изостава по въпроси от изменението на климата до киберсигурността.

Но 27-те лидери подписаха декларация, която обещава да "защити единна Европа", "да останат обединени" и "винаги да търсят съвместни решения" в следващия политически цикъл до 2024 година.

По-непосредствени последици биха могли да произтекат от неформални дискусии относно назначаването на нови хора за най-силните позиции в ЕС начело на Европейския съвет, който обединява националните лидери, изпълнителната Европейска комисия, Европейския парламент, Европейската централна банка и съвместната дипломатическа служба.

Всичките пет длъжности ще бъдат отворени по-късно тази година, а настоящият Европейски парламент вече обяви кандидатурите си за работата на Комисията, включително консерваторът-германец Манфред Вебер и холандецът-социалист Франс Тимерманс.

Националните лидери обаче искат да запазят твърд контрол върху процеса, в който партийната политика, географските райони, политическите приоритети, както и личните профили на кандидатите, играят важна роля.

Евроскептичният премиер на Унгария Виктор Орбан, както и гръцкият премиер Алексис Ципрас бяха сред онези, които се изказаха срещу Вебър. Лидерите на Люксембург и Литва се противопоставиха на идеята да следват избора на настоящия ЕП.

Въпреки че е желателно за гладко бъдещо сътрудничество, не се изисква официално единодушие. Орбан и бившият британски премиер Дейвид Камерън се противопоставиха на номинирането на сегашния ръководител на ЕК Жан-Клод Юнкер през 2014 г.

Другите имена в "шапката" са на французина Мишел Барние, преговарящ за Брекзит или Маргрете Вестагер, настоящият комисар на Дания, която наложи тежки глоби на глобалните технологични гиганти Google и Apple.

Туск иска да свика още една среща на върха в Брюксел на 28 май, два дни след гласуването за Европейски парламент, за да могат националните лидери да обсъдят резултатите и да се споразумеят за следващите си стъпки.

news.bg