Маргарита Серебрянник: Защо да остана във Варна?

По принцип не съм от Варна. Не съм дори от България. Там, където съм родена, не беше възможно да се живее – твърде голям град, твърде много коли, твърде много хора. Но защо се оказах във Варна? Защо не в Букурещ, както се е предполагало, или в София, или Бургас, или, откъде да знам, в Атина? И защо обичам този град, защо искам да остана тук?

Има два възможни отговора на въпроса: единият е, че Варна вече е станала родният ми град. Живея тук от доста време вече. Тук са приятелите ми, тук е всичко, с което съм свикнала, всичко ценно за мен.

Другият е, че Варна е доста уникален град сред останалите български градове. Едно от първите неща, за което се сещаме, мислейки за Варна, е морето. Сега, през януари, когато навън е сняг на всичкото отгоре, често забравяме за него. А то е близо. Ако ми се ще, може сега да спра да пиша, да изляза навън, да премина две улици и ето го, морето. Вървейки в Морската Градина, виждам пет до десет кораба, чакащи да влязат в порта.

Защото морето служи не само да ходим на плаж лятото (въпреки че и това обичам). Благодарение на него климатът във Варна е по-умерен, отколкото в останалите части на държавата – няма страшната лятна жега. То позволява, чрез Варненското пристанище, през града да минават стоки от България и целия свят. Лятото привлича туристи, но не толкова, колкото например Слънчев Бряг в Бургас. Може да се каже, че то е една от причините за динамизма на града.

Защото Варна не случайно е станала Европейска Младежка Столица тази година. Това е град с много млади, амбициозни хора, с десетки най-различни училища и дори с университети. Град, който винаги се движи, където виждаме най-различни хора, с най-различни професии.

Сега вземам участие в един малък проект на Amorpha, организация, поддържаща проектите на млади хора. Мисля, че варненската фондация е единствената в България, което значи, че във Варна има голямо поле за нейната дейност.

Вече споменах, че Варна е Европейска Младежка столица тази година. Ще дойдат млади хора от различни кътчета на континента, ще имаме възможности да се срещнем с нови хора, да намерим нови приятели.

Но Варна вече е многокултурен град.. Нямам изключително много познати, но дори сред хората, които познавам, има чужденци. Само в училището ми има французи, белгийка, швейцарец, момиче от Англия и дори едно от Нова Зеландия. Срещала съм студентка от Хондурас, семейство колумбийци, индийци, китайка.. и това без да излизам от града. Не знам как е в останалите български градове, но е най-малко учудващо, че в един не много голям град може да се намерят толкова много култури и националности.

Искам да приключа с думите на една студентка в Икономическия университет, идваща от Велико Търново: “Винаги съм мечтаела да живея във Варна и съм щастлива, че осъществих тази моя мечта“. Разбира се, градът ни не е идеален, но нали няма идеални неща на този свят. Обичам Варна такава, каквато е.

Маргарита Максимовна Серебрянник 

13 г.

Международно Френско Училище Шарл Перо

VІІІ клас

Прочетете още: До 31 януари изпращайте есета за Конкурса на Медийна група Черно море