Проф. д-р Веселин Пейчев, вр. и д. директор на Института по океанология към БАН: Недопустимо е България да остане без научноизследователски кораб

- Преполовихме годината, как се изпълнява научноизследователската програма на варненските океанолози?

- Изпълнението на научноизследователската ни програма, както и на плана за експедициите с НИК „Академик” вървят успешно. Засега нямаме сериозни проблеми от това, че изтекоха регистровите документи на кораба ни. Срокът им беше до края на април и оттогава вече на 3 пъти с наши молби се удължава от Българския корабен регистър и Изпълнителната агенция "Морска администрация". Правим допълнителни проекти, имат забележки – отстраняваме ги, и така продължава експлотацията му. Повече няма как да получим удължаване на срока им и „Академик” ще трябва да излезе за класов ремонт.

Що се отнася до основните задачи, по които работим, една от тях е по договор с МОСВ за химически и биологичен мониторинг на водите на Черно море. Това се  прави ежегодно и е свързано с поетите задължения на България към Европейския съюз.

Другата важна държавна задача е по два договора към ИАРА във връзка с определянето на запасите от промишлените видове риба в българския сектор на Черно море, което също е задължение на страната ни към ЕС. На тази база Европейската комисия определя квотите за улова. Продължава работата ни и по големите проекти към Европейското икономическо пространство по програма, финансирана основно от Норвегия. Те са за подобряване на мониторинга, за контрола върху шума, за отпадъците в морето - все нови направления, където още не разполагаме с достатъчно данни.

Приключихме техническото проектиране на бъдещото рибарско пристанище „Карантината”. Проектът вече е готов и се очаква финансиране, за да се пристъпи към строителството на това съоръжение, с което ще се подобри инфраструктурата в южната част на Варненския залив.

В момента кандидатстваме по още няколко проекта към ЕС и към националния фонд „Научни изследвания”.

За изпълнението на всички тези задачи непрекъснато извършваме експедиции в морето. НИК „Академик” е доста ангажиран - само тази година досега има близо 100 плавателни дни.  Така че, както споменах в началото, основният ни проблем остава изтичането на срока на неговите документи, а също и на научноизследователската подводница.

- Двата плавателни съда вървят в пакет, така ли?

- Да. И на двата са изтекли документите, и на двата се правят проверки, за да бъде удължен срокът на експлоатацията им. Трябва да бъдат отстранени редица недостатъци по механизмите и по системите, осигурителните средства и т.н.  Наистина вървят в пакет, защото подводницата не може без кораба. Когато изпълняваме задачи с нея, „Академик” я пренася, докато стигнем мястото на спускането й. И ако спре корабът, няма как да се пусне подводницата. А тя остана единствената на България, след като ВМС вече няма нито една. Може да се потапя до 200 метра дълбочина, да извършва огледи, да взема проби от дъното, може да прави подводно заснимане и т.н. Тоест тя поема доста полезни дейности, които няма кой друг да изпълни у нас в момента.

- Какъв е изходът от ситуацията?

- Корабът е собственост на Българската академия на науките, която би трябвало да се погрижи за неговото състояние, но тя не разполага със средства за това. С отпуснатата бюджетна субсидия едвам успя да плати увеличението на минималната работна заплата от 380 на 420 лв. Ремонтът на „Академик” ще струва 1,1 млн. лв., които няма как да бъдат отпуснати от бюджета на академията. Остава единствената възможност - с решение на Министерския съвет да се осигури целево финансиране в рамките на 1 млн. лв. Написали сме писмо от името на БАН. То е подписано от областния управител на Варна Стоян Пасев и от кмета на общината  Иван Портних. Благодаря за тяхното съдействие. Писмото е внесено и доколкото неофициално разбрах, предстои да бъде разгледано на заседание на правителството.  Имаме положително становище от министрите, а ние работим с повечето ведомства и изпълняваме съвместно задачи. Така че очакваме скоро да има решение на въпроса. Ако това не стане, няма повече възможности за удължаване на срока на документите от страна на морските власти и след края на годината НИК „Академик” ще бъде привързан за кея и няма да може да плава. Ще го сполети съдбата на НИК „Проф. Александър Вълканов” на Института по рибни ресурси, който вече 5 години стои вързан на кея, тъй като не му е извършен класов ремонт. Впрочем така, както стои корабът на кея, разходите по него продължават. Защото задължително трябва да има екипаж, осигурена вода и ток, спасителни средства, вървят наеми, кейови такси и др. Така че разходите се трупат, а в същото време няма никаква дейност.

- Обмисляте ли и други варианти за решаването на проблема?

- През октомври или ноември се очаква по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” да бъдат обявени конкурсите за върхови постижения. И по тях смятаме да кандидатстваме за купуване на нов научноизследователски кораб. Тоест, да имаме проект, който е за научна инфраструктура, и по този начин да бъде купен нов кораб.  НИК „Академик” е произведен през 1979 г. и вече е време да се мисли за подмяната му. Ако бъде одобрен проекта и спечелим конкурса, той ще струва някъде 30-40 млн. лв. В момента работим по него, защото няма друг изход. В никакъв случай не бива да се допусне България да остане без научноизследователски кораб. Това ще бъде просто срамно за една морска държава.

-  Кога ще станат ясни резултатите?

- До края на тази година ще бъде кандидатстването. И следващата година ще стане ясно какъв ще бъде резултатът от конкурса.

- Това не е ли малко хазартно решение?

- Няма 100-процентова сигурност, че ще се получи. Другата възможност е от бюджета за 2017 г. да бъде отпусната по-голяма бюджетна субсидия на БАН. И с нея тя да може да финансира ремонта на НИК „Академик” от началото на следващата година.

- А има ли вариант за продажбата на „Академик”?

- Получаваме оферти за купуване на „Академик”, но те са за ниска цена, и с тези пари едва ли ще може да бъде купен нов, макар и по-малък научно- изследователски кораб. Пък и с такъв по-малък няма да можем да поемаме задачите, които в момента изпълняваме с „Академик” за изследване на целия български сектор на Черно море. А корабът ни може да изследва не само Черно море. Когато е бункирован, има осигурена автономност 24 дни в морето и може да изпълнява мисии в целия Световен океан. Също така има и ледови клас  и може да отива в много северни и южни ширини. Корпусът му е солиден, двигателят е в добро състояние и при един класов ремонт може да продължи своята експлоатация поне за още 5 години. А през това време да се работи за доставянето на нов научно- изследователски кораб. Така че единият вариант не изключва другия. Напротив, двата взаимно се допълват и осигуряват безпроблемно бъдещата научноизследователска програма на Института по океанология. Впрочем това ще е най-добрият вариант, ако може да се реализира.

-  Като заговорихме за кораба, материалната база на института също е доста остаряла, нали?

- „Академик” е най-важната задача. С големи усилия тази година успяхме да обновим няколко лаборатории, кабинети, които не бяха ремонтирани от 30 години. Като цяло трябва да се мисли за нова сграда на Института по океанология. Сегашната се води като временна постройка и така си остава временна повече от 40 години. Големи са трудностите, защото бюджетната ни субсидия стига само за плащане на едни много ниски заплати, всички останали средства се осигуряват от спечелените проекти, по които работим. За съжаление, няма такива проекти, които са за ремонт на кораб или за ремонт на сгради. Те са само за оперативна дейност, като се предполага ,че България разполага с нужния кораб, научна инфраструктура и сграден фонд.

-  След като новите проекти са основният източник за финансиране на научния потенциал на института, какви са очакванията  в тази насока?

- В момента кандидатстваме по няколко проекта. Има програма „Балкани” по линия на черноморското сътрудничество и се финансира от Европейския съюз, но още не са излезли резултатите. Отново кандидатстваме и по други програми към ЕС, към МОСВ. Едната е за изследване на фарватерите, другата ще е за изследване смъртността на делфините. Не е ясно на какво се дължи повишената им смъртност и докато не се изясни причината, на този етап е прибързано и неоснователно направо да се забранява риболовната дейност. Може да се окаже, че има повишена смъртност и поради заболяване, тъй като и при делфините има различни болести. Трябва да се изследва и ефекта от проведените военноморски учения, от физическите изследвания, които се извършват на морското дъно, и т.н. Така че причините за повишената смъртност могат да бъдат най-различни. Досега нямаме наблюдения, че риболовът е основна причина за повишената смъртност на делфините.

Но пак ще кажа, ако нямаме действащ кораб, нито една от всички тези задачи не може да бъде изпълнена. А да не говорим за реалната опасност  от проваляне на някои договори, които са международни и по които имаме големи неустойки. Предстоят експедиции с италиански, румънски и гръцки учени. Следващата година от Италия искат да наемат кораба за 40 дни, но ако не бъде извършен ремонтът му, няма как да подпишем договора. Така че сегашното безхаберие по отношение на НИК „Академик” не може повече да продължава.

Стефан Денков

Четете още Уникален мозъчен тръст помага за управление на крайбрежието