Радостина Желязкова: Защо да остана във Варна?

Конкурс на Медийна група „Черно море“

По материала работи: Пламен Янков

Варна е моето място, моят дом.

Имам толкова много спомени, свързани със забележителности - някои са известни на всички варненци, а за някои си знам само аз. Те са моите знакови места.

Първите ми спомени - може би на 3-4 годишна възраст - са свързани с Морската градина. Тя присъства в любимите разходки на цялото ми детство. Винаги минавахме по един и същ маршрут, но всеки път се случваше нещо интересно, различно. Планът ни беше: първо си купуваме пуканки да хапваме по пътя; втори пункт – зоопаркът, трети – централната алея, четвърти - детският кът. Зиме ходехме до плажа да гледаме лебедите. Красиви, бели като купчинки сняг. Наблюдавахме ги дълго, дълго. И днес обичам да правя това. От татко знам, че първите се появяват тук от скандинавските страни след изграждането на буните.

Когато тръгнах на училище, намерих страхотни приятели, с които продължавам да дружа. Шестима души, с които преживявам страхотни приключения; пред които споделям своите влюбвания и радости, тайни и неуспехи. Излизаме почти всяка неделя. Правили сме много бели заедно, преживели сме различни страхове, но и много хубави неща. Понякога имахме разногласия. Имахме и изпитания. Например едно момиче се влюби в момче от нашата компания. Той не я харесваше, имаше друга несподелена любов.. Настроението му се отрази на всички ни. Започнаха караници; ту не се събирахме със седмици, ту се събирахме и мълчахме обидено. Тогава осъзнах, че ако изгубя тези приятели, нещо в мен ще се скърши. Сякаш свършваше светът… Но едно от момчетата ни сплоти отново. Каза ни, че ако оставим един труден, но не фатален момент да ни раздели, значи не сме истински приятели. Ако седнем и си поговорим от душа, ще направим стъпка към решаването му. Така и стана. Всичко имаше щастлив край. Друг случай: една от приятелките ми трябваше да напусне Варна. Родителите ѝ нямаха пари да я издържат тук. Не можехме да я пуснем. Събрахме ги някак и тя остана до края на учебната година. После баща ѝ си намери работа. Тя остана във Варна, щастлива е, чувства го като роден град… И аз съм щастлива.

Моята Варна! Древен е градът ми, но винаги ще остане млад. Не само заради университетите, клубовете, фестивалите, многобройните младежки инициативи. Не само защото е пълен с оживление през всичките сезони. Сърцето му е младо, духът му е млад. Нито за минута не съм се съмнявала, че именно той ще бъде избран за „Европейска младежка столица 2017“. Очаквам много събития през тази година, очаквам промени, очаквам празници.

Не си представям да живея в град без море, нито без моето море – варненското. Родното ми място е нещо много специално и значимо за мен. Чувствам се варненка до мозъка на костите и винаги с гордост споменавам това. Тук са били всички първи за мен неща досега: като първата ми целувка… Човек, който е пропит с атмосферата на варненските улици, дишал е варненския въздух, трудно би се разделил с тях.

Смятам да остана във Варна, да допринасям за развитието на града си. Да младее и хубавее той!

Искам един ден тук да отгледам децата си. Искам тук да остарея.

Ще остана!

Радостина Георгиева Желязкова

ПГХ и ХВТ „Дм. И. Менделеев“ – гр. Варна

Възраст: 17 г.

Клас: 11 б

Четете още:

Теменуга Калчева: Защо да остана във Варна?

Илиян Кънчев: Защо да остана във Варна?

Десислава Цолова: Защо да остана във Варна?

Миглена Танчева: Защо да остана във Варна?