Няма крайни нарушения във влажните зони около Варна

Ели Маринова

Студенти и ученици се включиха в отбелязването на Световния ден на влажните зони, организиран от Басейнова дирекция „Черноморски район“. Магистри от специалност „Инженерна екология“, към катедра „Екология и опазване на околната среда“ в Техническия университет-Варна дискутираха мерките по спасяването на влажните зони, както и предизвикателствата чрез екологосъобразни решения да се ограничат въздействията от човешката намеса върху климата.

Всяка година на 2 февруари се отбелязва Деня на влажните зони, каза Силвена Господинова, главен експерт в Басейнова дирекция „Черноморски район“. Обнадеждаващо е, че няма констатирани нарушения и крайни дейности, които да пречат на възстановяването на влажните зони в нашия регион. „2 февруари е и датата на приемането на Рамсарската конвенция през 1971 г. Тя вече е ратифицирана от 158 страни, сред които и България и защитава 1721 влажни зони. Българските влажни зони са “Атанасовско езеро”, “Комплекс Беленски острови”, “Дуранкулашко езеро”, “Остров Ибиша”, “Шабленско езеро”, “Местността Пода”, “Поморийско езеро”, “Комплекс Ропотамо”, “Езеро Сребърна”, “Езеро Вая” и „Карстов комплекс Драгоманско блато“. Хората са разбрали, че с природни дейности се постигат по-добри резултати при защитаването на земята от антропогенното въздействие. Измененията в климата са факт. Темата за 2019 г. е „Влажните зони и климатичните промени“ като се подчертава важната роля на влажните зони като решение срещу измененията на климата. От 1970 г. насам 35% от влажните зони в световен мащаб са загубени“, каза още Силвена Господинова.

По нейни думи, затова са и мерките в световен, национален и регионален мащаб. „Имаме набелязани мерки в Плана за управление и на речните басейни. Целта е влажната зона до нас не само да защити обитаемте места. Тези места са като гъба. Съдържат голямо количества вода и при големи засушавания обогатява почвата, растителността и дават живот на много същества. В плана на дейности е включено изискването да не се застроява в тези зони. В тях има режим на влизане само със заповед на министъра на околната среда и водите. Има нови ценни видове риба, водолюбиви животни, насекоми. Това е интересно богатство. Устията на реки също са ценни влажни зони. Някои от тях са солени, например устието на р. Батова. На 6 метра навътре виреят Мангровите гори. Изкуствени влажни зони можем да създадем вътре в градовете. Около тях хората могат да разтоварват от ежедневния стрес", отбеляза още специалистът.

На 7 февруари ще се проведе открит урок с ученици от СОУ „Димчо Дебелянов“, на който децата ще се запознаят с възможността влажните зони да намалят негативните въздействия от климатичните изменения.

Още за влажните зони и пораженията върху планетата:

За последните 35 години честота на природните бедствия е нараснала повече от два пъти, като 90 % от тези бедствия са свързани с водата. Предвижданията за бъдеще са за още по-екстремни метеорологични условия. Влажните зони играят значителна роля в стабилизирането на емисиите на парникови газове и смекчаване на последиците от изменението на климата. Влажните зони са буфер за крайбрежните райони срещу екстремни климатични явления. Крайбрежните влажни зони като солените блата, мангровите гори, „подводните ливади“ с морска трева и кораловите рифове действат като естествени ограничители. Те намаляват интензивността на вълни, бури, цунами като предпазват 60 % от населението от наводнения и щети върху собствеността, и загуба на живот. Влажните зони редуцират наводненията и облекчават засушаванията. Вътрешните влажни зони като реки, езера, блата и заливни равнини, функционират като гъби, абсорбират и съхраняват обилните количества валежи и редуцират щетите от наводнения. По време на сухите сезони в пустинни климатични условия, влажните зони освобождават съхраняваната в тях вода като така забавят настъпването на суша и минимизират недостига на вода.

Торфищата, мангровите гори и морската трева съхраняват огромни количества въглерод. Торфищата покриват само около 3% от площта на нашата планета, но съхраняват приблизително 30% от целия въглероден двуоксид – два пъти повече от всички световни гори заедно. Влажните зони са най-ефективните „складове“ на въглерод Земята. Когато влажните зони се пресушават или изгарят (най-често за земеделие), влажните зони се превръщат от „складове“ на въглерод в източник на въглерод като отделят в атмосферата съхраняваният от тях въглерод в продължение на векове. Емисиите от въглероден двуоксид от пресушени или изгорени торфища се равняват на 10% от годишните емисии на всички видове изкопаеми горива.

Температурата се покачва - от 1880 до 2012 г. средната глобална температура се е повишила с 0.85 ° C. Океаните се затоплят, снегът и ледът се топят и морското равнище се повишава . От 1901 до 2010 г. средното глобално ниво на морето се е повишило с 19 см, тъй като океаните се разширяват поради затопляне.Екстремното време се засилва. Климатичните модели дъжд/суша се променят. Парижкото споразумение цели да ограничи повишаването на средната глобална температура през този век под 2° C.

Снимки Палмен Гутинов