Ограничават финансирането на събития с малко посетители

Общинските съветници от постоянната комисия „Култура и духовно развитие“ достигнаха до съгласие да бъдат ограничени средствата на некоректни бенифициенти по фонд „Култура“. По време на редовното си заседание те разгледаха мониторинговия доклад за ефекта на реализираните инициативи, финансирани от община Варна през изминалата година. Обмисля се също да бъдат редуцирани средствата на събития, които са привлекли малко посетители. 

Според договорите по фонд Култура 20% от финансирането се изплаща след финализиране на проекта. Предложено беше да не се издължава сумата на организатори, които не са спазили изискванията по договорите си – да съдействат на екипа, ангажиран с изготвянето на мониторинговия доклад, както и тези, които не са посочили в рекламните си материали, че събитието се осъществява с подкрепата на община Варна. 

„През 2017-а бюджетът за фонд Култура беше по-скромен, предвид това, че повече средства бяха насочени към Варна – Европейска младежка столица. Бяха финансирани само големите фестивали, без които обликът на града нямаше да е такъв, какъвто сме свикнали да го виждаме“, отбеляза председателят на ПК „Култура и духовно развитие“ Даниела Димова. 

Доколко финансираните събития са изпълнили задачите, залегнали в правилника на фонд „Култура“ е измерено с експертен анализ, представен пред съветниците от ресорната комисия. Изводите са, че посещаемостта през тази година е по-висока, спрямо предходната. Това декларират организаторите, а до същото становище достигат и анализаторите, използвали метода „таен клиент“. Събитията през 2017-а в духа на Варна – Европейска младежка столица са били насочени основно към младите хора – 62%, 25% са били насочени към хора в активна възраст. За разгласа на събитията си организаторите са разчитали предимно на социалните мрежи и печатни материали като флаери и брошури. Почти не са използвани канали като радио и телевизия. Потребителите от своя страна посочват, че са получили информация за съответно събитие най-вече от свои близки и познати – ок 54%, 30% са научили за него от Фейсбук, 24% от информационни сайтове. 

Посетителите са дали висока оценка на цялостната атмосфера на събитията – над 84% са удовлетворените от този критерий. 78% са адмирирали ангажираността и съпричастността на екипа. Най-ниска оценка е дадена на интериора на мястото на провеждане. Общата средна оценка на удовлетвореността от събитията е 8 от максимално 10 точки. 

Една от препоръките към организаторите е рекламните им материали да бъдат двуезични, тъй като анализът показва, че сред посетителите има доста чужденци, които идват във Варна през лятото. Друга от препоръките е заглавията на събитията задължително да са на български, а по желание и на втори език, съобразно целевата аудитория на проявата. 

Сред най-успешните събития, финансирани по фонд „Култура“ през миналата година са „Джаз на младите“, организирно в международния ден на джаза - 30 април в Юнашкия салон, както и „Усети града“ на асоциация за култура, етнология, антропология - младежки проект с тенденция за развитие ако бъде превърнат в реален пешеходен маршрут из Варна. Друга интересна инициатива, реализирана през миналата година е библиотеката на открито „Рапана“. 

Сред многото филмови прояви и фестивали може да бъде откроена платформата за документално кино Кинеток. Като успешни се определят и инициативите на фестивала „Любовта е лудост“ за създаване на фестивална киноакадемия и младежко жури, което през тази година даде вота си за първи път. 

Други интересни прояви са фестивалът за компютърно изкуство Футуро, който вече две поредни години привлича световно известни участници, както и фестивалът Радар с два надградени формата –  ателие за деца и младежи и ателие за млади фестивални мениджъри. 

Забележки експертите отправят към 13-ото издание на фестивала на анимационния филм. Дори неговият създател Анри Кулев отбелязва, че проявата не събира достатъчно публика в залите и концепцията за провеждането му подлежи на преосмисляне. 

Като безспорно несполучлива се определя творческата работилница „Опит за гнездене“. 

ПОЛИНА ПЕТРОВА